Къщата на Арус

- Не разбирам от мода. - подигра се Крисчън. - Също така не се имам за толкова закъсал, че да се налага да си плащам все още.

- Затова шефът ти плати вместо теб, изглежда след къщата и това не можеш да си позволиш. - извъртя очи Нана. Нямаше да им позволи да продължават да се отнасят с нея като с нищожество.

- Сега като се замисля, може би си права, наистина надцених възможностите си. Ще е добра идея да я продам.

- Може би Лилит ще поиска да я купи. - усмихна се победоносно Нана. - Тя също е проститутка, със сигурност е заможна.

- Имаш още доста да учиш за тези земи, ако смяташ някого от Еритос за "заможен". - засмя се Крисчън. - Искаш ли да знаеш колко получава една твоя колежка в техния публичен дом?

- Колко? Не може да е по малко от 700 000 злато.

Чернокосият мъж продължи да се смее.
- Получават 5 000 злато на работна смяна. Убеден съм, че Лилит няма да има търпение да купи къщата от мен. - подигра се отново той.

Зениците на Нана се разшириха. Как можеше това да е възможно?!
- Лъжеш! Трябва да лъжеш. Аз не съм известна тук и пак с лекота получавам по милион на час. Това не е възможно!

- Уви, напълно е възможно. Това е добра сума за севера. - отвърна той.

- И ти искаше да живея на това отвратително място! Не стига онази дъртачка, ами и щях да съм вечно обречена на бедност и мизерия! Не мога да повярвам! - разгневи се лисицата.

- Не съм искал да правиш каквото и да било. - засмя се Крисчън. - Просто предложих помощта си, уви, аз съм единственият, който има право да се оплаква че е недооценен тук.

- Не предложих ли току-що точно това? - повдигна вежди лисицата. - Шефът ти вече ми плати така или иначе, от теб зависи дали ще си стоя тук, или ще се възползваш.

- Благодари на Арус от мое име за щедрия подарък, когато го видиш утре. - невъзмутимо отвърна Крисчън, след което стана от шезлонга и се запъти към вътрешността на имението.

Нана изсумтя, но все пак реши да не си тръгва и остана на шезлонга. Смяташе да плува в басейна цяла вечер, тъкмо, щяха да са лесни десет милиона злато за нея. Онези луди в Еритос наистина нямаха мозък, за да се съгласяват да работят за такива нищожни суми.

Силиа пристигна пред имението на Арус и почука на вратата. Нямаше представа на какво да се надява, но щеше да убие Елвира.

Крисчън дочу, че някой е на вратата и отиде на отвори. Намери го за леко странно, тъй като Арус не очакваше никого днес. Изненада се още повече, щом с отварянето видя на прага на имението Силиа.
- Здравей. Нещо случило ли се е? - попита мъжът.

- Знам ли... - сви рамене принцесата. - Дойдох да разпусна малко, имаш ли против?

- Ни най-малко. - усмихна се Крисчън и покани Силиа да влезе вътре. - Желаеш ли нещо за пиене? Арус е любител на червеното вино и днес пристигна новата му пратка.

- Пих достатъчно. - изрече Силиа и влезе вътре. - Жадна съм за нещо много по-хубаво от вино... Теб.
Принцесата впи устни в тези на Крисчън. Надяваше се да не изглежда като отчаяна ненормалница, че иначе Елвира щеше да замине след като се прибере.

Крисчън повдигна вежда изненадано и леко отстъпи назад, но успя бързо да запази баланса си. Чернокосият мъж обхвана с ръце лицето на Силиа и отвърна на целувката ѝ, макар и поведението ѝ да го изненадваше доста, особено след като смяташе, че тя не желае да се виждат повече по този начин.

Силиа се изненада, че Крисчън не я отхвърли, но сетне задоволство завладя тялото ѝ. Добре, Елвира може и да беше права. Щеше да го изчука, утре щеше пак да му се сърди, голяма работа. Принцесата отново жадно впи устни в неговите и припряно опитваше да разкопчае копчетата на ризата му.

Наемният убиец позволи на Силиа да довърши изглежда доста интересното си занимание с ризата му, сетне я остави да се смъкне от тялото му на пода. Реши да не рискува Арус да влезе всеки момент и спусна ръце по тялото на жената, обвивайки ханша ѝ и повдигайки я върху себе си. Стаята, която Силиа бе обитавала на долния етаж беше свободна, така че смяташе да я отведе там.

Докато я носеше към старата ѝ стая, Силиа не спираше да обсипва лицето му с целувки. След като влязоха вътре, принцесата се освободи от ръцете му и грубо го блъсна към стената, след което зарови шия във врата му. Вече не беше съвсем сигурна дали възбудата ѝ или раздразнението ѝ я караха да действа така, но ѝ харесваше.

Крисчън беше доста изненадан от поведението на Силиа, жената дори не беше пожелала да каже нищо, вероятно нещо се беше случило с нея, но нямаше намерение да разваля момента, разпитвайки я. Той обходи с устни шията ѝ, нежно засмуквайки я.

Силиа тихо изстена и продължи със заниманието си. Тя обхождаше с ръце разголеното тяло на Крисчън, след което постави ръце на панталоните му и започна да ги разкопчава, докато го гледаше с някаква смесеца от желание да го целуне и убие.