Къщата на Арус

- Не слушай слугата, момиче. - скръсти ръце Далия. - Това си е типично за пиклата, даже се учудвам как никой не я е отвлякъл по средата на срещата ви за пазар. Обикновено такива работи ѝ се случват, след което всички ставаме длъжни да ѝ слушаме мелодрамите.

На Арус не му се нравеше накъде отиват нещата. Мислеше, че Крис ще е щастлив да види лисичката си след толкова време, даже щедро му я беше купил за цяла вечер. Вместо това, той отново показваше какъв неблагодарник е.
- Приятели, нека не се караме, наистина нямах това за цел. - размаха ръце търговецът.

- Съжалявам, но тогава какво целеше? - лисицата хвърли остър поглед към него. - Наемният убиец се държи отвратително с мен от край време, нима очакваше днес да е различно? Зададе ми въпрос - отговорих честно и отново бях нападната.

- Дори не съм сигурен защо това се превърна в скандал този път. - невинно се засмя Арус. - Поръчах те за вечерта, за да го зарадвам. Мислех си, че след толкова време прекарано в еритоските студове ще се радва да види красавица, която не е направена от лед. А и както казах, приемам вината си за ужасния ни опит от това събитие.

- В такъв случай аз какво получавам? - присви очи Далия.

- За теб мога само да предложа скромната си особа. - въздъхна Арус.

- Тоест виновникът за цялото нещо? - повдигна вежда жената.

- Заклевам се, ще се реванширам подобаващо. Аз също останах разочарован от себе си. - засмя се Арус.

- Предполагам, че ще разберем. - скръсти ръце Далия и стана от шезлонга си. Нямаше намерение да наблюдава слугата и курвата, която Арус му беше купил, нито се интересуваше от караницата им.

Арус въздъхна и последва Далия. Поне не беше жена-кон.

Нана въздъхна и седна на шезлонга, който до преди малко Арус бе заел.
- Не би било професионално от моя страна просто да си тръгна.

- Свободна си да го сториш. След като си "подарък" за мен, обещавам да не се оплача. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Наистина не смятам, че се държиш честно. Аз не съм виновна, че се е наложило да стоиш на студа.

- Бих стоял в онези студове и години, ако можех да върна времето назад и да бъда на кея, вместо теб в онзи ден. Но уви. - все така невъзмутимо продължи мъжът.

- Значи всичко това е заради онова хл.... дете? - изненадано отвърна Нана. - Не ми се сърдиш, заради Силиа?

- Имам ли основание да ти се сърдя, заради нея? - повдигна вежда Крисчън.

- Естествено, че не. Не съм сигурна за кой път се налага да повтарям, тя е тази, която тормози мен. За детето съжалявам, но нямаше какво да сторя. Обвиняваш ме, че не съм реагирала и не съм спряла родителите ѝ да си я приберат, което ако питаш мен е нелепо. Прав си, че можех да го сторя, но защо бих? Тя си е тяхно дете, какво право имам да им се меся? Другите са прави, като казват, че имаш нездрав интерес към нея.

Крисчън въздъхна.
- Предполагам, че от своята гледна точка и ти си права. Нямаш причина да ми помагаш. Определено не е като някога да съм вършил нещо за теб. - горчиво се изсмя той.

Нана присви очи.
- Значи в крайна сметка безвъзмездната ти помощ не е толкова безвъзмездна все пак. - на свой ред се изсмя лисицата. - Разбира се, това изобщо не ме учудва. Ти ми купи къщата, защото по някаква причина животът на онази дъртофелница ти беше скъп. Не съм те карала насила. Ако искаш - ще се изнеса от там. Разбира се след това нищо няма да ме спре да отида при нея...

- Щом така мислиш, значи изобщо не си ме разбрала. - отвърна той. - Милейди Марибел е невинна, никой не ми я е поръчал, не виждам причина да умира заради подобна нелепост. Единствената причина, поради която сторих всичко, което сторих е, защото вярвах, че и ти, както Юки, ще спреш с нелепите си очаквания.