Търсене

- С коя точно плантация? - повдигна вежда Крисчън, отпивайки от чашата пред себе си. - Доколкото ми е известно, дворът на тази къща е изцяло декоративен.

Крисчън въздъхна и кимна утвърдително, настанявайки се на едното канапе. Почти предполагаше какво иска Арус.

- Изкушаващо, но уви, тъкмо се приготвях да излизам. Арус ме чака на кея с новата пратка робини и определено не искам да обгятам още повече и без това влошените ни отношения напоследък. - засмя се мъжът, сетне изпрати Де…

Крисчън поклати отрицателно глава. Нямаше никакъв смисъл да лъже, тъй като действително не беше убил лудия Пейтън. - Имаш съвсем честната ми дума, не съм го убил аз. Това, с което лейди Беатрис вероятно е искала да се по…

- Има не една причина Нана да заслужи подобно отношение, но ако се е случвало, определено аз не съм участвал. - с насмешка отвърна Крисчън. - Съветвам те да не ѝ обръщаш внимание, близка е с Лилит, вероятно все още си сп…

На Крисчън му отне известно време да сподави смеха си, особено предвид кой наистина се бе "справил" с Пейтън Клемингс. - Тъна в неведение къде може да се е запилял лорд Пейтън Клемингс. - подигравателно отвърна той. - От…

Крисчън слушаше историята с недоумение, сетне се изсмя с глас. - Това е най-интересната клюка, която съм чувал днес, благодаря ти. - отвърна той. - Не се учудвам, но те уверявам, че нямам нищо общо с това как Нана подбир…

Изражението на наемният убиец мигом посърна, щом чу името на лисицата. Мъжът присви очи. - След като Нана е замесена съм склонен да вярвам. Единствено не съм сигурен какво общо има лейди Беатрис с нея.

Крисчън повдигна вежди в почудя. - Моля? Лейди Беатрис е сторила какво? Делина, скъпа моя, сигурна ли си, че не си сънувала това? - с лека подигравателна нотка отвърна мъжът. - Аз лично бих платил доста злато, за да видя…

Крисчън сбърчи вежди. Отдавна не бе посещавал Делина и думите ѝ доста го учудиха. - Не съм сигурен как бих могъл да съм свързан, но добре. Последвай ме. - той покани белокосата жена да влезе в имението.

Крисчън тъкмо се приготвяше да излиза, когато чу, че някой е на вратата и отиде да отвори. - Делина? - изненадано възкликна той. - Радвам се да те видя, но на какво дължим това посещение?

- Именно. Писна ѝ да те чака. - продължи да се подиграва Крисчън.

- Интересно. Пазя ти гърба, върша това, за което ми плащаш, а накрая си недоволен. - саркастично отвърна Крисчън, скръствайки ръце. - Нищо не съм ѝ направил. Аз ли съм виновен, че си невъзпитан и караш дамите да чакат то…

Крисчън се засмя тихо. - Тогава да речем, че просто се притеснявам за личната си сигурност. Във всеки случай, няма да ти дам устройството. - отсече той.

- Ти беше тази, която въобще вмъкна милейди Марибел в този разговор. - невъзмутимо отвърна мъжът.

- И преди съм ти казвал, че животът на север е рестриктивен, аз също не съм съгласен с доста от разбиранията им, както забелязваш, не се застоявам дълго там. - сви рамене Крисчън. - Ако тук всички се държат толкова прекр…

- За това две мнения няма. - отвърна Крисчън. - Само че милейди Марибел е живяла там през целия си живот, нямаше да ти коства особено много да се съобразиш с нея поне за нещо толкова дребно. Ако не си склонна на никакви …

- Доста интересна реакция. - присмя се мъжът. - Не беше ли ти тази, която ожесточено твърдеше, че нямаш за цел да отнемаш живота на милейди Марибел?

Наемният убиец отново се разсмя. - Милейди Марибел в никой случай не ми е близка. Може би наистина трябва да говориш с Арус по подобен въпрос. - с насмешка отвърна Крисчън. - Все пак не съм съгласен да отнемеш живота ѝ з…

- Както досега забелязваш, използвам го предимно за своя лична защита. - сви рамене чернокосият мъж. - Никога не съм имал за цел да те нараня, дори и след всичко, което стори срещу мен и близките ми.

- Ще си позволя да повторя думите ти от по-рано - не виждам защо да се интересувам от това как се чувстваш. - иронизира я той. - Аз не съм ти дал нито веднъж повод да се страхуваш от мен, всъщност напротив, многократно т…

- Някога да съм казвал, че ще сторя нещо и да съм се отмятал? - риторично отвърна Крисчън. - За разлика от теб аз държа на думата си. Прости ми ако не съм убеден в същото за теб.

- Защото еднакво с това нямам интерес ти да нараняваш близките ми. Защо бих ти го върнал? - невъзмутимо продължи мъжът.

Наемният убиец въздъхна, сетне пренебрежително махна с ръка. - Нека не продължаваме с това, съсипваш ми хубавото настроение със стари неща, към които няма смисъл да се връщаме.

Крисчън продължи да се смее. - Заплахите, за които не пропускаш да обясниш на всички, които имат желание да те слушат, съществуват само и единствено в твоята глава. - невъзмутимо отвърна той. - Ако желаех да те заплашвам…