Къщата на Арус

Арус присви очи. Нямаше представа за какво говори Крисчън, но след това погледна през прозореца и освен бодигарда си, забеляза някаква доста възрастна жена да се отдалечава. Търговецът изцъка с език, сетне отиде да си налее уиски.

За неин късмет, Марибел успя да хване един кораб и побърза да намери отново имението на онова момче. Дори и да беше последния кораб, предвид случилото се, щеше да настоява той или да я прибере, или приюти. Тя се приближи и със сила започна да блъска по вратата.

Арус отвори и пребледня, когато видя онази старица от предния ден. Наистина се надяваше да не търси него.
- Здравейте госпожо, бих ли могъл да Ви помогна с него? - приветливо поздрави той. Не можеше да си позволи да я върне, ако беше дошла да си купи робини.

- Да, можеш. Извикай онова чернокосото момче, дето живее тук. И бързо! - запъхтяно изстреля думите си старицата.

Арус се изненада от начина, по който тази жена го адресираше и още повече, че изглежда търсеше... Крис? Мъжът едва сдържа смеха си, това нямаше да му се размине на скъпия му приятел.
- Разбира се, с удоволствие ще го потърся... - с насмешка отвърна той и отиде да потърси Крисчън.

Крисчън извъртя очи, когато Арус през смях му обясняваше, как е на път да се сдобие със своя собствена виконтеса, но изражението му придоби сериозен вид, виждайки възрастната Марибел отново на прага си. Нямаше ли да има миг спокойствие от Нана и глупостите ѝ?! Кой знае какво беше сторила този път.

Щом видя чернокосия мъж, Марибел се самопокани в имението и закрачи към него с бързи стъпки, сочейки го с пръст.
- Сега като не ме слушаш, намираш начин и идваш с мен в Еритос, искам веднага да разкараш тази долна курва от там! - почти крещеше старицата.

Крисчън се сепна от внезапните крясъци на старицата.
- Почакайте милейди, успокойте се. Моля Ви да ми обясните какво е станало?

- Изобщо не ми казвай да се успокоя! - тропна с крак Марибел. - Веднага отиваме и я гониш от там, днес си позволи да изпрати мъж да ме изнасили! Кой знае утре какво ще ѝ хрумне?! Отказвам да живея в страх в собствения си дом, заради една мръсна разпоретина!

Зениците на наемния убиец се разшириха от почуда. Нана беше сторила какво?!
- Изпратила е мъж да Ви нарани? Сигурна ли сте?

- Ама разбира се, че съм сигурна, ти мен лъжкиня ли ще ме наричаш на тази възраст? - изкрещя старицата. - Това минава всякакви граници, казах ти да ѝ кажеш да се облече, не се появи никакъв, знаех си аз че нищо добро не вещае такава уличница да живее до мен.

Крисчън действително не беше сметнал предния "проблем" на Марибел за нещо особено сериозно, но ако сега думите ѝ бяха истина, нямаше как да позволи на Нана да продължи да живее в онази къща. Трудно му беше да повярва, че след всичко, което каза, лисицата все пак бе решила да нарани съседката си. Той кимна.
- Добре, нека отидем, наистина съжалявам, ако всичко това е истина. Ще Ви изпратя до дома Ви и лично ще се разправя с нея. - отвърна той. За всеки случай взе и онова устройство на гнома със себе си.

Марибел последва чернокосият мъж. Малко беше преувеличила, но курвата си го заслужаваше. Най-сетне щеше да се отърве от нея.

Арус не можеше да повярва какво чуха ушите му. Не знаеше да се смее ли, или да плаче.

Марибел дойде до къщата на чернокосото момче и започна да блъска по вратата.

Крисчън погледна през един от прозорците и видя старицата от Еритос. Мъжът въздъхна и отиде да отвори, тъй като предполагаше, че няма да си тръгне, преди да го открие.
- Случило ли се е нещо, милейди Марибел?

- Ами случи се! - скръсти ръце старицата. - Наистина не знам вече как да се разправям с курвата ти. Днес беше на плажа без горнище! Представяш ли си? - лицето на Марибел беше почервеняло от гняв.

Крисчън едва сдържа смеха си.
- Не, но сега като го споменахте, ще се постарая да си го представя. - с насмешка отвърна той.

Марибел удари Крисчън по ръката.
- Не е никак смешно, бе момче. Цялото кралство ще развали тая, ако продължава така! Не мога да стоя и да гледам това безобразие! И ти си виновен!

Крисчън продължи да се смее.
- Силно вярвам, че кралство Еритос ще успее да превъзмогне тежката травма нанесена от вида на голи женски гърди, милейди. - невъзмутимо отвърна той.

- На теб май ти е много забавно. - разкрещя се старицата. - Ами ако минат деца? Какво ще им се обяснява после? Ама вие сте си такива, само след разпоретините тичате, а пък онова хубавото и добро момиче кучетата го яли!

Крисчън наистина не желаеше да се държи грубо, но оплакванията на старицата бяха меко казано нелепи. Чернокосият мъж не успяваше да сдържи смеха си.
- Милейди Марибел, изкрено Ви уверявам, че никъде не тичам. Всъщност, стоях си съвсем спокойно, докато не пристигнахте. Също така, не бих желал никоя прекрасна лейди да бъде изядена от кучета. - подигравателно отвърна той.

Марибел много се ядоса. Защо никой не я приемаше насериозно? Всички ли бяха станали покварени перверзници?
- Явно много искам от мъже да ме разберат! Но добре, не ми помагай, дано като получа удар от толкова нерви да ти тежа на съвестта! Аз пак няма да оставя нещата така! - ядно отвърна старицата, сетне се запъти към пристанището за Еритос. Ако трябваше, щеше да поиска аудиенция с кралицата, но щеше да спре този разврат.

Крисчън въздъхна с насмешка, сетне затвори вратата и се върна вътре. Нана наистина прекаляваше с ненужната си вражда спрямо тази възрастна жена, но нямаше никакво намерение да ѝ търси сметка за облеклото ѝ и още по-малко липсата му.

Крисчън доведе Нана в имението на Арус, но изражението му мигом посърна, когато прекрачи прага и видя, че във всекидневната е единствено Арус. Той не го поздрави, просто даде знак с ръка на Нана, че може да се качи на горния етаж и да си избере стая.