Къщата на Арус

Нана отново извъртя очи.
- Добре, но все пак е богаташ. Ако ме разкрият, тук също няма да мога да живея. - продължи да се цупи тя.

- Не съм особено сигурен как това е мой проблем. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Това, което ти обещах - ще сторя. Къщата в Еритос ще бъде поправена, но нямам намерение да спонсорирам живота ти тук. Пейтън Клемингс предполагам ще ти бъде от повече полза в това начинание. - казвайки това, чернокосият мъж избухна в смях отново.

Лисицата се разгневи много.
- Никога повече не искам да виждам този безполезен нещастник! - невъзмутимо отвърна тя. - Ако трябва ще живея тук.

- Опасявам се, че не аз взимам решенията за това кой да остане в този дом. Арус предполагам няма да има против. - отвърна Крисчън, все още смеейки се.

- Според теб дали би се съгласил да ми стане съпруг? - Нана внезапно смени темата. Тази къща наистина много ѝ харесваше, особено след като имаше възможността да я разгледа по-обстойно. Не желаеше да бъде просто гостенка тук. Искаше да я притежава.

- Определено не ми помагаш, днес си извънредно забавна. - продължи да се смее с глас мъжът. - Познавайки моя скъп приятел, не е в сферата на възможностите, съжалявам.

Нана въздъхна.
- Съвсем възможно би било, но отново ще подскочиш като ужилен. - извъртя очи лисицата.

- Разбира се, че не бих позволил това. - Крисчън добре знаеше какво има предвид лисицата. - Даже е доста удобно, че имам лесен начин да противодействам срещу подобен план.

Нана присви очи. Проклетото устройство на гнома, проклет да беше и той и цялата му противна раса.
- Не желая да виждам повече онзи Пейтън! - гневно отвърна лисицата.

- Тогава недей? - с почуда в гласа отвърна Крисчън. - Никой не те принуждава, всичко това си е твоя приумица. Уви, в този случаи дори аз не бих винил Далия. А и тук не е закостенелия север, нямаме подобни нелепи разбирания. - сви рамене мъжът.

- Не съм особено сигурна относно това. Кой луд предлага брак толкова бързо? - продължаваше да недоволства лисицата. - Да не говорим, че се държа отвратително с мен.

- Пейтън е... особен случай, по това което съм виждал. - отново започна тихо да се смее Крисчън. - Не се притеснявай за него, ако продължи да ти досажда, ще се погрижим да престане да го прави.

Нана стана от креслото и се запъти към стаята си.
- Благодаря. - отвърна лисицата. Ако наемният убиец не си удържеше на думата, просто щеше да убие този нещастник Пейтън. И без това си го заслужаваше, след това, на което я подложи.

Крисчън също стана и тръгна към пристанището. Тази нелепа история определено беше подобрила настроението му.

Нана слезе във всекидневната и забеляза, че Крисчън се е излегнал върху едното от креслата. Тъкмо, това бе момент да му зададе въпросите си. Лисицата се приближи и седна на другото кресло срещу наемния убиец.
- Спиш ли? - тихо попита тя.

Крисчън вдигна глава и поздрави Нана.
- Не, просто си почивам, докато чакам Арус и Рин. Има ли нещо? - на свой ред попита той.

- Беше ми обещал да поговорим. - продължи лисицата.

- Не съм. - отсече Крисчън. - Но след като толкова настояваш, от сега те предупреждавам, че нямам никакво намерение да отговарям на нелепите въпроси на Лилит, колкото и души да реши да изпрати да ми ги зададат. - невъзмутимо продължи чернокосият мъж.

Нана поклати отрицателно глава.
- Няма нищо общо с Лилит, аз също не разбирам понякога странната ѝ обсебеност от сексуалните умения на другите. Това са си мои лични наблюдения.

Крисчън вдигна поглед и стана седнал.
- В такъв случай, сподели. Какво толкова те тревожи?