Пазарска улица

- Значи все пак ги познаваш. - присви очи Джон. - Защо не ме запознаеш тогава поне с тази? 

- Защото съм тук да довърша сделката на Арус. - сви рамене Крисчън.

- Тази не ви е робиня случайно, нали? - с надежда в гласа попита мъжът.

Крисчън побърза да поклати глава в отрицание.
- Нито тази, нито другата. - отсече той.

- Джон, Кросфайър Муунлайт е пълен с красавици, не е и учудващо, че повечето от тях са познати на Крис. - засмя се лорд Гарик. - Познавайки го.

- На мен ми е малко чудно, честно казано. - засмя се Джон. - Освен късмета ти на карти, какво друго виждат в теб? 

Силиа въздъхна. Какви бяха тия двамата? И не се ли замисляха малко, че ги чуваше? 

Крисчън се засмя.
- Имам малко предположение. Обикновено първото изречение, което задавам на дама не е да попитам колко би струвало да я купя като робиня. Знам ли, някакси отсъствието на този въпрос обикновено им харесва. - сви рамене той, макар и тонът с който изрече тези думи да бе напълно подигравателен.

Силиа допи ейла си. Определено имаше нужда от нещо по-силно. Тя влезе да си поръча бутилка абсент, след което излезе и си наля в чашата, която ѝ бяха дали. 

- Всички жени харесват злато, не можеш да ме убедиш противното. Ти точно добре знаеш колко скъпи са тези парцали, с които са облечени и тази, както и предната, която мина покрай нас. - настоя лорд Джон.

- Е то и на това му има лесното. - засмя се възрастният лорд. - Аз лично не се впечатлявам от това колко им струват роклите, тъй като и без това ги предпочитам без тях.

"Парцали?", помисли си принцесата. Този да се радваше, че нямаше да го зашлеви. 

- Имам известни съмнения, че гвардията не би била съвсем съгласна половината население на кралството да се разхождат голи из улиците. Дори и да са прелестни дами. - засмя се Крисчън, вероятно това би се вписало в смелите мечти на еритоския коняр.

- То те ако половината кралство бяха прелестни дами, сега с чичо ми нямаше да ръсим по шестдесет милиона за нещо ставащо. - въздъхна Джон.

- Аз още си спомням онази Зола... - въздъхна лорд Гарик.

- Зола претърпя инцидент. Не е особено учтиво от Ваша страна, особено след като Ви уверих, че няма да бъде сред момичетата, които ще получите. - студено отвърна Крисчън, обръщайки се към лорд Гарик. Вече си спомняше повече за тази елфка, дори се сети, че Арус я бе продал на Елвира преди време.

- Да, чичо, стига, защо да мислим за разни чудовища? Няма смисъл. - отвърна Джон. - Крис, стига си се правил на интересен, кажи ми къде да намеря онази Нана. Да ти платя ли искаш?

Силиа отпи голяма глътка от абсента си. Какво общо пък имаше Зола сега? Елвира робинята си ли бе решила да продаде? 

- Искам отново да напомня, че моят шеф се казва Арус. Не работя за никого с името Нана, обратното също не е вярно. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Разбирам, но знаеш името ѝ, което означава че я познаваш. Искам просто помощ от приятел. - усмихна се Джон. 

- Не ми е известно да сме толкова близки, лорд Джон. - засмя се Крисчън. 

Младият мъж въздъхна.
- Нямам намерение да се женя за нея, просто искам да я чукам. - прямо отсече той. 

- Не съм сигурен как да отвърна на това интересно излияние, освен да Ви пожелая успех. - засмя се Крисчън.

Силиа отново отпи от абсента си.
- Дори не разбирам за какво се дърпаш. - тихо измърмори Силиа под нос. 

- Стига, достатъчно. - махна с ръка възрастният мъж. - Другите тридесет момичета ще свършат тази работа и без това.