Събитие: Пикникът на Лилит и Дейвид

- Не! - извика Дейвид и опита да се надигне, обаче изобщо не можеше. - Лилит, стига глупости, това е прекалено!

"Щеше ли да спиш с мен, ако ти бях предложила учтиво? Не, нямаше.", поклати глава Лилит. "Това ви е проблемът на всички."
Лилит възседна краката на Дейвид и започна да разкопчава панталона му. Бръкна под бельото му и се засмя.
"Не разбирам защо се съпротивляваш толкова - ето, приятелчето ти много добре набъбва в ръката ми."

Дейвид стисна очи.
- Лилит, престани веднага! 

Лилит се изсмя.
"Никакъв шанс. Ще ти помогна да се освободиш от нарастващото желание.", изрече тя и облиза устни.
Тя дръпна панталона и бельото на Дейвид до коленете му и надигна роклята си, сетне пое члена му в себе си.
"Голям е, определено. Катрин е късметлийка."

Дейвид се прокле в ума си. Защо му трябваше да се съгласява да се яви на този пикник? Нямаше представа какво можеше да е наказанието, заради това.
- Лилит, спри! - извика той. 
Нямаше ли да се появи някой, който да му помогне?

"Не мога, скъпи, прекалено хубаво е, за да го направя.", изстена Лилит.
Тя продължаваше да се движи, както ѝ харесва, тъй като Дейвид трудно можеше да стори нещо в това си състояние.
"Много по-добра съм от Катрин, нали?"

- Катрин никога не си е позволявала да ме изнасилва! - изсъска Дейвид.
Кога щеше да възвърне контрола върху тялото си? 

Лилит се засмя.
"Че изнасилвам ли те?", изстена тя и забърза темпото си. "Да съм ти натикала нещо в задника?"

- Не само това се смята за изнасилване, Лилит. Не съм давал съгласие да спя с теб. Не знаех, че си ми дала нещо, за да ме парализираш. Не е ли изнасилване това?

"Много сте чувствителни по тези земи към подобни действия.", засмя се Лилит. "Задоволявам както себе си, така и теб, трябва да си ми поне малко благодарен."

- Не виждам причина да благодаря на жена, която ме изнасилва. - изсумтя Дейвид. - Просто приключвай и ме остави на мира.

"Много си груб.", намръщи се Лилит. "Да посетя ли и Катрин след това и да ѝ разкажа какво се е случило?"

- Има ли значение? И без това не вярвам да си замълчиш за малкото си завоевание. 

Лилит отново се засмя.
"Прав си - няма.", изрече тя.
Жената опря ръце върху гърдите на Дейвид и продължи да се движи отгоре му, което постепенно я понесе към върха. След оргазма си, тя остана седнала върху мъжа и след секунди усети как семето му се излива в нея.
"О, какво беше това?", подсмихна се тя, докато пенисът на Дейвид пулсираше в нея. "Май ти хареса това, което се случи между нас. Сигурен ли си, че те изнасилих?"

- Проклетница! - изсъска Дейвид през зъби. - Кой знае какво още си ми дала. Не знам защо мислиш, че ще ти се размине, Лилит. 

Лилит плесна Дейвид по бузата няколко пъти.
"Спокойно, скъпи, мога да си го позволя. Даже още веднъж бих спала с теб, ако ми се удаде възможност. Ще се радвам да решиш да ме посещаваш, обещавам ти, че ще си много доволен."
Лилит се изправи и дори не си направи труда да облече Дейвид обратно. Тя остави всичко и се телепортира в имението на Арус.

Дейвид изсумтя. Не се виждаше жива душа наоколо. Това беше хем добре, хем не. Надяваше се поне този паралитик да спре да действа, за да може да се прибере, преди някой да го е видял.

Камила беше излязла на среднощна разходка със свитата си, когато забеляза нещо доста впечатляващо. Дейвид лежеше чисто гол насред поляната. Жената кимна на свитата си да остане на място и да я изчака, а самата тя се приближи.
- Охо, какво имаме тук. - подсмихна се Камила. - Мен ли очакваше в този прелестен вид?

- Ти трябва да се шегуваш. - изсъска Дейвид. - Да не си посмяла! Просто ми помогни да стана. 

Камила започна да съблича дрехите си, докато не остана напълно гола.
- О, несъмнено ще ти помогна да "станеш". - облиза устни тя и започна бавно да се приближава към голия мъж пред себе си.

- Спри! - извика Дейвид. - Нямах това предвид! Стига бе, не ми стигаше оная ненормалница Лилит, сега и ти! Изобщо даже не си го и помисляй! 

- Хм, забавлявал си се с Лилит досега? - повдигна вежда Камила, сетне хвана члена му в ръце и започна да го разтрива. Не беше сигурна в какво състояние е и дали ще успее да ѝ свърши работа, но за нейна изненада скоро започна да се втвърдява. - В такъв случай не виждам защо да не се позабавлявам и аз с теб сега. - жената се наведе и обхвана пениса на Дейвид с устни.

Дейвид изсъска.
- Камила, престани! Не съм се забавлявал с Лилит. - изрече той и опита да се надигне, но все още нямаше чувственост в крайниците си. 

Камила продължи със заниманието си още известно време, движейки устните си нагоре-надолу по ствола на пениса на мъжа, но изведнъж вдигна глава.
- Не е особено джентълменско да не се движиш и да не ми помагаш изобщо. - с престорена гримаса отвърна жената, сетне се надигна, за да се настани върху Дейвид, поемайки члена му в себе си. 

- Ако можех да се движа, нямаше да съм тук, проклетнице! - изсъска Дейвид. - Да ви се не знае, проклети ненормални нимфоманки!