Пазарска улица

- Чакай малко, чичо. - вдигна ръка Джон. - Има една, за която се говори че отговаряш ти. - обърна се той към Крисчън. - Искам нея, тя колко струва? 

Крисчън се изненада изключително много, чувайки думите на по-младия лорд.
- Моля? - невярващо възкликна той. - Господа, изглежда е станало объркване, но държа да ви уверя, че лично аз стоя настрана от бизнеса на Арус. Не търгувам с робини. - засмя се той, сетне отпи от виното си.

- Не това се говори из кралството. - присви очи Джон. Вероятно бодигарда на Арус просто искаше да вдигне още цената.

- Опасявам се, че съм доста объркан. - все така невярващо отвърна Крисчън. - За кого става въпрос, точно? Все си мисля, че ако бях влязъл в бизнеса с търговия с робини, щях да знам, но изглежда се оказва, че жителите на Кросфайър Муунлайт знаят по-добре от мен. Интересно.

Джон понечи да отговори, но изненадващо, жената, която смяташе да опише, току-що мина покрай масата им. Макар и да ги подмина бързо и да не ги удостои с особено внимание, това беше перфектно. Изглежда Крисчън не беше единствения с късмет днес.
- Колко удобно, току-що мина покрай нас. Ето тази искам да купя.

Крисчън се обърна подир лисицата, сетне се изсмя с глас.
- Това... ще се окаже малко трудно.

Лорд Гарик също забеляза запленителната красавица. Не беше сигурен защо Арус и Крис пускат робинята си да се разхожда свободна из улиците, но вероятно беше с цел реклама на стоката им.
- Е за тази цената наистина си струва. Ако ми оставиш другите тридесет на същата цена, за която се разбрахме, ще ти дам сто милиона само за тази. - обяви възрастният мъж.

- Впечатлен съм от уменията ви да не усвоявате клюките из кралството оптимално. - засмя се Крисчън. - Нана не е наша робиня. 

- Тогава защо всички твърдят, че е? - вдигна вежда лорд Джон. 

- Вероятно защото имат прекалено много свободно време. - саркастично предположи Крисчън. - Ще се наложи да ви разочаровам все пак, господа, нито аз, нито Арус имаме нещо общо с нея. Ако обаче желаете робини, извършващи сексуални услуги, цената на момиче ще бъде седемдесет милиона.

- Това е жалко. - въздъхна по-младият мъж, игнорирайки другата част от сделката. - След като знаеш името ѝ, предполагам знаеш и как да се свържа с нея? Дори и да не е робиня сега, всичко си има цена. Като гледам как изглежда, сигурно е някоя от приятелките на Мари Кнов, в който случай цената няма да е висока. - разсъждаваше си на глас мъжът.

- Остави сега тези неща, Джон. Дойдохме тук по работа. - въздъхна по-възрастният мъж. - Шестдесет милиона на момиче и си стискаме ръцете. Седемдесет са много, дори и да са красиви.

Крисчън се замисли. Още в началото Арус му бе казал да поиска по десет милиона, но двамата мъже пред него не бяха твърде интелигентни. Това, за което беше успял да се договори вече беше достатъчно.
- Добре. Арус няма да е твърде доволен, но предполагам, че ще успее да го преживее. - усмихна се той и извади чист пергамент, подавайки го на лорд Гарик, заедно с перо и неразпечатана кутия мастило.

- Аз все пак настоявам да ми отговориш на въпроса, Крис. - намеси се Джон, наблюдавайки как чичо му пише договора.

- Кой въпрос? - засмя се наемният убиец. - Аз работя за Арус, не за Нана. - отвърна той. Нямаше намерение да помага на лисицата с каквото и да било, очевидно и без това из кралството се вихреха слухове, че ѝ е сводник. Не виждаше причина да ги подклажна ненужно.

Силиа бе решила да се разходи из Кросфайър Муунлайт. Тя попадна на бар, който не беше виждала и си поръча халба ейл, сетне реши да седне навън и да го изпие. Изненада се, когато видя Крисчън с някакви мъже. Изглежда имаха работа.  

Джон въздъхна.
- Добре, предполагам че винаги мога да попитам Мари Кнов за тази Нана. Тя и приятелките ѝ обичат да носят тези странни уши, макар и да не разбирам защо. - отвърна мъжът. - Дано е част от клуба.

Възрастният мъж дописа пергамента и тъкмо го връщаше на Крисчън, когато забеляза доста красива руса жена да седи на една от масите в близост.
- Крис, обещаваш ли, че са поне толкова красиви като тази? - засмя се лорд Гарик.

Силиа дочуваше неща от разговора на тримата. Пак Нана обсъждаха, направо чудесно. Принцесата отпи от халбата си, трябваше абсент да си поръча. 

Крисчън се усмихна, виждайки Силиа на масата до тях. Изглежда все пак успяваше да се разведри след всичко случило се. 
- Обещавам. - кимна той. 

Джон се обърна и видя жената. И тази беше доста секси, като предната.
- Крис, виж, днес на теб ти провървя в играта, но на мен ми провървя много повече. Цели две невероятни красавици ме удостоиха с присъствието си! - усмихна се широко младият мъж.

- Нима? Защо в такъв случай нито една от тези две невероятни красавици не те познава? - засмя се той. 

- И това ще се промени, когато ида да говоря с Мари Кнов. - невъзмутимо отвърна Джон. - Не знам за тази, но съм убеден, че другата е част от нейния клуб.

- Ще се наложи да те разочаровам. Не ми е известно нито една от двете да е близка с Мари Кнов. - засмя се Крисчън. 

Силиа не разбираше коя е тая втората, за която говорят. Тя се огледа, но не видя друга жена наоколо. Нея ли обсъждаха? Принцесата се намръщи и отпи от ейла си. Трябваше да вземе Розан със себе си.