Къщата на Арус

Силиа искаше да си върши работата, но не можеше. Глупостите на Нана я бяха изкарали извън нерви и тя реши да каже на Крисчън. Принцесата дойде до имението и почука на вратата.

Крисчън тъкмо се прибираше от дома на Нана, когато забеляза Силиа. Той се спря при нея.
- Здравей, радвам се да те видя. - отново се насили да се усмихне той, макар ѝ срещата с проклетата лисица да го беше изкарала извън нерви за пореден път.

Силиа въздъхна.
- Не знам какво пак е намислила про... Нана, но сега е решила, че тормозя някакво дете. По нейни думи, твоята дъщеря. - изсумтя Силиа. - Кажи на приятелката си да стои далеч от мен, не ми се занимава и с нейните глупости.

Крисчън въздъхна тежко.
- Тъкмо това се опитвах да направя, повярвай ми. - отвърна той. - Не съм сигурен дали съдбата е решила да се шегува с мен, но детето, което Нана е срещнала на пристанището е Селесте.

- Селесте? - учуди се Силиа и се огледа, но не видя момиченцето с Крисчън. - Оставил си я при Нана? Ти полудя ли?

Мъжът отново въздъхна.
- Нямах такива намерения, разбира се. Но... може и да съм се увлякъл леко в разговора си с Нана, Селесте се изплаши и не пожела да тръгне с мен. Нещастниците, които са я тормозили са разбира се - Зед и съпругата му. - гневно отвърна той.

- Искам ли да знам защо Нана си е помислила, че горката Селесте е свързана с нас? - въздъхна Силиа. - Мислеше си, че ще ѝ наема слуги, за да не разкриела тайната ми.

Крисчън се засмя, макар и да не му беше особено забавно.
- Доколкото си спомням, Зед е чернокос, а съпругата му, макар и да не съм я виждал лично, предполагам е руса. Нана не блести с особен интелект, както забелязваш. - подигравателно отвърна той, сетне въздъхна. - Подозирам, че това ще се превърне в проблем, тъй като е успяла да убеди Селесте, че е добра и ѝ помага. Съмнявам се и лейди Моника да желае да ми помогне в това начинание.

- По-скоро би казала, че си се съюзил с нея, за да я тормозите. - въздъхна Силиа. - Горкото дете, сякаш не му стигат "страхотните" му родители.

Крисчън въздъхна.
- Вероятно никога няма да имам добро мнение за Сантяго и за това, което стори на лейди Моника, но изглежда, че Селесте е в добри отношения с него. В момента дори той ми се струва като по-добра опция, отколкото да остане при някой като Нана. Почти съм убеден какво цели. - ядно отвърна мъжът.

- Мен целеше да изнудва да ѝ наема слуги, иначе щяла да ме издаде на теб. - изсумтя Силиа. - Дръж я далеч от мен, проклетата Аша за момента ми стига.

Крисчън поклати глава.
- Съжалявам за това. - отвърна той. - Постарах се да ѝ напомня, че не е добра идея за нея да върши подобни неща.

Силиа извъртя очи.
- Не е като да си е взела поука значи. - изрече принцесата. - Аз ще вървя.
Силиа пожела лек ден на Крисчън и отново тръгна към парфюмерията.

Крисчън въздъхна и влезе в имението на Арус. Трябваше да убеди Селесте да се махне от къщата на Нана скоро.

Арус беше излязъл в двора си, заедно с Крисчън и Далия. Търговецът тайно бе поканил и Нана на малкото им събиране, тъй като искаше да чуе как е минало и нейното "приключение", но удобно пропусна да го спомене на другарите си. Той се излегна на един от шезлонгите.
- Е, силно се надявам да сте си прекарали по-добре от мен в Еритос. - през смях започна мъжът.

- Всичко това беше твоя идея. - извъртя очи Крисчън, който седеше на шезлонга до този на Арус. - Напомни ми следващия път никога да не се подвеждам по налудничавите ти глупости.

- Тук трябва да се съглася със слугата. - присъедини се Далия от шезлонга, намиращ се от другата страна на този на Арус. - Нямате си и на представа през какви гнусотии преминах...

- Добре, добре, признавам че беше по-лоша идея, отколкото очаквах. Аз самият никак не останах впечатлен. Доволни ли сте?

- Съвсем не. Не смятам, че лесно можеш да заличиш спомените ми от това че прекарах близо два месеца насред отвратителен студ и компанията на онзи луд коняр. - изсумтя Крисчън, макар и през смях.

- А аз какво да кажа? Не мога да се оплача от отбора си, но се наложи да гледаме някакви гнусни трупове, на всичкото отгоре заразени с вирус. Тези варвари наистина не са нормални там на север. - възмутено добави Далия.