Къщата на Арус

"Няма да му кажа, разбира се. Ще предупредя и Нана да не го прави.", изрече Лилит. "Относно другото, не знам. Нана също не е доволна, че той не ѝ обръща внимание и как няма. Тя е прекрасна, има толкова хубаво тяло, а той тръгнал със Силиа да се занимава."

- Силиа изглежда страхотно, но... - Арус направи гримаса. - И аз не го разбирам там. Вече толкова време, така ли не му писна? А за палавата лисичка просто те лъже, естествено. - засмя се мъжът.

"Крисчън сигурно би излъгал, но не виждам причина и Нана да го прави.", сви рамене Лилит. "И да, аз също се чудя как така Силиа не му омръзна. Не е като да е нещо особено."

- Знам ли? - сви рамене Арус. - Вероятно и тя се опитва да се опази от нрава на Силиа. Това момиче ми проглуши главата навремето, заради Юки. - засмя се отново той.

"Какво е направило Дървото?", на Лилит ѝ стана любопитно. "Не предполагах, че би посмяла и в твоя живот да се меси."

- Ами! Не бих казал, че се е месила, просто се оказах на лошо място в лошо време. - почеса се по главата Арус. - Беше ме накарала да проследим Крис и Юки до вилата ѝ, след което когато не получи информацията, която искаше, се цупи цяла вечер. Поне доста се позабавлявах на неин гръб.

Лилит извъртя очи.
"Типично за Силиа, предполагам.", изрече тя. "Нищо в нея не би ме учудило вече."

- Повярвай ми, мен също. - Арус подаде в ръцета на Лилит пергамент с имена и адреси. - Това са господата, които вероятно биха имали интерес. Не, че аз самият бих я върнал, но наистина нямам енергия отново да се разправям с Крис. - засмя се търговецът.

"Тя ще ти бъде благодарна.", усмихна се Лилит. "Аз ще отида да ѝ го занеса, преди да се е върнал Крисчън."
Лилит излезе от стаята, сетне и от имението. Трябваше да посети дома на Нана.

Арус изпрати Лилит и се изсмя отново. Крис си го заслужаваше.

Силиа искаше да си върши работата, но не можеше. Глупостите на Нана я бяха изкарали извън нерви и тя реши да каже на Крисчън. Принцесата дойде до имението и почука на вратата.

Крисчън тъкмо се прибираше от дома на Нана, когато забеляза Силиа. Той се спря при нея.
- Здравей, радвам се да те видя. - отново се насили да се усмихне той, макар ѝ срещата с проклетата лисица да го беше изкарала извън нерви за пореден път.

Силиа въздъхна.
- Не знам какво пак е намислила про... Нана, но сега е решила, че тормозя някакво дете. По нейни думи, твоята дъщеря. - изсумтя Силиа. - Кажи на приятелката си да стои далеч от мен, не ми се занимава и с нейните глупости.

Крисчън въздъхна тежко.
- Тъкмо това се опитвах да направя, повярвай ми. - отвърна той. - Не съм сигурен дали съдбата е решила да се шегува с мен, но детето, което Нана е срещнала на пристанището е Селесте.

- Селесте? - учуди се Силиа и се огледа, но не видя момиченцето с Крисчън. - Оставил си я при Нана? Ти полудя ли?

Мъжът отново въздъхна.
- Нямах такива намерения, разбира се. Но... може и да съм се увлякъл леко в разговора си с Нана, Селесте се изплаши и не пожела да тръгне с мен. Нещастниците, които са я тормозили са разбира се - Зед и съпругата му. - гневно отвърна той.

- Искам ли да знам защо Нана си е помислила, че горката Селесте е свързана с нас? - въздъхна Силиа. - Мислеше си, че ще ѝ наема слуги, за да не разкриела тайната ми.

Крисчън се засмя, макар и да не му беше особено забавно.
- Доколкото си спомням, Зед е чернокос, а съпругата му, макар и да не съм я виждал лично, предполагам е руса. Нана не блести с особен интелект, както забелязваш. - подигравателно отвърна той, сетне въздъхна. - Подозирам, че това ще се превърне в проблем, тъй като е успяла да убеди Селесте, че е добра и ѝ помага. Съмнявам се и лейди Моника да желае да ми помогне в това начинание.

- По-скоро би казала, че си се съюзил с нея, за да я тормозите. - въздъхна Силиа. - Горкото дете, сякаш не му стигат "страхотните" му родители.

Крисчън въздъхна.
- Вероятно никога няма да имам добро мнение за Сантяго и за това, което стори на лейди Моника, но изглежда, че Селесте е в добри отношения с него. В момента дори той ми се струва като по-добра опция, отколкото да остане при някой като Нана. Почти съм убеден какво цели. - ядно отвърна мъжът.

- Мен целеше да изнудва да ѝ наема слуги, иначе щяла да ме издаде на теб. - изсумтя Силиа. - Дръж я далеч от мен, проклетата Аша за момента ми стига.

Крисчън поклати глава.
- Съжалявам за това. - отвърна той. - Постарах се да ѝ напомня, че не е добра идея за нея да върши подобни неща.

Силиа извъртя очи.
- Не е като да си е взела поука значи. - изрече принцесата. - Аз ще вървя.
Силиа пожела лек ден на Крисчън и отново тръгна към парфюмерията.

Крисчън въздъхна и влезе в имението на Арус. Трябваше да убеди Селесте да се махне от къщата на Нана скоро.

Арус беше излязъл в двора си, заедно с Крисчън и Далия. Търговецът тайно бе поканил и Нана на малкото им събиране, тъй като искаше да чуе как е минало и нейното "приключение", но удобно пропусна да го спомене на другарите си. Той се излегна на един от шезлонгите.
- Е, силно се надявам да сте си прекарали по-добре от мен в Еритос. - през смях започна мъжът.