Евент: Четвърто парти на кралица Клара

Преди да отвърне, Ято забеляза, че онзи нещастник, който бе оскърбил сестра му беше на това място. Искаше да се телепортира пред него и да го убие, но вероятно щеше да си изпроси още невъобразими мъчения, заради това приведе гнева си под контрол.
- Нужно ли е да ме питате това?

Каво говори.
- Але курво как ужасно ве напрао ше станеш човек ше та гледам яко и мило. - обясливо каза Каво. 

- Прав си, не е нужно. - присви очи лисицата. - Искам да знам ти ли му даде информация къде съм, или Нана? 

Силиа тежко въздъхна. Все повече започваше да съжалява, че бе накарала Клеодора да спре тук.
- А аз не разбирам какво толкова ви става на всички. Изморих се да продължавам да живея в тази тягостна обстановка и ще ме съдите и за това? Съжалявам, не сте познали.

- Не съм аз. Не мога да кажа нищо за Нана. - отвърна Ято. Не очакваше Нана също да го предаде по такъв отвратителен начин, като размени свободата му, за да реши собствения си проблем.

- Опазили ме божествата от твоите грижи. - извъртя очи Евдемия. - Гледам си се повече от добре и сама, Свиньо смотана. 

Каво са смя кат гугутка и говори.
- Але курво ко са гледаш ти ве само чепарете и кинтажа на селяндурите гледаш. - обясливо каза Каво.

- Никой не те съди, просто наистина се опитваме да разберем как това да живееш съвсем сама, изолирана от цивилизация е добре. 

- Изглежда това го правиш ти, Свиньо. Сума ти пъти ти казах да не ме бъркаш със себе си. 

Каво говори.
- Але курво казваш ти ама само ти са изкарва остата щото лъжи прайш и ней тъй ти си най долното нещо. - адски каза Каво и си изкара чепарете и си завъртя чепа на курвата на сурата. 

Силиа се засмя.
- Аз съм варварка, ако си забравила. Цивилизацията никога не е била част от мен. - отвърна принцесата и приближи Клеодора.
Нямаше намерение да остава на това място повече. Надяваше се утре да успее да свърши всичко, което си бе наумила и да си тръгне. Тя нареди на дракона си да се трансформира в човек и двете се отправиха към пристанището. 

Елвира ядно въздъхна. Тя се доближи до алкохола и си наля голяма чаша вино. Надяваше се Силиа да се успокои и да реши да се върне. Едва ли щеше да бъде здравословно за нея да остане съвсем сама. 

- Добре. Изчезвай. - нареди Юки. След като вече ѝ беше истински роб, лисицата изобщо не се колебаеше да използва силите си върху него, съответно знаеше, че казва истината и действително не знае нищо. Не можеше все още да каже същото за Нана обаче. Тя се приближи до другата лисица. - Днес си доста весела.

Ято се телепортира обратно в дома на Юки. Не можеше да рискува да опита бягство, господарят Неро щеше да го убие на мига. 

- Разбира се, че съм. Не чу ли какво каза онази Силиа? Смята да изчезне от тези земи и да си живее сама някъде. Ако иска и във Валдора може да отиде, няма да е тук повече! - радостно възкликна Нана.

- И? Това по кой начин ме касае? - извъртя очи лисицата.

- Нали от самото начало ти беше тази, която имаше проблем с нея. - укори я Нана. - Не си ли спомняш как започна всичко това?

Евдемия се изсмя.
- Свиньо, по-голям лъжец от теб не сме срещали по тези земи все още. 

- Разбира се, че си спомням, но това са отдавна отминали неща. За разлика от теб, аз не отделям чак толкова много от ежедневието си, мислейки си за глупави човеци. Имам проблем с нещо друго обаче. - продължи Юки.

Каво говори.
- Але курво коги лъжи съм прайл аз ве. - попитливо каза Каво и си въртя чепа на хеликоптер.

- Кога ли не. Сякаш не лъжеше Силиа и Серена, за да ти дават пари. Лъжеш и за мен постоянно. - скръсти ръце Евдемия. 

- Не мога да повярвам! Ти идваш при мен с проблем. - изкикоти се Нана. - Това наистина е доста интересна вечер. Какво ще е следващото? Наемният убиец ще започне да се държи добре с мен?

Лилит отново се доближи до Крисчън.
"Не разбирам защо толкова те интересува къде ще живее госпожица Дърво." 

Каво би гонга.
- Але чакай малко ся курво проста аз Серена и Силия не съм лъгал там Гондито напрай лъжите аз го бих яко напрао го напрайх син дракон за тебе кви лъжи съм прайл то ти си курволяк. На Силия са качваш на булката на Курвито са качваш. - адски каза Каво.

Крисчън се обърна към Лилит.
- Права си, Лилит. Не би следвало да ме интересува. Просто го намирам за нелогично, не ми казвай, че и според теб е добра идея който и да било да живее съвсем сам, изолиран от всичките си близки.