Къщата на Арус

Нана се надигна от стола си, когато забеляза приближаващата се жена. Тъкмо, това беше момент да разбере повече информация за онази Моника.
- Здравейте, госпожице Далия. - приветливо се усмихна лисицата.

Далия седна на един шезлонг до розовокосата лисица.
- Здравей. Радвай се на тишината, тъй като довечера новата пратка с робини щяла да идва тук. Не знам по каква причина, Арус изглежда съвсем е полудял. - раздразнено съобщи тя.

- Не съм сигурна, госпожице Далия. Той и нае... господин Крисчън не обсъждат подобни неща с мен. - отвърна Нана. - Всъщност, радвам се, че се засякох с Вас. От миналото събиране се чудех... познавате ли жена на име Моника?

Далия се изсмя с глас.
- Познавам я и още как. Пиклата никога няма да може да стигне нивото ѝ, както ще да си боядиса косата.

Нана поклати глава. Не се интересуваше съвсем от историята на тази жена, но трябваше да знае повече, ако искаше да си отмъсти на онази Силиа, за отвратителното ѝ държание.
- Лилит ми каза, че господин Крисчън има чувства към тази жена... Моника.

Далия продължи да се смее.
- Да, представяш ли си? Прост слуга като него, дори не съм сигурна защо си е мислел, че има някакъв шанс с жена като лейди Моника. - подигравателно отвърна жената. - На него му дай такива идиотки като простата пикла Силиа. И без това е единственият, който продължава да се впечатлява от скучния ѝ характер. Ако продължава в този дух ще загуби и единственото, което все още си струва в нея - красотата.

- Ако с нея се държи така, както с мен... Ми е по-чудно защо тя има интерес към него. - мудно отвърна лисицата.

- А нима тя има друг избор? Кой нормален би имал дълготрайни отношения с такава мелодраматична идиотка? Винаги на нея нещо ѝ се случва, винаги е жертва и е ощетена. Какво ли не беше?! - продължаваше да начита Далия. - Не съм сигурна и ти какво се оплакваш, на теб не ти ли купува разни неща напоследък?

- Опасявам се, че не е поради добротата на сърцето му. - тежко въздъхна лисицата. - Подозира, че искам да навредя на съседката си. Признавам, че я мразя, но не бих си позволила да я нараня! - излъга тя.

Далия отново се изсмя.
- Ще ме прощаваш момиче, но ти също не си с всичкия си. Не си мисли, че някой от нас е забравил какво направи на събирането.

- Госпожице Далия, отчаяна съм. - изхлипа Нана. - Както казах, не бих посмяла да убия противната дъртачка, затова си мислех, след като господин Крисчън работи като наемен убиец, защо да не възложа това на него?

- Опасявам се, че когато слугата си науми нещо налудничаво, е доста трудно да бъде разубеден. - невъзмутимо отвърна Далия. - Приеми го като приятелски съвет и не се излагай повече така.

- Признавам, че не разбирам твърде добре обичаите на човешката раса, за мен голотата не е нищо специално. Пък и ми казаха, че господин Крисчън харесва красиви жени. Мислех, че така ще го убедя.

Далия продължи да се смее.
- Така най-много да убедиш онзи противен коняр - Каво, или някой друг еритоски варварин. Слугата, макар и прост, е все пак южняк. Не би се впечатлил особено от такова невъзпитано поведение.

Нана скръсти ръце.
- Тогава какво да направя? Искам дъртофелницата да изчезне, но не мога да го сторя сама. Как да го убедя?

Далия въздъхна тежко.
- Няма как да знам, не съм в главата му. Ако питаш мен, пиклата има пръст в това. Тя редовно се цупи, когато разбере за поръчките му, макар и ни най-малко да не я засягат. То тя се цупи за всичко всъщност.

- Искате да кажете, че отказва да ми помогне, защото онази Силиа не би разрешила да убие една безполезна дъртачка?! - невярващо попита Нана.

- Знам ли? Тя и без това се тръшка достатъчно за глупости, вероятно и на него му е писнало от изблиците ѝ. - сви рамене жената. - Остави онази ненормалница да си живее както намери за добре, едва ли ѝ остава много така или иначе. Пък и сега нали си тук, защо продължаваш да мислиш за незначителни хора като нея и тъпата пикла?

- Тук е прекрасно, но много добре знам, че господин Крисчън не би ми позволил да остана. Сигурна съм, че ще ме изгони в момента, в който къщата ми бъде поправена. Благодарна съм му, разбира се, но в сравнение с онази малка къщурка със също толкова малък двор, това място е...

- Разбира се, в Еритос би било трудно да живееш по друг начин, освен бедно. - надменно отвърна Далия. - Някои от тях притежават замъци, но те са просто големи каменни постройки, лишават се от доста от удобствата, на които ние тук се радваме. Там дори нямат злато за роби и слуги, не съм съвсем сигурна какво си мисли Арус, опитвайки се криво-ляво да търгува с тях.