Евент: Четвърто парти на кралица Клара

Лилит се засмя.
"Аз не съм от тук, съжалявам. И как да не е вярно? Който да посмее да каже нещо, което не ѝ харесва и вече ѝ е враг." 

Каво са пляска главата и говори.
- Але курво как шей мъж Силия ве тя сий добре момичито. - обясливо каза Каво. 

Евдемия скръсти ръце.
- Според теб, явно не е, тъй като има "чепаре". Или ще кажеш, че не каза точно това преди малко? 

Крисчън се засмя и отпи от виното си.
- Нека да се престорим за момент, че думите ти са истина. След като е така, защо би оставила враговете си, както ти ги наричаш, да спечелят? Не би ли следвало това да е още една причина, за да остане тук? Както и да го погледна, не виждам предимствата на живот на самотен остров и никой не би могъл да ме убеди в противното. 

Каво са пляска главата и говори.
- Але курво то туй е приказката ве ко си изкарваш ся остата за сяко нещо то тука сичкото селяндур тай киризило къв долен минус си. - обясливо каза Каво.

Лилит на свой ред се засмя.
"Ако си забелязал, а няма как да не си, враговете ѝ са много по-силни от нея. Нищо не може да им направи, колкото и да се тръшка. Затова е решила да си ходи. Прав ѝ път, не мисля че толкова би липсвала на някого. Животът продължава с нея и без нея.", сви рамене жената. 

- Продължаваш да говориш за себе си, Свиньо. Мен дори не ме познават по тези земи. 

- Дори и отровата да разяде цялата ми енергия, никога няма да го потърся. Би следвало да знае това също толкова добре, колкото местонахождението ми. - ядно отвърна Юки.

Каво говори.
- Але курво как не та знаят ве сичкото нещо та знай то сай говорило къв курвотоп си напрао на света е написано. - обясливо каза Каво. 

- Наистина върви да те прегледат някъде, ненормална Свиньо. Продължаваш и продължаваш да ме бъркаш със себе си. 
Елфката реши да си върви. И без това нямаше какво повече да прави тук. Тя пожела лека вечер на присъстващите без Свинята Каво и си тръгна. 

Дейвид беше съгласен с решението на Силиа. Тези животни изобщо не се издържаха. 

- Животът продължава с или без всички ни. Ти и аз знаем това най-добре. - невъзмутимо отвърна Крисчън, отпивайки от виното си. - Определено не е причина за някого да живее в изолация. Не мисля, че тук фокусът би следвало да сме ние, а как би се отразило всичко това на нея. Дори и да смята, че това решение ще реши проблемите ѝ, със сигурност няма да е така.

Каво рева океани и препсува тъпата курва и са изпърдя мощно и игра гол казачок.

"Интересува ли те толкова изобщо?", изрече Лилит и отпи от виното си. 

- Не разбирам защо реагираш така, наистина. Господарят Неро никога не ти е мислил злото, ако беше така, щеше да създаде отрова, която да те убие. Той беше много против Долината на Кошмарите да иска смъртта ти, дори и след като отказа да се присъединиш.  [AI=https://i.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/pixai-28.png]

- Разбира се. Силиа и повечето тук, са също така мои близки. - отвърна той. - А и все още не сме разнищили историята с нападението над нея.

"Ако изобщо съществува такава.", отвърна замислено Лилит. 

Елвира приближи Афсол.
- Не можеш ли да говориш със Силиа да остане? Или пък да накараш брат си да разбере къде е този безлюден остров. 

- Мога, но не виждам това как ще помогне. По-добре ще е за нея сама да осъзнае, че не може да живее без досег до цивилизация. 

- Сигурен съм, че съществува, тъй като след като и аз бях замесен в това, започнах да вървя по следите на тази история. Признавам, че не разбрах много, но извършителят е клиент на Арабела от Еритос. Тази информация е факт и е от сигурен източник.