Партито на Блейд

Елвира изсумтя. Нямаше начин да сподели нещо такова пред толкова много хора. 
- Остави. Не е от значение.
Жената също отказа виното. 

Катрин също отказа виното. Щеше да си напълни друго сама. 

Юки взе чашата с вино от подноса на тъмния елф-идиот, след което се запъти към Неро.
- След като някои същества смятат за уместно да се самопоканват където не са желани, вероятно не си бил предвиден. - усмихна се саркастично лисицата, подавайки му чашата с вино.

Каво и кончо земаха руйното вино от лейди Конър и лочиха яко напрао стана въртележка работата.

Дейвид взе чашата с виното и отпи голяма глътка. 

Розан отказа виното, поднесено от Конър.  

- Поласкан съм от загрижеността ти. - усмихна се широко Неро, след което пое чашата в ръце и изпи цялото ѝ съдържание. Изражението на дракона премина в почуда. - Дори няма отрова, жалко. 

- Потвърджавам. Този тъмен елф от край време е глупав. Май е по-рождение при цялата им раса. - с разочарование в гласа отвърна лисицата.

Силиа взе чашата с виното и я завъртя леко, сетне подуши аромата. Миришеше добре.
- Хубаво е, жалко обаче, че е поднесено от отрепка като теб. - спокойно изрече принцесата и изля чашата с виното върху главата на тъмния елф. - Това ти подхожда много повече, изрод неземен! 

Нана дори не взе чаша от подноса, а и не беше сигурна, дали почти непознатия за нея тъмен елф би ѝ приготвил. Тя се взираше ту в Юки, ту в господаря Неро и не разбираше защо отношенията им продължават да са толкова обтегнати. Не се ли държеше господарят Неро повече от прекрасно?!

Алиса не издържаше да стои в неведение повече. Тя се обърна към Далия.
- Знаеш ли случайно коя от тези жени се казва Силиа? - с надежда в гласа попита тя.

- И ти ще си платиш за това, шибана мръсницо! - извика тъмния елф. 

Далия пребледня, чувайки въпроса на лейди Алиса.
- Лейди Алиса... Защо ме питате за тази жена? Това е именно нещастницата, от която Ви предупредих да страните наскоро.

Силиа сви рамене.
- Не виждам за какво да си плащам. - отвърна тя и се отдръпна. 
Розан бе пристъпила напред, ако тъмният елф реши да се прави на интересен. 

Конър захвърли шибания поднос на земята и се върна на мястото си. Всичките тез щяха да видят един ден. 

Алиса се замисли за момент. Далия действително я беше предупредила за една от жителките на Еритос, но никога не бе споменала името ѝ, винаги я наричаше със звучното прозвище "пиклата". Едва сега осъзна, че става въпрос за тази Силиа и беше повече от изумена.
- През цялото време си ми говорила за нея? Но... ти ми я описа като невъзпитана варварка? Жените, които виждам тук са елегантно облечени и красиви. Коя от тях би могла да е варварка? - недоумяваше тя.

Блейд доближи Конър.
- Виждаш ли, съпруже? Заради теб присъстващите отказаха хубаво вино. Накрая даже посмя да го изсипеш на земята. - изсумтя мъжът. - Скъпо ще си платиш за цената му. 

Далия поклати глава.
- Не се подлъгвай по външния ѝ вид, никога не съм казвала, че е грозна. Все пак, защо ме питаш за нея? Заради слуг... Крисчън? 

Алиса кимна.
- Искам да знам с какво си имам работа. Ако действително е тази жена, която ми описа на идване, би трябвало всичко да е наред, но все пак искам лично да разговарям с нея. Тук ли е в момента?

- Шибаняко, златото, което ползваш си е мое. Ти си този, който трябва да плаща.