Търсене

Катрин реши да си върви. Тя се доближи до Силиа и я прегърна. - Благодаря, че беше до мен. Ако имам нужда от помощ, ще те потърся.

- Аз също не знам, но оценявам загрижеността. - отвърна Катрин.

Катрин въздъхна. - Него вече го няма. Това не изтрива станалото, не намалява болката, но съм малко по-спокойна.

- Не, нямаше. - поклати глава Катрин. - Дори и да знаех всичко, ти очакваше ли Иан да се появи? Той уведоми ли те, че идва?

- Не ми дължиш извинение. Не и за нещата, които той направи. Да, несправедливо е, че аз бях използвана в нещо, в което никога не съм участвала. Обаче не мога да те виня.

Катрин поклати глава. - Не. - отвърна тя. - Въпреки това обаче, дните прекарани с него бяха ужасни. Постоянно трябваше да мисля дали няма да направи нещо.

Катрин въздъхна. - Добре. - отвърна тя и двамата с Дейвид се отдалечиха. - Добре ли си?

Катрин въздъхна. Щеше да се оправи, но щеше да отнеме време.

Катрин сви устни. - Не се притеснявай, Елвира. Всичко ще бъде наред. - момичето не беше сигурно в думите си.

Катрин сведе поглед. Не беше готова да говори за това с други хора. - Нещо неприятно, но не ми се говори. - отвърна Катрин. - Добре съм, не съм в опасност. - побърза да добави момичето.

Катрин тежко въздъхна. - Ще се оправя. - отвърна тя. - А ти? Ти също не изглеждаш добре.

Катрин също отказа виното. Щеше да си напълни друго сама.

Катрин дойде до покрайнините, следвана от един от драконите си. Макар и вече да нямаше заплаха за нея, тя предпочиташе засега да има нещо около нея. Тя поздрави присъстващите.