Къщата на Арус

- Не, няма да има следващ път, обещавам! Ако имам такова имение, всички така или иначе ще вярват, че съм богата и животът ми тук ще е много лесен! Сама ще си убия Пейтън, не моля за помощ с това. - продължи лисицата.

Крисчън се замисли. Юки също беше спряла с нелепите си искания, след като се съгласи да ѝ помогне срещу онези демони. А и винаги можеше да използва устройството срещу Нана, така че тя не беше заплаха за него. Мъжът отново въздъхна.
- Добре. Надявам се да не съжалявам за решението си. Знай, че го правя, за да оставиш горката милейди Марибел на спокойствие. Ставай, отиваме да си избереш имение и да се приключва с това.
Той стана и подкани лисицата да го последва към пазарската улица, където се намираше магазинът на строителите.

Лилит потърси Арус и го намери. Тя влезе в стаята и се усмихна.
"Може ли да поговорим?", попита тя.

Арус се зарадва да види Лилит.
- Разбира се, знаеш, че винаги си добре дошла при мен. - чаровно се усмихна мъжът.

Лилит кимна.
"Не става въпрос за мен обаче.", въздъхна жената. "Крисчън се е превърнал в уникален грубиян и то как няма като продължава да се мъкне със Силиа. Предполагам си чул, че е купил къща на Нана в елитния квартал. Тя обаче не може да поддържа къщата сама и са ѝ нужни слуги. Нана просто го беше помолила да ѝ даде нещо като списък с богати граждани на кралството. Иска да стане куртизанка, за да си позволи слуги."

Арус се засмя силно.
- Интересна информация, благодаря ти, Лилит. Разбрах, че къщата е намерила най-после нов собственик, но не предполагах че е именно скъпият ми приятел. - плесна с ръце търговецът. - Това е нормално, никой не би успял да поддържа толкова огромен имот сам. Аз с удоволствие бих предложил скромната си помощ, но както предполагам ти е известно, Крис е ужасен неблагодарник и дори не е сметнал за нужно да се похвали с новата си придобивка.

Лилит сви рамене.
"Не знам защо не ти е споменал, то и на никой друг не е казал.", отвърна Лилит. "Той отказва да даде на Нана списък с богати личности, ти би ли го направил?"

- Защото е невъзможен напоследък! - извъртя очи Арус. - Бих ѝ дал много повече от това, но се опасявам, че Крис отново ще се нацупи, както прави от край време.

"Това защо го засяга?", попита Лилит. "Не го разбирам вече. Уж няма нищо между тях, но не желае други да ѝ помогнат, когато той не иска. Може и да не ти се налага да се срещнеш лично с нея. Може да дадеш списъка на мен, аз ще ѝ го предам. Тя и без това ме покани да я посетя."

- Крис наистина ни смята за прекалено глупави. - въздъхна Арус. - Забравя, че аз го познавам прекалено добре, разбира се че има нещо между тях. И тази ще му омръзне и отново удобно ще забрави да каже някоя добра дума за мен пред нея. Добре, ще ти дам списък с мои приятели, не казвай на Крис. - засмя се Арус.

"Няма да му кажа, разбира се. Ще предупредя и Нана да не го прави.", изрече Лилит. "Относно другото, не знам. Нана също не е доволна, че той не ѝ обръща внимание и как няма. Тя е прекрасна, има толкова хубаво тяло, а той тръгнал със Силиа да се занимава."

- Силиа изглежда страхотно, но... - Арус направи гримаса. - И аз не го разбирам там. Вече толкова време, така ли не му писна? А за палавата лисичка просто те лъже, естествено. - засмя се мъжът.

"Крисчън сигурно би излъгал, но не виждам причина и Нана да го прави.", сви рамене Лилит. "И да, аз също се чудя как така Силиа не му омръзна. Не е като да е нещо особено."

- Знам ли? - сви рамене Арус. - Вероятно и тя се опитва да се опази от нрава на Силиа. Това момиче ми проглуши главата навремето, заради Юки. - засмя се отново той.

"Какво е направило Дървото?", на Лилит ѝ стана любопитно. "Не предполагах, че би посмяла и в твоя живот да се меси."

- Ами! Не бих казал, че се е месила, просто се оказах на лошо място в лошо време. - почеса се по главата Арус. - Беше ме накарала да проследим Крис и Юки до вилата ѝ, след което когато не получи информацията, която искаше, се цупи цяла вечер. Поне доста се позабавлявах на неин гръб.

Лилит извъртя очи.
"Типично за Силиа, предполагам.", изрече тя. "Нищо в нея не би ме учудило вече."

- Повярвай ми, мен също. - Арус подаде в ръцета на Лилит пергамент с имена и адреси. - Това са господата, които вероятно биха имали интерес. Не, че аз самият бих я върнал, но наистина нямам енергия отново да се разправям с Крис. - засмя се търговецът.

"Тя ще ти бъде благодарна.", усмихна се Лилит. "Аз ще отида да ѝ го занеса, преди да се е върнал Крисчън."
Лилит излезе от стаята, сетне и от имението. Трябваше да посети дома на Нана.

Арус изпрати Лилит и се изсмя отново. Крис си го заслужаваше.