Търсене

Дейвид се събуди и донякъде се зарадва да узнае, че вече може да се движи. Той побърза да се облече и си тръгна. Проклети да бяха онези две курви и номерата им!

Дейвид изсумтя. Имаше ли изобщо смисъл да живее? По-добре беше да се хвърли в езерото, след като се възстанови.

Дейвид стисна зъби. Нямаше изобщо смисъл да говори на тази противна идиотка. - Щом си приключила, се разкарай!

- Проклета нещастница! - изсумтя Дейвид. Тези двете трябваше да бъдат хвърлени на драконите.

- Не се преструвам! И една причина няма, за да ви харесвам! Поведението ви е повече от отвращаващо!

- Точно ваш е! - извика Дейвид. - И двете сте долни изнасилвачки! Както ти постъпи долно с мен на рождения си ден, така и приятелката ти направи същото, довеждайки ме до това състояние! Изобщо не ми харесва да спя с шавр…

- Казах ти да спреш! - изсумтя Дейвид. - Същата си като Лилит. Разкарай се от мен!

- Ако можех да се движа, нямаше да съм тук, проклетнице! - изсъска Дейвид. - Да ви се не знае, проклети ненормални нимфоманки!

Дейвид изсъска. - Камила, престани! Не съм се забавлявал с Лилит. - изрече той и опита да се надигне, но все още нямаше чувственост в крайниците си.

- Спри! - извика Дейвид. - Нямах това предвид! Стига бе, не ми стигаше оная ненормалница Лилит, сега и ти! Изобщо даже не си го и помисляй!

- Ти трябва да се шегуваш. - изсъска Дейвид. - Да не си посмяла! Просто ми помогни да стана.

Дейвид изсумтя. Не се виждаше жива душа наоколо. Това беше хем добре, хем не. Надяваше се поне този паралитик да спре да действа, за да може да се прибере, преди някой да го е видял.

- Проклетница! - изсъска Дейвид през зъби. - Кой знае какво още си ми дала. Не знам защо мислиш, че ще ти се размине, Лилит.

- Има ли значение? И без това не вярвам да си замълчиш за малкото си завоевание.

- Не виждам причина да благодаря на жена, която ме изнасилва. - изсумтя Дейвид. - Просто приключвай и ме остави на мира.

- Не само това се смята за изнасилване, Лилит. Не съм давал съгласие да спя с теб. Не знаех, че си ми дала нещо, за да ме парализираш. Не е ли изнасилване това?

- Катрин никога не си е позволявала да ме изнасилва! - изсъска Дейвид. Кога щеше да възвърне контрола върху тялото си?

Дейвид се прокле в ума си. Защо му трябваше да се съгласява да се яви на този пикник? Нямаше представа какво можеше да е наказанието, заради това. - Лилит, спри! - извика той. Нямаше ли да се появи някой, който да му пом…

Дейвид стисна очи. - Лилит, престани веднага!

- Не! - извика Дейвид и опита да се надигне, обаче изобщо не можеше. - Лилит, стига глупости, това е прекалено!

Дейвид погледна жената над себе си с широко отворени очи. - Какво си направила? - изрече той, опитвайки се да се изправи, но сякаш съвсем бе изгубил чувственост в крайниците си.

- Съжалявам, Лилит, просто е странно да не подхванеш нещо такова. - засмя се Дейвид. Дейвид все повече започваше да губи чувственост в ръцете си. - Трябва да се поразтъпча малко. - изрече той и опита да се надигне, но му…

- За сега се държиш изключително добре, което много ме учудва. - засмя се Дейвид. - Не знам как още не си започнала да ми говориш за секс.

- Не знам и не мисля, че вече ме интересува толкова. - изрече Дейвид и отпи още от виното си. Може би беше от виното, но започна да му става топло.

- Не знам какво можехме да си кажем повече на тази тема. - изрече Дейвид. - Колкото и пъти да обяснявах, че между мен и робинята ми няма абсолютно нищо, тя не повярва и продължи да твърди обратното.