Търсене

Халон студено погледна Каво. - Абсолютно никога няма да я имаш. Ще се погрижа за това. - изрече елфът и си тръгна.

- Не мисля, че би те разбрал. - изсъска Халон.

- Не виждам как безобразното ти поведение е наша вина. - изрече Халон.

Халон се изсмя. - Не помня да съм ти казвал да се събличаш, идиот такъв.

Халон се изсмя. - Каво, единственият, който си вее, върти и какво ли още не "гъзарете" си ти. Навсякъде се събличаш и показваш колко откачен си!

Халон се изсмя. - Никого за нищо няма да взимаш, Каво. Евдемия никога няма да се съгласи да ти стане жена.

Халон се обърна към Евдемия. - Появата му е част от задачата. Не прочете ли цялото условие?

Халон въздъхна отново и също се изправи. И до тук с твърде хубавото време с Евдемия.

Халон тежко въздъхна. Разбира се, прекрасният момент доста бързо бе развален.

Халон кимна и седна на тревата, след което Евдемия го последва. Елфът не каза нищо, смяташе да се наслади на прекрасната гледка - зелена трева и прекрасни цветя насред сняг.

- Здравей, Евдемия. - усмихна се Халон, обръщайки се към нея, след което ѝ подаде букета от диви цветя. - Радвам се, че дойде.

Халон бе решил, че е време да изпълни условието от събитието. Едната част щеше да му хареса и без това. Докато чакаше Евдемия, елфът береше цветя насред поляната. Букетът започна да придобива шарени цветове.