Къщата на Арус

Далия въздъхна тежко.
- Няма как да знам, не съм в главата му. Ако питаш мен, пиклата има пръст в това. Тя редовно се цупи, когато разбере за поръчките му, макар и ни най-малко да не я засягат. То тя се цупи за всичко всъщност.

- Искате да кажете, че отказва да ми помогне, защото онази Силиа не би разрешила да убие една безполезна дъртачка?! - невярващо попита Нана.

- Знам ли? Тя и без това се тръшка достатъчно за глупости, вероятно и на него му е писнало от изблиците ѝ. - сви рамене жената. - Остави онази ненормалница да си живее както намери за добре, едва ли ѝ остава много така или иначе. Пък и сега нали си тук, защо продължаваш да мислиш за незначителни хора като нея и тъпата пикла?

- Тук е прекрасно, но много добре знам, че господин Крисчън не би ми позволил да остана. Сигурна съм, че ще ме изгони в момента, в който къщата ми бъде поправена. Благодарна съм му, разбира се, но в сравнение с онази малка къщурка със също толкова малък двор, това място е...

- Разбира се, в Еритос би било трудно да живееш по друг начин, освен бедно. - надменно отвърна Далия. - Някои от тях притежават замъци, но те са просто големи каменни постройки, лишават се от доста от удобствата, на които ние тук се радваме. Там дори нямат злато за роби и слуги, не съм съвсем сигурна какво си мисли Арус, опитвайки се криво-ляво да търгува с тях.

- Във Валдора живеех охолно, като тук, но там магията има прекалено силно влияние. Щом разбраха за истинската ми същност, всички се обърнаха срещу мен. - с тъга в гласа отвърна Нана. - Тук е по-хубаво от онова двулично място, със сигурност.

- Само че ти тук не живееш охолно. - напомни ѝ Далия. - Ти си тук по милост на слугата, а той си мени настроенията доста често. Ако искаш да останеш, ще ти трябва повече сигурност. Съчувствам ти, наистина. Аз също произлизам от бедно семейство, но направих каквото се налагаше и сега съм подсигурена доживот.

- Направила сте... каквото се е налагало? - изненадано повтори Нана.

- Не е идеалната ситуация, но просто трябва да я изтърпя, така или иначе скоро ще бъда свободна. Ако искаш да живееш охолно в Кросфайър Муунлайт, те съветвам да излезеш на разходка. Има достатъчно богати и самотни благородници. Доколкото познавам онази Юки, времето е на твоя страна. Ще надживееш глупака и всичко, което някога е притежавал ще бъде твое, завинаги.

- Права сте. Как не се бях сетила за това?! - възкликна лисицата. - Още сега ще отида в центъра, благодаря Ви!
Лисицата стана и отиде да се преоблече. Беше помолила Крисчън да ѝ осигури повече дрехи и днес те бяха пристигнали.

Далия се подсмихна на себе си. Тази поне имаше малко акъл в главата, пък и ако намереше богат идиот, щеше да се разкара от имението, и без това ставаха прекалено много с безбройните държанки на слугата и Арус. На слугата така му се падаше, дори и да харесваше тази повече от пиклата, сега щеше да я изгуби.

Нана все още беше бясна заради случилото се с онзи странен богаташ. Определено нямаше да издържи да се преструва, че го обича в продължение на години, това бе повече от нелепо. Лисицата сновеше из хола на имението на Арус и обмисляше как да се отърве от Пейтън.

Крисчън тъкмо се приготвяше да отиде да посрещне новата пратка с робини, тъй като Далия и Арус бяха в Шиера, когато забеляза Нана да се разхожда из всекидневната и да си мърмори под носа. Чернокосият мъж слезе по стълбите и махна с ръка, привличайки вниманието ѝ.
- Какво правиш? - изненадано попита той.

Нана вдигна поглед към наемния убиец и въздъхна тежко.
- Страхотен проблем си създадох, заради онази Далия. Не, всъщност тя не е виновна. Аз съм глупачка, че въобще реших да правя нещо подобно. - ядно отвърна лисицата.

Крисчън нямаше ни най-малка представа за какво говори Нана. Той повдигна вежда учудено.
- Какво си направила този път? - скръсти ръце наемният убиец.

Лисицата победено наведе глава и се строполи в едно от креслата.
- Реших да остана в Кросфайър Муунлайт, но тъй като нямам пари, отидох да си потърся богат съпруг. Намерих някакъв богаташ, който разбира се искаше да му се отблагодаря за подаръците със секс. Само че беше най-отвратителното и безсмислено нещо, което някога ми се е случвало. - цупеше се Нана.

Крисчън се изсмя с глас.
- Съжалявам, наистина ти съчувствам, но... - продължи да се смее той. - Предполагам Далия ти е дала този прекрасен съвет?

- Да, но нямам право да я виня. Тя не е виновна, че този дори нямаше пенис. И преди съм правила секс с човеци, при това немалко, никой досега не е изглеждал по този начин гол. Сигурно е някаква болест и разбира се - точно на мен ще се падне. - негодуваше лисицата. - На всичкото отгоре наистина взе, че ми предложи брак. От тогава не съм излизала от тази къща!

Крисчън се опита да спре да се смее, но когато Нана продължи тирадата си, той внезапно се усети, че дори познава човека, за когото говори. Наемният убиец не се сдържа и отново се изсмя с глас.

Нана извъртя очи.
- Радвам се, че се забавляваш на мой гръб, но и ти си отчасти виновен за всичко това! - намуси се лисицата.

- Аз съм виновен? - през смях отвърна Крисчън, сетне седна на другото кресло срещу Нана, бършейки напиращите сълзи от смях в очите си.

- Ами ти си този, който ми се прави на интересен за убиването и хипнотизирането на човеци. - скръсти ръце лисицата и още повече се нацупи. - Ако се разправя с него както аз си знам, отново ще ми начиташ.

Крисчън едва сега успя да си поеме въздух и да подтисне поривите на смях.
- По изключителна случайност, познавам този мъж и те уверявам, че вероятно си заслужава това, което би желала да сториш. - отвърна той, макар и все още да му беше трудно да сдържа смеха си.

- И точно за това твърдя, че единственото, което желаеш е да ми се правиш на интересен, защото и ти не харесваш Юки! Дъртофелницата се държи безобразно, но я защитаваш. Когато обаче става дума за някой от твоите неприятели, нямаш нищо против да бъдат наранени!

- Много добре знаеш, че онази старица не е сторила нищо, с което да заслужи да бъде убита. Технически, излагациите на Пейтън Клемингс също не предполагат това, но определено не бих го защитавал. Нападал е мои приятели пред очите ми, това доста променя нещата.