Търсене

Крисчън се изсмя подир Беатрис. От една страна, лорд Клемингс наистина заслужаваше това, особено след като подозираше че вероятно Беатрис не е единствената дама, получила подобно отвратително отношение от него. От друга …

- Имам известни съмнения относно това, но ще те уведомя, ако реша да рискувам репутацията и вероятно костите си в това "приключение". - засмя се Крисчън.

- Ще помисля. - отсече Крисчън. - Разбира се, ако предположим че Арус ще се смили над нас и ще ни прибере до седмица.

Крисчън въздъхна. - Кога е този прием? Ако е днес, опасявам се, че прибирането ни в Кросфайър Муунлайт ще бъде по-голям проблем. - отвърна той, най-сетне успявайки да овладее смеха си.

- Ако грешиш обаче, аз ще съм този, чиято репутация никога няма да получи шанс за съживяване. - продължи да се смее наемният убиец.

- Благодаря за комплимента, но лейди Кнов е на седемседет години, ако паметта не ме лъже. Може би би могла да помолиш коняря Каво? Той ще спретне цирк, достоен за награждаване с медал, далеч от моите скромни възможности.…

Крисчън не успя да сдържи смеха си. - Съжалявам, но защо бих приел да участвам в това? - продължи да се смее той. - Лейди Кнов е известна с отвратителния си характер, нима не си чувала за слуховете относно какво върши с …

- Достатъчен брой хора в кралството познават и мен. - Крисчън повдигна вежда. - Все пак, какво точно искаш да се направи? Бих приел да убия Пейтън Клемингс, все пак това е работата ми.

- Винаги можеш да помолиш Арус. Моята мисия в живота е да не го правя по-лесен за приятелките на Лилит. - подигра се Крисчън.

- Колкото и да съчувствам на премеждията ти, все пак сигурна ли си, че няма да се повторят? - попита мъжът.

- Всички в имението добре знаем, че дори не го вършиш... - през смях отвърна мъжът. - Не се тревожи относно златото.

- Не че е моя работа, но все пак сигурна ли си, че е добра идея? Този път се отърва леко. - засмя се той.

- Въпреки това, поведението на лорд Клемингс е възмутително. - отвърна Крисчън. - Никой не бива да си позволява да се държи по такъв грозен начин с една дама.

- Опасявам се, че нямам честта да познавам семейството му. Предполагам също са влиятелни? Не си спомням да са били клиенти на Арус досега.

- Съжалявам. Не звучи като приятна ситуация. - сви устни наемният убиец.

- Външният ѝ вид няма нищо общо с това, опасявам се, че просто не я познаваш достатъчно добре.

- Дори и да е самата истина? - през смях отвърна мъжът.

- Менталните ѝ проблеми доста допринасят за това да не се чувствам особено в настроение за подобни срещи с нея. Жалко, едно време смятах, че има потенциал, но уви. - продължи да се подиграва той.

- Проблемите на Лилит и коняря Каво са от... различно естество. - отвърна той. - Макар че... може би не са толкова различни един от друг, сега като се замисля.

- Единствените ти поводи за притеснение биха се появили ако вложиш прекалено много доверие в Лилит. - подигравателно отвърна Крисчън. - Опасявам се, че тя не е с всичкия си, за съжаление.

Тъмнокосият мъж се изсмя с глас. - Лилит? Уверявам те, тя си го заслужава, даже намирам поведението си за твърде сдържано, що се отнася до нея.

Крисчън въздъхна. - Ако ми беше известен алтернативен транспорт, отдавна щяхме да сме се възползвали от знанията ми. - засмя се той. - Кой знае? Или изобщо не е разбрал, че ни няма, или е решил да ни скрои номер, познава…

- Разбира се. - отвърна Крисчън, отмествайки се от прага, за да позволи на жената да влезе в стаята.

Крисчън отвори вратата и наклони въпросително глава. - Случило ли се е нещо? - попита той.

След като кораб така и не бе дошъл да ги прибере, Крисчън, Беатрис и Далия продължаваха да обитават наетите си стаи в еритоската странноприемница. Мъжът беше чул за събиране, което Катрин организира, надяваше се да има ш…