Къщата на Арус

- Не бих казала, че ме тревожи, честно казано. В крайна сметка не съм аз тази, която има отношения с нея, за мой късмет. - тихо се засмя лисицата. - Просто ми е чудно как търпиш поведението ѝ. Съжалявам, но не мога да повярвам, че изобщо не забелязваш как се държи с останалите, когато се съберат всички заедно.

Крисчън се замисли за момент.
- Ако имаш предвид Далия, повярвай ми, заслужено е. Обикновено Далия е тази, която започва ненужни спорове. - невъзмутимо отвърна мъжът.

Нана отново поклати отрицателно глава.
- Ами не, нямам предвид това. Наистина ли не забеляза как се държа тя с онази чернокоса жена онази вечер? Според теб нормално ли е? Питам те единствено, защото знам, че ако аз бях сторила подобно нещо, определено щеше да имаш какво да кажеш по въпроса. - нацупи се лисицата.

Крисчън си пое въздух, сетне издиша шумно.
- Бих искал да мога да ти отговоря, но признавам, че това е чудно и за мен. Познавам Силиа от доста време и никога досега не се е държала така. Имам предположение за държанието ѝ, но не бих казал, че го одобрявам. Ако беше всеки друг, нямаше да ми е трудно да я разбера, но съпругата на брат ѝ е преживяла и продължава да живее в кошмар, ако всичко което научих за нея е истина, разбира се.

- Именно! - възкликна Нана. - Аз разбира се не знам нищо за тази другата жена, но не ми харесва, че укоряваш мен, а защитаваш Силиа, при все че не съм забелязала да прави нещо по-различно. Аз не харесвам дъртофелницата, не го крия, но не съм сторила нищо срещу нея, нито съм си позволявала да я удрям!

Наемният убиец повдигна вежда.
- Нима? А мидите? - през смях попита той.

Лисицата извърна глава, прикривайки очите си.
- Това с мидите си бяха твои неверни предположения! - заоправдава се тя. - Наистина исках просто да си приготвя храна!

- Разбира се, сигурен съм че е било така. - саркастично отвърна Крисчън.

- И ето точно това имам предвид. - скръсти ръце Нана. - Когато става въпрос за мен, се държиш подозрително и грубо. Но щом е Силиа, всичко по някаква причина става коренно различно.

Крисчън на свой ред поклати глава.
- Не бих казал, че си права. - отвърна той. - На нея също казах какво мисля по отношение на странното ѝ държание. Не съм премълчал мислите си ни най-малко.

- Дори и да си ѝ казал, не я следиш, не я затваряш на места, където се налага да търпи изкукали дъртофелници. - продължаваше да се цупи лисицата.

Крисчън отново се засмя.
- Силиа живее в Еритос от години и определено е в доста по-добро финансово състояние от теб. Не предлагам помощта си насила, след като не желаеш, не мога да те задържа в онази къща. Не ли си обаче ти тази, която постоянно твърди, че иска да получава подаръци, вместо да се труди за това, което има? - подигравателно отвърна мъжът.

- Разбира се! - усмихна се гордо Нана. - Аз заслужавам това, за разлика от тази Силиа, не съм ненужно груба с тези, които се държат добре с мен! Знам как да се държа в общество от човеци и смея да твърдя, че добре съм усвоила навиците ви. Във Валдора не ми се получи, защото там живеят предимно магически същества, но тук се чувствам повече от добре.

- Това е прекрасно и искрено се радвам за теб. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Не съм особено сигурен какво общо има с мен, или сегашния ни разговор, но звучи чудесно!

Нана извъртя очи.
- Няма нищо общо с теб, никога не съм казвала, че има. Просто исках да ми отговориш защо се държиш по такъв различен начин с мен и с нея, след като тя е много по-груба и невъзпитана от мен.

Крисчън разтри слепоочието си с пръсти.
- Ако попиташ някого другиго, различията вероятно ще бъдат в твоя полза. Подарих ти къща, не съм сигурен какво повече искаш.

- Къща? Колиба, в съседство до две ненормалници! - изсумтя лисицата. - Как какво повече искам? Искам къща като тази! - тя посочи всекидневната с ръка.

Крисчън се изсмя с глас.
- Тази къща не принадлежи на мен, така че не отнасяш искането си към правилния човек. - невъзмутимо отвърна той.

Нана въздъхна.
- Ако ме слушаше внимателно, щеше да чуеш как казвам "като тази". Купи ми такава къща и се заклевам пред теб, че никога повече нищо няма да искам!

Крисчън добре познаваше нравите на Юки и подозираше, че Нана не се различава особено много от нея.
- До следващият път, в който решиш, че искаш нещо друго. - въздъхна наемният убиец.