Къщата на Арус

Наемният убиец повдигна вежда.
- Нима? А мидите? - през смях попита той.

Лисицата извърна глава, прикривайки очите си.
- Това с мидите си бяха твои неверни предположения! - заоправдава се тя. - Наистина исках просто да си приготвя храна!

- Разбира се, сигурен съм че е било така. - саркастично отвърна Крисчън.

- И ето точно това имам предвид. - скръсти ръце Нана. - Когато става въпрос за мен, се държиш подозрително и грубо. Но щом е Силиа, всичко по някаква причина става коренно различно.

Крисчън на свой ред поклати глава.
- Не бих казал, че си права. - отвърна той. - На нея също казах какво мисля по отношение на странното ѝ държание. Не съм премълчал мислите си ни най-малко.

- Дори и да си ѝ казал, не я следиш, не я затваряш на места, където се налага да търпи изкукали дъртофелници. - продължаваше да се цупи лисицата.

Крисчън отново се засмя.
- Силиа живее в Еритос от години и определено е в доста по-добро финансово състояние от теб. Не предлагам помощта си насила, след като не желаеш, не мога да те задържа в онази къща. Не ли си обаче ти тази, която постоянно твърди, че иска да получава подаръци, вместо да се труди за това, което има? - подигравателно отвърна мъжът.

- Разбира се! - усмихна се гордо Нана. - Аз заслужавам това, за разлика от тази Силиа, не съм ненужно груба с тези, които се държат добре с мен! Знам как да се държа в общество от човеци и смея да твърдя, че добре съм усвоила навиците ви. Във Валдора не ми се получи, защото там живеят предимно магически същества, но тук се чувствам повече от добре.

- Това е прекрасно и искрено се радвам за теб. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Не съм особено сигурен какво общо има с мен, или сегашния ни разговор, но звучи чудесно!

Нана извъртя очи.
- Няма нищо общо с теб, никога не съм казвала, че има. Просто исках да ми отговориш защо се държиш по такъв различен начин с мен и с нея, след като тя е много по-груба и невъзпитана от мен.

Крисчън разтри слепоочието си с пръсти.
- Ако попиташ някого другиго, различията вероятно ще бъдат в твоя полза. Подарих ти къща, не съм сигурен какво повече искаш.

- Къща? Колиба, в съседство до две ненормалници! - изсумтя лисицата. - Как какво повече искам? Искам къща като тази! - тя посочи всекидневната с ръка.

Крисчън се изсмя с глас.
- Тази къща не принадлежи на мен, така че не отнасяш искането си към правилния човек. - невъзмутимо отвърна той.

Нана въздъхна.
- Ако ме слушаше внимателно, щеше да чуеш как казвам "като тази". Купи ми такава къща и се заклевам пред теб, че никога повече нищо няма да искам!

Крисчън добре познаваше нравите на Юки и подозираше, че Нана не се различава особено много от нея.
- До следващият път, в който решиш, че искаш нещо друго. - въздъхна наемният убиец.

- Не, няма да има следващ път, обещавам! Ако имам такова имение, всички така или иначе ще вярват, че съм богата и животът ми тук ще е много лесен! Сама ще си убия Пейтън, не моля за помощ с това. - продължи лисицата.

Крисчън се замисли. Юки също беше спряла с нелепите си искания, след като се съгласи да ѝ помогне срещу онези демони. А и винаги можеше да използва устройството срещу Нана, така че тя не беше заплаха за него. Мъжът отново въздъхна.
- Добре. Надявам се да не съжалявам за решението си. Знай, че го правя, за да оставиш горката милейди Марибел на спокойствие. Ставай, отиваме да си избереш имение и да се приключва с това.
Той стана и подкани лисицата да го последва към пазарската улица, където се намираше магазинът на строителите.

Лилит потърси Арус и го намери. Тя влезе в стаята и се усмихна.
"Може ли да поговорим?", попита тя.

Арус се зарадва да види Лилит.
- Разбира се, знаеш, че винаги си добре дошла при мен. - чаровно се усмихна мъжът.

Лилит кимна.
"Не става въпрос за мен обаче.", въздъхна жената. "Крисчън се е превърнал в уникален грубиян и то как няма като продължава да се мъкне със Силиа. Предполагам си чул, че е купил къща на Нана в елитния квартал. Тя обаче не може да поддържа къщата сама и са ѝ нужни слуги. Нана просто го беше помолила да ѝ даде нещо като списък с богати граждани на кралството. Иска да стане куртизанка, за да си позволи слуги."

Арус се засмя силно.
- Интересна информация, благодаря ти, Лилит. Разбрах, че къщата е намерила най-после нов собственик, но не предполагах че е именно скъпият ми приятел. - плесна с ръце търговецът. - Това е нормално, никой не би успял да поддържа толкова огромен имот сам. Аз с удоволствие бих предложил скромната си помощ, но както предполагам ти е известно, Крис е ужасен неблагодарник и дори не е сметнал за нужно да се похвали с новата си придобивка.

Лилит сви рамене.
"Не знам защо не ти е споменал, то и на никой друг не е казал.", отвърна Лилит. "Той отказва да даде на Нана списък с богати личности, ти би ли го направил?"

- Защото е невъзможен напоследък! - извъртя очи Арус. - Бих ѝ дал много повече от това, но се опасявам, че Крис отново ще се нацупи, както прави от край време.

"Това защо го засяга?", попита Лилит. "Не го разбирам вече. Уж няма нищо между тях, но не желае други да ѝ помогнат, когато той не иска. Може и да не ти се налага да се срещнеш лично с нея. Може да дадеш списъка на мен, аз ще ѝ го предам. Тя и без това ме покани да я посетя."

- Крис наистина ни смята за прекалено глупави. - въздъхна Арус. - Забравя, че аз го познавам прекалено добре, разбира се че има нещо между тях. И тази ще му омръзне и отново удобно ще забрави да каже някоя добра дума за мен пред нея. Добре, ще ти дам списък с мои приятели, не казвай на Крис. - засмя се Арус.