- Щото не съм си изпила мозъка, че да ти стана жена. Само през трупа ми.
Партито на Блейд
Крисчън поздрави присъстващите, сетне въздъхна. От самото начало бе забелязал, че Алиса го следи, в компанията на Далия, но не смяташе нито една от двете за заплаха, затова се престори, че усилията им са останали без публика.
- Але курво няма да погиваш ве тряа булка да ставаш. - обясливо каза Каво и пуска сълзички и са източи на земята.
- Това никога няма да се случи! - изсъска елфката. - Все едно, обаче. Ти така или иначе ще умреш след няколко десетки години. Просто ще си една напаст, докато се случи.
Нана не беше сигурна защо получи телеграма от онази странна жена на приема на дъртофелницата, в която я канеше на дойде в Еритос. Лисицата все пак реши да види какво иска онази, затова отиде в северното кралство. За нейна изненада, изглежда имаше и някакво събиране. Тя видя странната жена на него, затова реши да остане.
Каво говори.
- Але курво как ше погивам ве няма да погивам мойто кончи е добро кончи полу-елф ше дава тука конска плюнка за благодат здрав и добър да ставам с чепаре като вълшебство за остата ти ве. - обясливо каза Каво.
- Але курво как ше погивам ве няма да погивам мойто кончи е добро кончи полу-елф ше дава тука конска плюнка за благодат здрав и добър да ставам с чепаре като вълшебство за остата ти ве. - обясливо каза Каво.
Лилит забеляза непознатата жена, която дойде с Далия, но нямаше представа коя е. Изглеждаше интересна.
- Колкото и подобни неща да ти даде, ти си човек, Свиньо. Ако не умреш от нещо друго, то ще умреш от старост със сигурност.
Алиса се огледа наоколо. Беше платила доста злато за имот в Еритос, както и за информация за по-забележителните жители. Не вярваше Крис да излиза с някоя просякиня, или варварка. Тя се огледа, на празненството имаше доста красиви жени, но не подозираше коя от тях би могла да е Силиа.
Силиа дойде заедно с Розан на партито и не поздрави никого от присъстващите. Те застанаха по-близо до Катрин.
Каво са смя като дирижабал.
- Але курво кончовения бог ако повелей ше прая животеенеето ве ама ти ше си оставаш долен курволък напрао сичкото селяндур ше ти са изрежда на края на света ве. - обясливо каза Каво.
- Але курво кончовения бог ако повелей ше прая животеенеето ве ама ти ше си оставаш долен курволък напрао сичкото селяндур ше ти са изрежда на края на света ве. - обясливо каза Каво.
Блейд преброи присъстващите. Струваха му се всички. Той се доближи до Конър и го стисна за ръката, сетне го задърпа към масата с алкохола.
- Отваряш това вино, сипваш за всички и им сервираш. - изсъска той. - Бъди гостоприемен, съпруже.
- Отваряш това вино, сипваш за всички и им сервираш. - изсъска той. - Бъди гостоприемен, съпруже.
Далия изсумтя, виждайки пиклата. Тя не подозираше, че лейди Алиса търси именно нея, през цялото време предполагаше, че идват тук, за да вървят по стъпките на слугата.
Евдемия махна с ръка.
- Явно за себе си говориш, Свиньо.
- Явно за себе си говориш, Свиньо.
Каво маха с чепаре и напрай среден пръст на курвата и чакали лейди Конър да дава руйно вино.
- Раздай си ги сам, шибан педал. Не съм ти прислужница.
- Ти си каквото ти кажа да си. Ако не искаш да ти отрежа още нещо, по-добре се размърдай. - изсъска Блейд.
Неро най-после беше решил да посети някое от събиранията в Еритос, за които подчинените му говореха. Зарадва се, когато видя Юки и Нана също да присъстват, макар и безполезните човеци да не му се нравеха особено.
Крисчън вече си беше налял чаша вино, но изплю глътката си, чак сега виждайки с какво е облечен тъмния елф.
Конър изсумтя и започна да налива вино в тъпите чаши. Тоя щеше да види един ден.
Нана се зарадва да види Неро и забрави за странната жена. Лисицата се приближи до морския дракон.
- Господарю! Какво Ви води насам? - жизнерадостно го посрещна тя.
- Господарю! Какво Ви води насам? - жизнерадостно го посрещна тя.
Каво и кончо лочиха яко и мило руйно вино напрао добро нещо.
Юки извъртя очи, забелязвайки присъствието на морския дракон.
Афсол забеляза, че Елвира е нещо унила и реши да провери какво става.
- Здравей. Добре ли си?
- Здравей. Добре ли си?
Елвира въздъхна. Точно сега ли трябваше да я заговаря?
- Добре съм. - отвърна тя. - Не те засяга.
- Добре съм. - отвърна тя. - Не те засяга.
Влез, за да отговориш.
