Търсене

- Значи е добре, че не си способен да умреш от старост. - невъзмутимо отвърна Юки и използва кристала си за телепортация, за да се върне в дома си. Все още не беше сигурна дали това не е капан, трябваше да инспектира гри…

- Нана въобще не може да се нарече йокай. - поклати глава в отрицание Юки и въздъхна. - Ще вървя, след като изглежда няма нищо друго.

- Личи си, че спиритуалната енергия, която сте откраднали от мен бързо е свършила при създаването ѝ. - присмя се Юки. - Не познавам по-нелогично същество от нея. Жалко за вложените усилия, но виждайки, че това е максимум…

- За да я убедиш да загуби единственото си полезно умение. Наистина си личи колко много държиш на расата ни. Поздравления отново. - плесна с ръце Юки.

- Нима не го правиш? - повдигна вежда лисицата. - Защо тогава тя непрестанно ходатайства за теб пред мен? Откъде се появи тази внезапна лоялност у нея?

- Това е така и ми напомни за още нещо. След като спомена Нана одеве, искам да престанеш да ме следиш, чрез нея. - скръсти ръце Юки.

- Същевременно изобщо не бих се изненадала. - въздъхна Юки. - Предвид как раздаваш спиритуалната ми енергия произволно.

- Нужно е, особено след всичките ти номера. - присви очи Юки. - Предполагам, че поне мога да съм спокойна, че не си я дал на "човешката жена, дошла да търси Нана". - изсмя се жената.

Юки въздъхна, но все пак прибра гривната. Диамантите в нея не бяха обикновени, все пак представители на древната елфическа раса ги бе издялкали и обработили с феически прашец години преди раздора между расите им. Струвах…

Юки се изсмя с глас. - Знаейки колко са бедни онези идиоти от Еритос, вероятно никога нямаше да стигне до мен. Онази Силиа вероятно щеше да я е продала по пътя, без да предполага, че в момента, в който някой ѝ обяви цена…

Юки пристъпи крачка напред и впери поглед в гривната. - Тази вехтория не е счупена все още? - изсмя се тя.

Юки се огледа наоколо. Порутената колиба беше потънала в прах. - Интересно коя част си чистил, защото определено не си личи. - тя плесна с ръце. - Поздравления. За това ли ме извика? Имаш нужда от похвала за героичната с…

- Както и ще реша да си тръгна още сега, ако не ми кажеш защо си изпратил съобщение до онова изчадие да ме повика тук. - изцъка с език жената.

Юки се телепортира чрез кристала си за телепортация директно в порутения "дом" на морския дракон. - Какво искаш? - скръсти ръце тя.