Партито на Блейд

- Ще си върнеш токена толкова, колкото аз ще си върна трона. - изсъска Серена. В момента всичките ѝ планове да разкара узурпаторката удряха на камък и тя все повече се обезверяваше. А и казвайки го по този начин, Фафнир трябваше да ѝ признае правото на престола.

Силиа присви очи. Тази беше купила къща в Еритос, за да говори с нея? 
- Не сме от Кросфайър Муунлайт. От Ефос сме, кралство много далеч от тук. Брат ми изкарва много добри пари като информатор, помогна ми със заем. Отворих си парфюмерията и предимно живея в Кросфайър Муунлайт вече. 

Фафнир изръмжа гневно, но не смяташе да отговаря на провокацията на нещастницата Калиахен. Вместо това реши да навести и бившия си безполезен слуга. Драконът се приближи до тъмния елф.
- Какво означава това? Какви са тези нелепи дрехи, колега? 

Конър извъртя очи. Само тоз липсваше.
- Не съм ти никъв колега. А относно тая шибана рокля, можеш да питаш оня шибан педал ей там. - посочи с пръст Блейд.

- Това е хубаво за Вас. - усмихна се през зъби Алиса. - Изглежда върви добре, ако се задържи така, вероятно скоро ще започнете да получавате покани от другите благородници в кралството за събития и приеми. 

Силиа сви рамене.
- Не се стремя към подобни неща. Знам какво представляват подобни приеми и честно казано, не ми харесват. - отвърна тя. - Каквото дойде. 

Фафнир поклати глава в отрицание.
- Не смятам да питам никого другиго, освен слугата си. Добре помня как се провали с елементарната задача, която ти възложих. Съветвам те да започнеш да обясняваш защо се излагаш по такъв нелеп начин сред толкова човеци.

- Нямам намерение да обяснявам нищо на никого. Не съм ти слуга. Пък и задачата ти от началото си беше пълен провал. 

Дейвид доближи Катрин.
- Да поговорим за минутка? 

Катрин въздъхна.
- Добре. - отвърна тя и двамата с Дейвид се отдалечиха. - Добре ли си? 

- Благодарение на теб, да. - отвърна Дейвид и сви устни. - Иан дълго те държа. Стори ли ти нещо? 

Катрин поклати глава.
- Не. - отвърна тя. - Въпреки това обаче, дните прекарани с него бяха ужасни. Постоянно трябваше да мисля дали няма да направи нещо. 

Дейвид сведе глава.
- Съжалявам за това. Каквото и да кажа, няма да те успокои. Чувствам се виновен и ти дължа извинение. 

- Не ми дължиш извинение. Не и за нещата, които той направи. Да, несправедливо е, че аз бях използвана в нещо, в което никога не съм участвала. Обаче не мога да те виня. 

- Ако ти бях разказал за миналото си можеше и да може да се предотврати. 

- Не, нямаше. - поклати глава Катрин. - Дори и да знаех всичко, ти очакваше ли Иан да се появи? Той уведоми ли те, че идва? 

- Не. - отвърна Дейвид. - Това обаче не ме успокоява. 

- Задачата беше съвсем елементарна, но ти дори и с това не можа да се справиш. - изцъка с език Фафнир. - Предполагам това заслужаваш сега.

Катрин въздъхна.
- Него вече го няма. Това не изтрива станалото, не намалява болката, но съм малко по-спокойна. 

Алиса беше учудена от отговора на жената. Крис често ходеше по приеми, нима не искаше да го придружи?
- Разбирам. - излъга тя. - Изглежда Нана не е казала истината. Ще се опитам да разбера повече. 
Тя пожела лека вечер на Силиа и се запъти към мястото, където виждаше че стои Нана.

Конър изсумтя. И тоз щеше да види един ден.
- Все едно. 

Силиа въздъхна. Нямаше представа какви изводи да си вади от срещата с тази жена. Имаше ли и особено значение? Едва ли отново щеше да има отношения с Крисчън след всичко, което се случи между тях. 

Нана само това и чакаше.
- Защо ме покани тук, след като дори не ми обърна внимание? 

- Нямах подобно намерение. - поклати глава в отрицание Алиса. - Но все пак разговарях със Силиа и не разбирам защо ти също ме подведе. Не е омъжена за Крис, нито са заедно в момента. 

- Радвам се, че се чувстваш така. Бих искал да ти помогна, но не знам как.