Събитие: Пикникът на Лилит и Дейвид

Лилит нарочно се нацупи.
"Не мога да ви разбера. Когато говоря за секс ми се сърдите и казвате, че само за това мисля. Когато не го правя, пак не сте доволни.", изрече тя. "Нямате угодия."

- Съжалявам, Лилит, просто е странно да не подхванеш нещо такова. - засмя се Дейвид.
Дейвид все повече започваше да губи чувственост в ръцете си.
- Трябва да се поразтъпча малко. - изрече той и опита да се надигне, но му беше трудно. 

Лилит се подсмихваше, докато наблюдаваше как Дейвид се опитва да се изправи.
"Не виждам защо да ти говоря за секс, като направо мога да ти покажа.", изрече тя накрая и избута мъжа да легне върху одеялото. 

Дейвид погледна жената над себе си с широко отворени очи.
- Какво си направила? - изрече той, опитвайки се да се изправи, но сякаш съвсем бе изгубил чувственост в крайниците си. 

Лилит се засмя.
"О, стига де, защо ме гледаш толкова изплашено? Няма да те изкормя, какво те притеснява?", изрече тя. "Лейди Камила казва, че си добър, смятам да се уверя в това." 

- Не! - извика Дейвид и опита да се надигне, обаче изобщо не можеше. - Лилит, стига глупости, това е прекалено!

"Щеше ли да спиш с мен, ако ти бях предложила учтиво? Не, нямаше.", поклати глава Лилит. "Това ви е проблемът на всички."
Лилит възседна краката на Дейвид и започна да разкопчава панталона му. Бръкна под бельото му и се засмя.
"Не разбирам защо се съпротивляваш толкова - ето, приятелчето ти много добре набъбва в ръката ми."

Дейвид стисна очи.
- Лилит, престани веднага! 

Лилит се изсмя.
"Никакъв шанс. Ще ти помогна да се освободиш от нарастващото желание.", изрече тя и облиза устни.
Тя дръпна панталона и бельото на Дейвид до коленете му и надигна роклята си, сетне пое члена му в себе си.
"Голям е, определено. Катрин е късметлийка."

Дейвид се прокле в ума си. Защо му трябваше да се съгласява да се яви на този пикник? Нямаше представа какво можеше да е наказанието, заради това.
- Лилит, спри! - извика той. 
Нямаше ли да се появи някой, който да му помогне?

"Не мога, скъпи, прекалено хубаво е, за да го направя.", изстена Лилит.
Тя продължаваше да се движи, както ѝ харесва, тъй като Дейвид трудно можеше да стори нещо в това си състояние.
"Много по-добра съм от Катрин, нали?"

- Катрин никога не си е позволявала да ме изнасилва! - изсъска Дейвид.
Кога щеше да възвърне контрола върху тялото си? 

Лилит се засмя.
"Че изнасилвам ли те?", изстена тя и забърза темпото си. "Да съм ти натикала нещо в задника?"

- Не само това се смята за изнасилване, Лилит. Не съм давал съгласие да спя с теб. Не знаех, че си ми дала нещо, за да ме парализираш. Не е ли изнасилване това?

"Много сте чувствителни по тези земи към подобни действия.", засмя се Лилит. "Задоволявам както себе си, така и теб, трябва да си ми поне малко благодарен."

- Не виждам причина да благодаря на жена, която ме изнасилва. - изсумтя Дейвид. - Просто приключвай и ме остави на мира.

"Много си груб.", намръщи се Лилит. "Да посетя ли и Катрин след това и да ѝ разкажа какво се е случило?"

- Има ли значение? И без това не вярвам да си замълчиш за малкото си завоевание. 

Лилит отново се засмя.
"Прав си - няма.", изрече тя.
Жената опря ръце върху гърдите на Дейвид и продължи да се движи отгоре му, което постепенно я понесе към върха. След оргазма си, тя остана седнала върху мъжа и след секунди усети как семето му се излива в нея.
"О, какво беше това?", подсмихна се тя, докато пенисът на Дейвид пулсираше в нея. "Май ти хареса това, което се случи между нас. Сигурен ли си, че те изнасилих?"

- Проклетница! - изсъска Дейвид през зъби. - Кой знае какво още си ми дала. Не знам защо мислиш, че ще ти се размине, Лилит.