Търсене

- Ти трябва да се шегуваш. - изсъска Дейвид. - Да не си посмяла! Просто ми помогни да стана.

Дейвид изсумтя. Не се виждаше жива душа наоколо. Това беше хем добре, хем не. Надяваше се поне този паралитик да спре да действа, за да може да се прибере, преди някой да го е видял.

- Проклетница! - изсъска Дейвид през зъби. - Кой знае какво още си ми дала. Не знам защо мислиш, че ще ти се размине, Лилит.

- Има ли значение? И без това не вярвам да си замълчиш за малкото си завоевание.

- Не виждам причина да благодаря на жена, която ме изнасилва. - изсумтя Дейвид. - Просто приключвай и ме остави на мира.

- Не само това се смята за изнасилване, Лилит. Не съм давал съгласие да спя с теб. Не знаех, че си ми дала нещо, за да ме парализираш. Не е ли изнасилване това?

- Катрин никога не си е позволявала да ме изнасилва! - изсъска Дейвид. Кога щеше да възвърне контрола върху тялото си?

Дейвид се прокле в ума си. Защо му трябваше да се съгласява да се яви на този пикник? Нямаше представа какво можеше да е наказанието, заради това. - Лилит, спри! - извика той. Нямаше ли да се появи някой, който да му пом…

Дейвид стисна очи. - Лилит, престани веднага!

- Не! - извика Дейвид и опита да се надигне, обаче изобщо не можеше. - Лилит, стига глупости, това е прекалено!

Дейвид погледна жената над себе си с широко отворени очи. - Какво си направила? - изрече той, опитвайки се да се изправи, но сякаш съвсем бе изгубил чувственост в крайниците си.

- Съжалявам, Лилит, просто е странно да не подхванеш нещо такова. - засмя се Дейвид. Дейвид все повече започваше да губи чувственост в ръцете си. - Трябва да се поразтъпча малко. - изрече той и опита да се надигне, но му…

- За сега се държиш изключително добре, което много ме учудва. - засмя се Дейвид. - Не знам как още не си започнала да ми говориш за секс.

- Не знам и не мисля, че вече ме интересува толкова. - изрече Дейвид и отпи още от виното си. Може би беше от виното, но започна да му става топло.

- Не знам какво можехме да си кажем повече на тази тема. - изрече Дейвид. - Колкото и пъти да обяснявах, че между мен и робинята ми няма абсолютно нищо, тя не повярва и продължи да твърди обратното.

- Тя е добро момиче, но ревността ѝ минава всякакви граници. Не знам дали мога да ѝ вярвам, че се е променила. Не съм сигурен дали не е номер, с който да ме накара да си оправим отношенията и отново да започне с нелепост…

- За мен и Катрин? - учуди се Дейвид. - Няма нищо между нас от много време.

- Съветите ви са безумни тъпотии. - изрече Дейвид и отпи още от виното си. Поне беше хубаво. - Няма значение, на тази тема никога няма да се разберем.

Дейвид чукна халбата си в чашата на Лилит, сетне се засмя. - Защо не слагаш и себе си в това число? Или пък Далия? И двете не пропускате възможност да се скарате със Силиа. - сви рамене мъжът и отпи от виното си. - Опред…

- Пасивен съм, защото то няма как да вземеш думата от обичайните жив... скандалджии. - въздъхна Дейвид. - Да, може.

Дейвид въздъхна. Нямаше представа какво да си говори с тази жена. - Трябваше да ти се падне някой по-интересен събеседник. - започна мъжът и седна на одеялото. - Дори не знам какво да кажа.

Дейвид се бе изненадал, когато получи поканата за пикник от Лилит. Не разбираше тази какво я бе прихванало. - Само аз ли съм канен на този пикник?

Дейвид дойде да вземе наградата си от последната мисия. Той показа главата на черния рицар и му връчиха кесията с кристали. Дейвид получава 40 кристала.

Дейвид и зверовете му дойдоха отново до Ониксовия остров. Мъжът забеляза един черен рицар и го посочи. - Врон, може да го нападнеш. - изрече той. Трикраката врана се втурна срещу врага и започна да го дере с острите си н…

Дейвид влезе в странноприемницата и застана срещу мъжа до таблото с мисии. Предостави му чувала, в който бе събрал главите на базилиските и непознатият мъж му връчи кесията с кристали. Дейвид получава 10 кристала. Дейвид…