Търсене

- Това и възнамерявам да направя. Ти твърдиш, че не е близка с Мари Кнов, обаче с тези уши на главата няма как да не е. Изглежда май ти не я познаваш толкова добре също. - засмя се мъжът.

- Не съм сигурен как смятате Вие, но аз лично вярвам, че ако искате да направите добро впечатление на дама, е редно сам да я потърсите.

- Просто отбелязвам, странно е. - сви рамене мъжът. - А и ти не искаш да ме запознаеш с нея, не искаш да ми кажеш къде да се видя с онази Нана. Кой не е възпитан между нас двамата?

Крисчън хвърли поглед към масата на Силиа и забеляза абсента, сетне се засмя тихо. Тези хора определено не познаваха Силиа добре. - Лорд Джон, днес ме изумявате с възпитанието си. От кога броим и чашите на дамите?

Лорд Джон забеляза, че жената до тях пиеше доста силно питие. Повечето дами в кралството пиеха вино, или коктейли. - Тази до нас е хубава, ама май нещо ѝ хлопа. - сниши тона си мъжа. - Вижте я какво пие.

- Стига, достатъчно. - махна с ръка възрастният мъж. - Другите тридесет момичета ще свършат тази работа и без това.

- Не съм сигурен как да отвърна на това интересно излияние, освен да Ви пожелая успех. - засмя се Крисчън.

Младият мъж въздъхна. - Нямам намерение да се женя за нея, просто искам да я чукам. - прямо отсече той.

- Не ми е известно да сме толкова близки, лорд Джон. - засмя се Крисчън.

- Разбирам, но знаеш името ѝ, което означава че я познаваш. Искам просто помощ от приятел. - усмихна се Джон.

- Искам отново да напомня, че моят шеф се казва Арус. Не работя за никого с името Нана, обратното също не е вярно. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Да, чичо, стига, защо да мислим за разни чудовища? Няма смисъл. - отвърна Джон. - Крис, стига си се правил на интересен, кажи ми къде да намеря онази Нана. Да ти платя ли искаш?

- Зола претърпя инцидент. Не е особено учтиво от Ваша страна, особено след като Ви уверих, че няма да бъде сред момичетата, които ще получите. - студено отвърна Крисчън, обръщайки се към лорд Гарик. Вече си спомняше пове…

- Аз още си спомням онази Зола... - въздъхна лорд Гарик.

- То те ако половината кралство бяха прелестни дами, сега с чичо ми нямаше да ръсим по шестдесет милиона за нещо ставащо. - въздъхна Джон.

- Имам известни съмнения, че гвардията не би била съвсем съгласна половината население на кралството да се разхождат голи из улиците. Дори и да са прелестни дами. - засмя се Крисчън, вероятно това би се вписало в смелите…

- Е то и на това му има лесното. - засмя се възрастният лорд. - Аз лично не се впечатлявам от това колко им струват роклите, тъй като и без това ги предпочитам без тях.

- Всички жени харесват злато, не можеш да ме убедиш противното. Ти точно добре знаеш колко скъпи са тези парцали, с които са облечени и тази, както и предната, която мина покрай нас. - настоя лорд Джон.

Крисчън се засмя. - Имам малко предположение. Обикновено първото изречение, което задавам на дама не е да попитам колко би струвало да я купя като робиня. Знам ли, някакси отсъствието на този въпрос обикновено им харесва…

- На мен ми е малко чудно, честно казано. - засмя се Джон. - Освен късмета ти на карти, какво друго виждат в теб?

- Джон, Кросфайър Муунлайт е пълен с красавици, не е и учудващо, че повечето от тях са познати на Крис. - засмя се лорд Гарик. - Познавайки го.

Крисчън побърза да поклати глава в отрицание. - Нито тази, нито другата. - отсече той.

- Тази не ви е робиня случайно, нали? - с надежда в гласа попита мъжът.

- Защото съм тук да довърша сделката на Арус. - сви рамене Крисчън.

- Значи все пак ги познаваш. - присви очи Джон. - Защо не ме запознаеш тогава поне с тази?