Къщата на Неро

Юки въздъхна, но все пак прибра гривната. Диамантите в нея не бяха обикновени, все пак представители на древната елфическа раса ги бе издялкали и обработили с феически прашец години преди раздора между расите им. Струваха много повече от съвременните камънаци, по които човеците обичаха да се прехласват.
- Добре. Щом настояваш, ще си я взема обратно. Така или иначе не виждам причина мои вещи да бъдат при теб. Това ли е? 

Неро се усмихна. Отдавна беше си поиграл с гривната и беше подменил слоя феически прашец със специално изработен от него дубликат. Една от съставките на антидота, който Юки така отчаяно търсеше. Щеше да бъде толкова близо до нея, а лисицата дори нямаше да подозира. 
- Нужно ли е толкова упорито да се съмняваш в мен всеки път? Просто смятам, че на това красиво нещо приляга доста повече да бъде носено от теб, не от мен.

- Нужно е, особено след всичките ти номера. - присви очи Юки. - Предполагам, че поне мога да съм спокойна, че не си я дал на "човешката жена, дошла да търси Нана". - изсмя се жената. 

Неро повдигна вежда. Изглежда имаше нещо повече, свързано с онази жена, за което не беше осведомен.
- Беше просто шега. - отвърна той. - Никога не бих раздал притежанията ти произволно.

- Същевременно изобщо не бих се изненадала. - въздъхна Юки. - Предвид как раздаваш спиритуалната ми енергия произволно.

- Двете неща са коренно различни. - невъзмутимо поклати глава морският дракон. - Така или иначе повечето човеци са доста глупави. Не биха оценили подобен подарък. 

- Това е така и ми напомни за още нещо. След като спомена Нана одеве, искам да престанеш да ме следиш, чрез нея. - скръсти ръце Юки.

- Не съм сигурен как анализът ми относно човеците по тези земи ти напомня за Нана, нито защо смяташ, че я използвам, за да те следя. - изненадано отвърна Неро.

- Нима не го правиш? - повдигна вежда лисицата. - Защо тогава тя непрестанно ходатайства за теб пред мен? Откъде се появи тази внезапна лоялност у нея?

Морският дракон скръсти ръце.
- Вероятно дори и Нана е прозряла, че отношението ти към мен е несправедливо сурово. - наведе глава драконът. - Желая да ти отвърна все пак, кълна се в расата ни - не използвам Нана, за да те следя. Откакто напусна Валдора съм я посещавал само веднъж. 

- За да я убедиш да загуби единственото си полезно умение. Наистина си личи колко много държиш на расата ни. Поздравления отново. - плесна с ръце Юки.

- Онзи гном е използвал прототип на създаден от мен талисман. Беше редно да оправя нещата, доколкото е възможно. Това бе най-доброто, което успях да направя за нея. Предложих просто да убия онези човеци, но тя отказа.

- Личи си, че спиритуалната енергия, която сте откраднали от мен бързо е свършила при създаването ѝ. - присмя се Юки. - Не познавам по-нелогично същество от нея. Жалко за вложените усилия, но виждайки, че това е максимума на уменията ви да копирате силите ми, мога единствено да бъда спокойна. 

- Достатъчно впечатляващо е, че е оцеляла експериментите на Зарган. - опонира ѝ Неро. - Нана съвсем не е случаен йокай.

- Нана въобще не може да се нарече йокай. - поклати глава в отрицание Юки и въздъхна. - Ще вървя, след като изглежда няма нищо друго. 

Неро въздъхна тежко. Макар и да бе открил къде живее лисицата, тя все така не желаеше да комуникира с него. 
- Ще очаквам деня, в който ще размислиш. - усмихна се той.

- Значи е добре, че не си способен да умреш от старост. - невъзмутимо отвърна Юки и използва кристала си за телепортация, за да се върне в дома си. Все още не беше сигурна дали това не е капан, трябваше да инспектира гривната по-отблизо.

Морският дракон отново въздъхна.