Къщата на Арус

- Приятели, приятели. - потупа и двамата по раменете търговецът. - Съчувствам ви, наистина ви съчувствам, но аз бях най-зле. Ходих в някаква странна, уж магическа гора, но вместо красиви лисички, или други екзотични красавици, срещнахме само някакви кентаври. Ако се бях разменил с коняря Каво, сигурно щеше да е в екстаз от мероприятието.

- Нима мислиш, че моят "опит" е по-различен? - повдигна вежди Крисчън. - На мен ми се наложи да търся странни писма, както и да разговарям със сини животни... Всичките от които ни нападаха. В изминалите два месеца дори Шиера ми се стори като по-гостоприемно място.

Арус въздъхна.
- Добре, Крис, ти печелиш, признавам грешката си. Сигурен съм, че с това, което съм ти приготвил този път, добре ще се реванширам. - намигна му той.

- Имам известни подозрения, относно това. Особено след като не желаеш да ми кажеш какво си сторил. - подозрително го изгледа наемният убиец.

- След всичко, което ни се случи, убедена съм че е някаква глупост. Сигурно е пиклата, облечена в костюм на синьо животно. Знам ли?!

Арус едва успяваше да сдържи смеха си, визуализирайки Силиа в син пухкав костюм на горско животно.
- Сега като го спомена, искаше ми се да бях направил точно това. Щеше да е незаменимо.

- Сериозно започвам да се притеснявам за менталното ти здраве. - изгледа го изпод вежда Крисчън. - И за нейното, ако действително се е съгласила да участва в нещо подобно.

- Спокойно, не съм разговарял с нея от доста време. Няма нищо общо. - усмихна се чаровно Арус. - Скоро ще разбереш.

Нана дойде в имението на Арус, точно както ѝ беше заръчал. Търговецът беше платил тарифата ѝ за вечерта, но лисицата доста се изненада, когато забеляза Далия и наемния убиец на другите два шезлонга до него. Нана присви очи, надявайки се да не ѝ е спретнал някой номер по заръка на Крисчън. Все пак, лисицата се приближи.
- Здравейте, тук съм, както пожелахте. - усмихна се жената.

Крисчън извърна глава, чувайки гласа на Нана. Мигом стрелна леден поглед към Арус.
- Силно се надявам появяването ѝ тук да е случайно. - предупреди го той.

- Уви, не е. - засмя се Арус. - Не знам какъв ти е проблема, но не бързай да отхвърляш прекрасната ми изненада. Доста злато съм платил за нея.

- А аз платих доста повече, за да не я виждам отново тук. Не съм сигурен какво целиш. - невъзмутимо отвърна чернокосият мъж.

Нана слушаше свадата между двамата мъже и се чувстваше доста объркана. В крайна сметка какво искаха от нея?!
- След като не можете да се разберете, предлагам да си вървя. - отвърна тя.

- Недей. - примоли се Арус, подканяйки лисицата да се приближи. - Кълна се, че нямах за цел да те наскърбявам. Исках просто да разбера как е минало твоето време с жителите на Еритос. Както и кой ти се падна.

Нана се приближи до шезлонгите, но не седна.
- Защо искаш да знаеш това? За да ми се подиграваш? Знам, че всъщност всички сте наясно какво стана на това "събитие". - намуси се лисицата.

- Честно казано, нямам представа. Когато говорих с организаторите, не ми казаха кой с кого ще бъде, нито какво ще правят другите. Кълна се, наистина искам просто да знам как мина и дали парите ми са отишли за добро. - чаровно се усмихна мъжът.

- Ако слугата не е бил с пиклата, то предполагам, че се е паднала на теб. В такъв случай мога много бързо да предположа как е минало. - извъртя очи Далия.

- Ако под това имаш предвид онази Силиа, да, с мен беше. Трябваше просто да отидем на пазар в Кросфайър Муунлайт. Трябваше да бъде забавно, нищо особено, но уви - тя съсипваше всичко през цялото време. Държа се така, сякаш някой насила я е накарал да дойде, почти не пазарува и през цялото време отговаряше на всички на въпреки. Наистина не знам какъв ѝ е проблемът вече. - сви рамене Нана.

- От моя прекрасен отбор знам, че Лилит е била също с вас. - намеси се Крисчън. - В този случай я разбирам прекрасно.

Нана въздъхна и започна да обмисля дали просто да не върне златото на Арус. Изглежда нямаше никакъв смисъл да стои тук, след като щеше да бъде нападана цяла вечер.
- Нито аз, нито Лилит сме се държали лошо с нея. Напротив, всеки на сергиите може да ти бъде свидетел, щом не вярваш на мен - иди и ги разпитай. Всички ще потвърдят, че се държахме приятелски. Тя беше тази, която от самото начало не желаеше да комуникира с нас, нито да пазарува.