Къщата на Арус

Нана отново извъртя очи.
- Добре, но все пак е богаташ. Ако ме разкрият, тук също няма да мога да живея. - продължи да се цупи тя.

- Не съм особено сигурен как това е мой проблем. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Това, което ти обещах - ще сторя. Къщата в Еритос ще бъде поправена, но нямам намерение да спонсорирам живота ти тук. Пейтън Клемингс предполагам ще ти бъде от повече полза в това начинание. - казвайки това, чернокосият мъж избухна в смях отново.

Лисицата се разгневи много.
- Никога повече не искам да виждам този безполезен нещастник! - невъзмутимо отвърна тя. - Ако трябва ще живея тук.

- Опасявам се, че не аз взимам решенията за това кой да остане в този дом. Арус предполагам няма да има против. - отвърна Крисчън, все още смеейки се.

- Според теб дали би се съгласил да ми стане съпруг? - Нана внезапно смени темата. Тази къща наистина много ѝ харесваше, особено след като имаше възможността да я разгледа по-обстойно. Не желаеше да бъде просто гостенка тук. Искаше да я притежава.

- Определено не ми помагаш, днес си извънредно забавна. - продължи да се смее с глас мъжът. - Познавайки моя скъп приятел, не е в сферата на възможностите, съжалявам.

Нана въздъхна.
- Съвсем възможно би било, но отново ще подскочиш като ужилен. - извъртя очи лисицата.

- Разбира се, че не бих позволил това. - Крисчън добре знаеше какво има предвид лисицата. - Даже е доста удобно, че имам лесен начин да противодействам срещу подобен план.

Нана присви очи. Проклетото устройство на гнома, проклет да беше и той и цялата му противна раса.
- Не желая да виждам повече онзи Пейтън! - гневно отвърна лисицата.

- Тогава недей? - с почуда в гласа отвърна Крисчън. - Никой не те принуждава, всичко това си е твоя приумица. Уви, в този случаи дори аз не бих винил Далия. А и тук не е закостенелия север, нямаме подобни нелепи разбирания. - сви рамене мъжът.

- Не съм особено сигурна относно това. Кой луд предлага брак толкова бързо? - продължаваше да недоволства лисицата. - Да не говорим, че се държа отвратително с мен.

- Пейтън е... особен случай, по това което съм виждал. - отново започна тихо да се смее Крисчън. - Не се притеснявай за него, ако продължи да ти досажда, ще се погрижим да престане да го прави.

Нана стана от креслото и се запъти към стаята си.
- Благодаря. - отвърна лисицата. Ако наемният убиец не си удържеше на думата, просто щеше да убие този нещастник Пейтън. И без това си го заслужаваше, след това, на което я подложи.

Крисчън също стана и тръгна към пристанището. Тази нелепа история определено беше подобрила настроението му.

Нана слезе във всекидневната и забеляза, че Крисчън се е излегнал върху едното от креслата. Тъкмо, това бе момент да му зададе въпросите си. Лисицата се приближи и седна на другото кресло срещу наемния убиец.
- Спиш ли? - тихо попита тя.

Крисчън вдигна глава и поздрави Нана.
- Не, просто си почивам, докато чакам Арус и Рин. Има ли нещо? - на свой ред попита той.

- Беше ми обещал да поговорим. - продължи лисицата.

- Не съм. - отсече Крисчън. - Но след като толкова настояваш, от сега те предупреждавам, че нямам никакво намерение да отговарям на нелепите въпроси на Лилит, колкото и души да реши да изпрати да ми ги зададат. - невъзмутимо продължи чернокосият мъж.

Нана поклати отрицателно глава.
- Няма нищо общо с Лилит, аз също не разбирам понякога странната ѝ обсебеност от сексуалните умения на другите. Това са си мои лични наблюдения.

Крисчън вдигна поглед и стана седнал.
- В такъв случай, сподели. Какво толкова те тревожи?

- Не бих казала, че ме тревожи, честно казано. В крайна сметка не съм аз тази, която има отношения с нея, за мой късмет. - тихо се засмя лисицата. - Просто ми е чудно как търпиш поведението ѝ. Съжалявам, но не мога да повярвам, че изобщо не забелязваш как се държи с останалите, когато се съберат всички заедно.

Крисчън се замисли за момент.
- Ако имаш предвид Далия, повярвай ми, заслужено е. Обикновено Далия е тази, която започва ненужни спорове. - невъзмутимо отвърна мъжът.

Нана отново поклати отрицателно глава.
- Ами не, нямам предвид това. Наистина ли не забеляза как се държа тя с онази чернокоса жена онази вечер? Според теб нормално ли е? Питам те единствено, защото знам, че ако аз бях сторила подобно нещо, определено щеше да имаш какво да кажеш по въпроса. - нацупи се лисицата.

Крисчън си пое въздух, сетне издиша шумно.
- Бих искал да мога да ти отговоря, но признавам, че това е чудно и за мен. Познавам Силиа от доста време и никога досега не се е държала така. Имам предположение за държанието ѝ, но не бих казал, че го одобрявам. Ако беше всеки друг, нямаше да ми е трудно да я разбера, но съпругата на брат ѝ е преживяла и продължава да живее в кошмар, ако всичко което научих за нея е истина, разбира се.

- Именно! - възкликна Нана. - Аз разбира се не знам нищо за тази другата жена, но не ми харесва, че укоряваш мен, а защитаваш Силиа, при все че не съм забелязала да прави нещо по-различно. Аз не харесвам дъртофелницата, не го крия, но не съм сторила нищо срещу нея, нито съм си позволявала да я удрям!