Къщата на Арус

- Стига тъпата пикла да не участва. Дори дъртака е по-добре от нея, поне има злато.

Лилит се засмя.
"Не, няма как да поканя Силиа в тройка, в която ще участвам и аз. Пък и като я познавам, тя никога не би се навила.", отвърна жената. "На Беатрис все някога ще ѝ се наложи да се върне при родителите си, хубаво е да имаме алтернатива."

- Вероятно. - сви рамене Далия. - Разбира се, че пиклата не би участвала, за щастие. Все пак никой от нас няма интерес към мелодрамите и ревовете ѝ.

"И към дървените ѝ умения.", изсмя се Лилит. "Е, аз ще те оставям."
Лилит излезе от стаята и отиде в нейната.

Далия затвори вратата зад себе си, след което се присегна към една от етажерките откъдето взе бутилка уиски. Наля си в чаша и отпи бавно. Мислите за проклетата пикла я разгневиха, трябваше да се успокои.

Един от слугите на Арус беше взел телеграмата, която Нана написа за Лилит и я пъхна под вратата на стаята ѝ. Тя гласеше:
"Здравей,

Аз съм Нана, искам да те поканя в Еритос, сдобих се с къща и бих искала да го отпразнуваме. Къщата се намира в Покрайнините, близо до гората, по пътя за южното пристанище. Трудно ще я объркаш, до нея има само още една такава.

П.С: Смятам да е парти по бански, така че ще се радвам да се облечеш подобаващо, все пак топлите дни в това кралство са рядкост."

Марибел беше намерила в документите на братовчедка си картичка с адреса на купувача на къщата, та не се наложи да ѝ изпраща телеграма. Тя реши да потърси момчето и да му разкаже какви безобразия се случват там в негово отсъствие. Старицата се приближи до вратата на имението и почука.

Крисчън тъкмо се приготвяше да излиза, когато чу, че някой е на вратата. Той отиде да отвори и в първия момент не позна доскорошната си съседка.
- Съжалявам, Арус не си е вкъщи. - подсмихна се той. Не беше сигурен дали тя ще разбере шегата.

- Не знам кой е този, аз съм бе момче, баба ти Марибел от съседната къща в Еритос. - начумерено отвърна старицата.

След момент, Крисчън си спомни за тази жена. Изненада се още повече, да не би лисицата да я беше наранила?
- Да, мисля че си спомням. Какво има, нещо случило ли се е там?

- Аз ще ти кажа аз на теб, къде ни я натресе тази разпоретина, ти си за бой значи! - изцъка с език възрастната жена. - Нещо ужасно е ти казвам!

Крисчън повдигна вежди. Не беше сигурен, че разбира за какво говори тази жена.
- Съжалявам... Станало ли е нещо с Нана?

- Ами то ако на такива като тебе не им ставаше нещо с такива като нея, нямаше толкова на зле да отива тоя свят бе момче, ама сте си такива мъжете от време оно! - тросна се старицата. - Какво да е станало, постоянно се разхожда гола и кани и други курви като нея да си веят голите задници, това е честен и почтен квартал, как може такова нещо те питам?!

- Квартал е малко... пресилен израз за тази местност, милейди. - отвърна Крисчън, опитвайки се да сподави напиращия го смях. - Все пак наранила ли Ви е по някакъв начин? Не съм сигурен, че разбирам проблема. Не е дошла във Вашия дом, предполагам?

- То само това остана! - тропна с крак старицата. - Аз нея щях да я нашаря по задника със сопата, явно това търси, като се е разгологъзила така по бял ден! Не са хубави тия работи, моля ти се като човек да ѝ кажеш да се облича, внуци имам, как ще се обяснявам, не знам, не знам. - вайкаше се Марибел.

Крисчън трудно успяваше да сдържи смеха си. В поведението на Нана имаше доста притеснителни неща, но не предполагаше, че именно нещо такова ще разгневи околните.
- Добре, добре. - пренебрежително махна с ръка той. - Ще се постаря да поговоря с нея тези дни.

- А така! И от мене да знаеш, дето съм по-стара от тебе, не са хубави тия неща дето ги правиш! Такова хубаво момиче имаш, облича се прилично, ти водиш тия уличници в къщата си.
След като каза това, старицата се обърна и си тръгна.

Крисчън се изсмя с глас, след като се увери, че възрастната жена се е отдалечила, сетне се върна вътре в имението. Продължи да се смее, наблюдавайки учудената физиономия на Арус, който стоеше зад него.

- Кой беше? - повдигна вежда Арус. - Явно някой шут, щом изглежда така се забавляваш.

- Ами! - през смях продължи Крисчън. - В първия момент помислих, че е някоя от любовниците ти, но уви.
Без да дава повече информация, Крисчън също излезе, за да посрещне пратката с робини, както се бяха разбрали с Арус по-рано.