Къщата на Арус

- Силиа не е действаща кралска особа нито в Еритос, нито в Кросфайър Муунлайт. - невъзмутимо отсече Крисчън. - Винаги съм бил против обичаите им, а чутото вчера единствено затвърди вярванията ми.

- А другата ти лисичка? Тя иска да стане императрица, чувам. - продължи да се подиграва Арус.

- Това звучи като изцяло неин проблем. - сви рамене Крисчън. - Не съм сигурен защо не ми вярваш, но Юки не се държи по-различно с мен, никога не съм правил секс с нея.

Арус въздъхна.
- Тя си е такава, кисела, за съжаление. - наведе глава търговецът. - Да им се не знае на тези проститутки в Еритос, явно тази дума там означава нещо друго, защото ѝ елфката Евдемия реагира по подобен начин, когато ѝ предложих.

Крисчън изцъка с език.
- Бих ти дал съвет, няма да проработи при Евдемия, но те уверявам, че ще имаш доста повече успехи. Пробвал ли си да се държиш уважително с прекрасните дами?

- Не смятам, че се държа неуважително. - сви рамене Арус. - Дамите на север просто споделят едни и същи закостенели разбирания. Доста жалко, тъй като има страхотни красавици там.

- Аз също не ги разбирам напълно, но вече съм се отказал да се опитвам. - махна с ръка Крисчън, след което се качи в стаята си, за да си почине.

Арус изцъка с език, трябваше да се опита да се сближи с красивата лисица, молеше се да е по-сговорчива и щедра от Юки.

Предния път ѝ се налагаше да се преструва на болна, така че стоеше предимно вътре, но сега Нана излезе да се разходи в двора на имението. Имотът наистина беше впечатляващ, имаше и няколко басейна. Нана повика едната от слугините и я накара да ѝ донесе бански костюм. След като слугинята стори това, Нана се преоблече и отиде да поплува. Този луксозен живот определено щеше да ѝ допадне.

Далия излезе на двора, за да се порадва на слънцето. Забеляза новата държанка на слугата и въздъхна. Тази защо се налагаше пак да бъде тук?! Жената сви рамене, предполагаше че е по-добре, от онази дразнеща пикла. Тя се приближи до момичето.

Нана се надигна от стола си, когато забеляза приближаващата се жена. Тъкмо, това беше момент да разбере повече информация за онази Моника.
- Здравейте, госпожице Далия. - приветливо се усмихна лисицата.

Далия седна на един шезлонг до розовокосата лисица.
- Здравей. Радвай се на тишината, тъй като довечера новата пратка с робини щяла да идва тук. Не знам по каква причина, Арус изглежда съвсем е полудял. - раздразнено съобщи тя.

- Не съм сигурна, госпожице Далия. Той и нае... господин Крисчън не обсъждат подобни неща с мен. - отвърна Нана. - Всъщност, радвам се, че се засякох с Вас. От миналото събиране се чудех... познавате ли жена на име Моника?

Далия се изсмя с глас.
- Познавам я и още как. Пиклата никога няма да може да стигне нивото ѝ, както ще да си боядиса косата.

Нана поклати глава. Не се интересуваше съвсем от историята на тази жена, но трябваше да знае повече, ако искаше да си отмъсти на онази Силиа, за отвратителното ѝ държание.
- Лилит ми каза, че господин Крисчън има чувства към тази жена... Моника.

Далия продължи да се смее.
- Да, представяш ли си? Прост слуга като него, дори не съм сигурна защо си е мислел, че има някакъв шанс с жена като лейди Моника. - подигравателно отвърна жената. - На него му дай такива идиотки като простата пикла Силиа. И без това е единственият, който продължава да се впечатлява от скучния ѝ характер. Ако продължава в този дух ще загуби и единственото, което все още си струва в нея - красотата.

- Ако с нея се държи така, както с мен... Ми е по-чудно защо тя има интерес към него. - мудно отвърна лисицата.

- А нима тя има друг избор? Кой нормален би имал дълготрайни отношения с такава мелодраматична идиотка? Винаги на нея нещо ѝ се случва, винаги е жертва и е ощетена. Какво ли не беше?! - продължаваше да начита Далия. - Не съм сигурна и ти какво се оплакваш, на теб не ти ли купува разни неща напоследък?

- Опасявам се, че не е поради добротата на сърцето му. - тежко въздъхна лисицата. - Подозира, че искам да навредя на съседката си. Признавам, че я мразя, но не бих си позволила да я нараня! - излъга тя.

Далия отново се изсмя.
- Ще ме прощаваш момиче, но ти също не си с всичкия си. Не си мисли, че някой от нас е забравил какво направи на събирането.

- Госпожице Далия, отчаяна съм. - изхлипа Нана. - Както казах, не бих посмяла да убия противната дъртачка, затова си мислех, след като господин Крисчън работи като наемен убиец, защо да не възложа това на него?

- Опасявам се, че когато слугата си науми нещо налудничаво, е доста трудно да бъде разубеден. - невъзмутимо отвърна Далия. - Приеми го като приятелски съвет и не се излагай повече така.

- Признавам, че не разбирам твърде добре обичаите на човешката раса, за мен голотата не е нищо специално. Пък и ми казаха, че господин Крисчън харесва красиви жени. Мислех, че така ще го убедя.

Далия продължи да се смее.
- Така най-много да убедиш онзи противен коняр - Каво, или някой друг еритоски варварин. Слугата, макар и прост, е все пак южняк. Не би се впечатлил особено от такова невъзпитано поведение.

Нана скръсти ръце.
- Тогава какво да направя? Искам дъртофелницата да изчезне, но не мога да го сторя сама. Как да го убедя?