Къщата на Арус

- На теб май ти е много забавно. - разкрещя се старицата. - Ами ако минат деца? Какво ще им се обяснява после? Ама вие сте си такива, само след разпоретините тичате, а пък онова хубавото и добро момиче кучетата го яли!

Крисчън наистина не желаеше да се държи грубо, но оплакванията на старицата бяха меко казано нелепи. Чернокосият мъж не успяваше да сдържи смеха си.
- Милейди Марибел, изкрено Ви уверявам, че никъде не тичам. Всъщност, стоях си съвсем спокойно, докато не пристигнахте. Също така, не бих желал никоя прекрасна лейди да бъде изядена от кучета. - подигравателно отвърна той.

Марибел много се ядоса. Защо никой не я приемаше насериозно? Всички ли бяха станали покварени перверзници?
- Явно много искам от мъже да ме разберат! Но добре, не ми помагай, дано като получа удар от толкова нерви да ти тежа на съвестта! Аз пак няма да оставя нещата така! - ядно отвърна старицата, сетне се запъти към пристанището за Еритос. Ако трябваше, щеше да поиска аудиенция с кралицата, но щеше да спре този разврат.

Крисчън въздъхна с насмешка, сетне затвори вратата и се върна вътре. Нана наистина прекаляваше с ненужната си вражда спрямо тази възрастна жена, но нямаше никакво намерение да ѝ търси сметка за облеклото ѝ и още по-малко липсата му.

Крисчън доведе Нана в имението на Арус, но изражението му мигом посърна, когато прекрачи прага и видя, че във всекидневната е единствено Арус. Той не го поздрави, просто даде знак с ръка на Нана, че може да се качи на горния етаж и да си избере стая.

- И после другите ме смятат за луд. - с широка усмивка на лице изрече Арус. - Наистина забравят кой те познава най-добре, скъпи мой приятелю.

Крисчън повдигна вежда.
- Наистина ли нямаш нищо по-добро за правене? - сухо отвърна той.

- За разлика от теб, аз си имам само Далия. - с престорена тъга в гласа отвърна Арус. - Пак е добро, не е като да се оплаквам, но все пак...

- И Лилит, и лейди Беатрис... Ако бъдем по-смели можем да добавим принцеса Присила и любимата ти виконтеса, не мисля че ще те върнат дори и на тези години. - присмя се Крисчън.

- Че какво ми е на годините? - престори се на обиден Арус. - Напоследък не съм аз този, който движи с разни възстарички... красавици.

- Не съм сигурен за какво говориш. - повдигна вежда Крисчън.

- Знам ли? - сви рамене търговецът. - Лилит и новата ти лисичка доста се оплакваха вчера, че си защитавал някаква старица. Крис, фетишите ти преди ме изненадваха, сега съм просто разочарован.

- Честно казано връзката ти с Далия не е за особена хвалба, приятелю. - подигра се на свой ред Крисчън. - Предпочитам да бъда известен като фетишист, отколкото да прекарвам време с някого като нея.

- Нищо ѝ няма на Далия, враждата ѝ със Силиа са си някакви техни женски работи, мен изобщо не ме интересува. С мен се държи добре. - усмихна се чаровно Арус.

- Щом те влече. - невъзмутимо отвърна чернокосият мъж.

- Не си мисли, че съм глупав. - също толкова невъзмутимо отвърна Арус. - И всички обиди на света да изсипеш по адрес на Далия, няма да отвлече вниманието ми от факта, че доведе отново тази красавица тук.

- Не съм имал за цел да крия пребиваването ѝ тук. По стечение на обстоятелствата ще има нужда от дом за известно време.

- О не, не ме разбирай погрешно, аз нямам нищо против. - усмихна се Арус. - Ако всичките ти приятелки са толкова красиви като нея, могат да живеят тук колкото пожелаят. Не бих върнал нито една от тях. Не съм особено сигурен какво целеше, канейки Лилит тук, но определено не се оплаквам.

Крисчън въздъхна.
- Пошегувах се, уви, тя не изглежда да има чувство за хумор. - подигравателно отвърна мъжът. - Както и чувство за каквото и да било, предвид начина, по който работи мозъкът ѝ.

- Тази, която няма никакво чувство за хумор напоследък изглежда е Силиа. Какво му става на това момиче? Наистина започвам да се тревожа за нея. Не я бях виждал известно време, но поведението ѝ снощи беше доста странно.