Пазарска улица

- Е тогава къде? Делина да не би да работи с редовни клиенти само? - присви очи мъжът. - И никой не ми е казал?

- Доколкото ми е известно, Делина не работи. - отвърна Крисчън, макар и да не беше истина, доколкото му бе известно, Делина действително работеше само с най-доверените си клиенти, от които тези двама мъже изглежда определено не бяха. - Из Кросфайър Муунлайт има достатъчно красиви дами. Бих казал, че в другите кралства също се намират. Еритос например.

- Еритос? - почти изплю глътката си с вино Джон. - Как така Еритос? Е ти вече се шегуваш с мен! Да ми се падне някоя канибалка да ми го отхапе? Те в Еритос дори знаят ли какво е секс?

"Ах, ти, долен...", помисли си принцесата. Изглежда нямаше да каже къде си намира жени, с които да прекарва времето си. Принцесата отпи от абсента си.

- Липсата на злато вероятно води до разкриване на нови хобита. - засмя се възрастният мъж. - Но и аз смятам, че Еритос е прекалено екстремно за търсене на момичета. И да има хубави, ще са навярно доста диви и опърничави.

- Всъщност, не знаете ли, че Нана дойде тук именно от Еритос? - реши да се пошегува с тях Крисчън. Технически, думите му бяха истина.

- Да бе! Такава хубава жена, какво ще прави в онова ужасно място? Там и да ми платят злато не стъпвам, чувал съм какво ли не! - възрази Джон. 

- Свободен си да я попиташ лично, след като моята дума изглежда няма стойност за теб. - усмихна се Крисчън.

- Просто е странно. Сигурно за това ни подмина и не спря при нас, вероятно не знае как да разпознава още кой има пари. - засмя се Джон. - Интересното е, че беше облечена с доста скъпи парцали.

Крисчън се изсмя с глас, чувайки нелепостите на младия лорд. Ако имаше някой, който идеално знаеше да разпознава кой разполага със злато, това бяха лисиците.
- Вероятно си прав. - отвърна той през смях.

- Е, след като приключихме сделката, с Джон ще трябва да вървим. - възрастният мъж забелязваше, че племенникът му е вече доста пиян и не искаше да рискува да се изложи на публично място с нещо. - Кога да очаквам момичетата? Приемът е след два дни, добре ще е да дойдат скоро.

Силиа въздъхна. Надяваше се тия да не стъпят в Еритос, бяха идиоти. Какви хора успяваха в живота не беше истина просто. 

- Не се тревожете за това. Още щом златото пристигне в дома на Арус, момичетата ще бъдат при вас до няколко часа след това.

- Това е добре. - кимна Гарик. - Утре сутрин ще изпратя слуги да го донесат. Хайде, Джон, трябва да тръгваме! 

Джон кимна и пожела лек ден на Крисчън, след което последва чичо си.

След като двамата мъже си тръгнаха, Крисчън се обърна към Силиа, масите и без това бяха близо.
- Съжалявам за това. Арус има доста подозрителни клиенти, за мое огромно съжаление. Всичко с теб наред ли е? - попита той.

Силиа реши да се премести на масата на Крисчън. Тя взе абсента и чашата си.
- Учудващо, да. - отвърна тя. - Предполагам, че с подобен бизнес няма как да избегне такива като тези двамата. 

- За съжаление това е и отговорът защо повечето роби, с които Арус търгува са жени. - отвърна Крисчън. - Тук предимно това се търси. За огромно съжаление на Лилит, предвид колко пъти е задавала този въпрос. - засмя се той.

- Ако беше мъж нямаше да има такива проблеми. - изрече Силиа. - Не предполагах, че ще чуя имената на Зола и Маида в някакъв странен разговор, но предвид, че повечето са били проститутки, нормално. 

Крисчън поклати глава в отрицание.
- Зола никога не е била куртизанка. - отвърна той. - Поради случилото се с нея обаче изглежда по този начин, изглежда този мъж я е запомнил. - въздъхна мъжът. - Маида действително беше куртизанка, при това сама се беше продала в робство, смятайки че ще получи златото от продажбата си. Всички знаем как завърши това за нея в последствие.

Силиа леко се изсмя.
- Дори не знам как е мислела, че златото от продажбата ще ѝ бъде дадено. - отвърна тя. - Относно другото, да. Да попаднеш на Конър не завършва добре за никого. Предполагам, че след като Блейд се появи в животите им, тя и другата робиня са добре. А за Зола не знам много, Елвира никога не е разказвала за нея, освен че не може да я гледа. 

- За съжаление случилото се със Зола е необратимо, но и Арус не знаеше твърде много, за съжаление. Или може би за щастие. - отвърна Крисчън. - Диа е тази, която всички трябва да съжаляваме, Арус я продаде на коняря.

Силиа тежко въздъхна.
- Трябва да съжаляваме всички роби попаднали в домакинството на Каво. Предвид как се държи по партитата съм убедена, че не се държи по-мило с тях. - отвърна принцесата и се изправи от мястото си. - Трябва да вървя, но ще се видим отново.
Тя се надвеси над него и целуна устните му. Заради проклетия Силас изгуби доста. Силиа се подсмихна и тръгна към вилата си.

Крисчън беше изненадан от внезапната целувка на Силиа, жената дори не му бе оставила възможност да отвърне преди да се отдалечи в неизвестна посока. Той се подсмихна на себе си, сетне остави кесия със злато за сметката, предполагаше че след като Арус щеше да получи толкова злато, нямаше да има значение, че е дал част от него, за да покрие и питиетата на двамата мъже. Той се запъти към имението на търговеца.

Силиа и Розан разглеждаха пазарите и принцесата купуваше плодове, зеленчуци и други неща, които щяха да ѝ трябват за седмицата. Тя бе забелязала, че непозната за нея старица върви след тях и подозрително спира всеки път, щом и те спираха някъде.
- Не се обръщай, но странна жена ни следи от известно време. - подшушна тя на Розан, докато избираше ябълки.