Търсене

- Аша? Не помня дали се е казвала Аша, но беше много некултурна, възхваляваше виното и не знаеше абсолютно нищо за бира. Направи ми се на интересна, твърдеше че баща ѝ правел вино в това кралство, преди да дойда. - Гретх…

Гретхен още повече не разбираше. - Толкова ли бързо се напи, или по принцип си си луд? Шатрата ми е на земята. - невъзмутимо отвърна тя. - Чакай малко сега, какъв престолонаследник, и ти ли си принц тук? Вече дойде една …

Барманката погледна клиента учудено, сетне повдигна вежда. - И защо да трябва да се жениш за нея? Никой не може да те накара ако не искаш. Бременна ли е?

Гретхен извъртя очи, отново си повтори мантрата за спокойствие, не можеше да бие клиентите си вече, този път можеше и да не ѝ се размине. Тя наля тъмно пиво в една халба, сетне я затръшна пред лицето на мъжа. - Забелязва…

Гретхен присви очи. Абе тия идиоти в лудницата ли ѝ бяха оставили рекламата?! - Тук се продава премиум бира, отрова не. - изсмя се гръмко жената. - Лудницата е от тук и надолу по пътеката, чак в края на пътя.

Барманката се зарадва, когато чу непознат глас. Явно рекламата даваше резултат, макар и досега не особено качествен. - Здрасти! Какво ще пиеш? - приветливо се усмихна Гретхен.

Гретхен въздъхна тежко и прибра халбата. Този беше абсолютно луд, не знаеше дали би желала да се среща и с въпросната "курва". Наистина бяха съсипали това кралство.

Гретхен не знаеше какво да отговори, предвид че не познаваше въпросната жена. Искаше ѝ се да изгони този ненормалник, но все пак беше платила за рекламата, не можеше да я остави да отиде зян. - Не познавам тази жена, но …

Гретхен още повече се изненада. Този беше по-зле от предното некултурно момиче. - Наистина не знам коя е тази жена, но не разбирам ако толкова много я мразиш, защо говориш така.

- Съжалявам, но се опасявам, че въобще не разбирам какво искаш да кажеш. - невъзмутимо отвърна Гретхен.

Гретхен се погнуси. - Ти нормален ли си? - възкликна барманката. - Не звучи като горката жена особено да е искала това.

Гретхен не разбираше. - Щом е такава, защо искаш да ти е булка? Извинявай, но не звучиш много нормално.

Гретхен осъзна, че и този не беше наред, но в крайна сметка беше клиент. Тя наля тъмно пиво в една халба и го поднесе на мъжа. - Една долна курва? - повтори барманката.

- Чай? - намусено отвърна Гретхен. - Тук продавам бира. И вие ли не сте любител?

Гретхен се зачуди. - Права бира? Експерт съм по бири, но за пръв път чувам за права бира. Какво е това? - изненадано попита тя.

Барманката се зарадва, че е дошъл нов клиент. - Здрасти. Какво ще пиеш? - приветливо се усмихна тя.

- Съсипаха и това кралство... - изцъка с език Гретхен и взе халбата, за да я измие. Надяваше се да дойдат по-нормални клиенти.

- За какво ми е клиентела, която не разбира от моето изкуство? - невъзмутимо отвърна Гретхен. - Все пак, свободна си да дойдеш пак, ако ти се пие наистина качествена бира.

Зениците на барманката се разшириха от почуда. - Значи си някаква важна клечка тук. Интересно, би следвало да си по-широкоскроена.

- Пътувала съм доста, но в крайна сметка корените ми са си северняшки. Не съм очаквала, че докато успея да се върна, всички ще са се подвели по модите на юга. - възмутено отвърна барманката.

- Няма значение. - Гретхен скръсти ръце отново. - Все пак нещо те кара да седиш, значи победата е моя.

- И все още не си си тръгнала. - победоносно отвърна Гретхен. - Значи явно бирата ми наистина си струва.

Барманката поклати глава. - Родом съм от Халиа, но така или иначе не, не те знам коя си, освен че си доста необразована и некултурна.

Гретхен отново вдиша и издиша бавно. - Изкуство, което прекалено малко хора оценяват в днешно време. На всички им дай вино, за какви се мислят? Южняци? Тук на север трябва да почитаме корените си, виното не е наша напитк…

Гретхен скръсти ръце. - И какво ми е на отношението? Държа се с всички както заслужават! Не съм виновна аз, че винаги попадам на некултурна клиентела, която не оценява изкуството!