Къщата на Арус

- И после другите ме смятат за луд. - с широка усмивка на лице изрече Арус. - Наистина забравят кой те познава най-добре, скъпи мой приятелю.

Крисчън повдигна вежда.
- Наистина ли нямаш нищо по-добро за правене? - сухо отвърна той.

- За разлика от теб, аз си имам само Далия. - с престорена тъга в гласа отвърна Арус. - Пак е добро, не е като да се оплаквам, но все пак...

- И Лилит, и лейди Беатрис... Ако бъдем по-смели можем да добавим принцеса Присила и любимата ти виконтеса, не мисля че ще те върнат дори и на тези години. - присмя се Крисчън.

- Че какво ми е на годините? - престори се на обиден Арус. - Напоследък не съм аз този, който движи с разни възстарички... красавици.

- Не съм сигурен за какво говориш. - повдигна вежда Крисчън.

- Знам ли? - сви рамене търговецът. - Лилит и новата ти лисичка доста се оплакваха вчера, че си защитавал някаква старица. Крис, фетишите ти преди ме изненадваха, сега съм просто разочарован.

- Честно казано връзката ти с Далия не е за особена хвалба, приятелю. - подигра се на свой ред Крисчън. - Предпочитам да бъда известен като фетишист, отколкото да прекарвам време с някого като нея.

- Нищо ѝ няма на Далия, враждата ѝ със Силиа са си някакви техни женски работи, мен изобщо не ме интересува. С мен се държи добре. - усмихна се чаровно Арус.

- Щом те влече. - невъзмутимо отвърна чернокосият мъж.

- Не си мисли, че съм глупав. - също толкова невъзмутимо отвърна Арус. - И всички обиди на света да изсипеш по адрес на Далия, няма да отвлече вниманието ми от факта, че доведе отново тази красавица тук.

- Не съм имал за цел да крия пребиваването ѝ тук. По стечение на обстоятелствата ще има нужда от дом за известно време.

- О не, не ме разбирай погрешно, аз нямам нищо против. - усмихна се Арус. - Ако всичките ти приятелки са толкова красиви като нея, могат да живеят тук колкото пожелаят. Не бих върнал нито една от тях. Не съм особено сигурен какво целеше, канейки Лилит тук, но определено не се оплаквам.

Крисчън въздъхна.
- Пошегувах се, уви, тя не изглежда да има чувство за хумор. - подигравателно отвърна мъжът. - Както и чувство за каквото и да било, предвид начина, по който работи мозъкът ѝ.

- Тази, която няма никакво чувство за хумор напоследък изглежда е Силиа. Какво му става на това момиче? Наистина започвам да се тревожа за нея. Не я бях виждал известно време, но поведението ѝ снощи беше доста странно.

Крисчън въздъхна.
- Честно казано, аз също не съм съвсем сигурен. Снощи беше готова да убие човек, заради невинна детинска шега. Имам чувството, че има нещо във въздуха на Еритос. Всички там са полудели.

- И аз да живеех в тези отвратителни студове, сигурно щеше да ме сполети същата беда. Наистина жалко, беше хубаво момиче. Сега вече съвсем няма да ми пусне... - с престорена тъга в гласа отвърна Арус.

Крисчън се изсмя с глас.
- Познавайки я, това никога не е било възможност за теб, съжалявам приятелю. - потупа го по рамото той.

- Жалко. Надявам се поне да бъдеш по-щедър с красивата лисичка, любопитни са ми доста работи, но Юки е ужасна и не ми дава да проверя. - продължи да се цупи Арус.

- Опасявам се, че не зависи от мен. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Арус продължи да се цупи.
- Не се държиш честно. Аз винаги споделям с теб, когато намеря някоя прекрасна мацка. Беатрис например! Дори ти предложих да ми помагаш с илюстрациите, ти си този, който се направи на интересен.

- Беатрис е страхотна жена, но уви, прекалено високопоставена за моя вкус. - отвърна Крисчън. - Предпочитам да стоя далеч от ситуации, които могат да доведат до това да не е възможно да стъпвам и в това кралство.

- Ти луд ли си? Момичето е супер разбрано, никога няма да ти погоди такъв номер. - невярващо отвърна Арус.

- Беатрис не е тази, на която нямам доверие, а семейството ѝ. - невъзмутимо отсече чернокосият мъж. - Благородниците са извън обсега ми на интереси, научих си урока отдавна.

- И отново си лъжец! - Арус насочи показалеца си към Крисчън укорително. - Ами Силиа? Тя е принцеса! От това по-благородническо има ли на къде?