- Двете неща са коренно различни. - невъзмутимо поклати глава морският дракон. - Така или иначе повечето човеци са доста глупави. Не биха оценили подобен подарък.
Къщата на Неро
- Това е така и ми напомни за още нещо. След като спомена Нана одеве, искам да престанеш да ме следиш, чрез нея. - скръсти ръце Юки.
- Не съм сигурен как анализът ми относно човеците по тези земи ти напомня за Нана, нито защо смяташ, че я използвам, за да те следя. - изненадано отвърна Неро.
- Нима не го правиш? - повдигна вежда лисицата. - Защо тогава тя непрестанно ходатайства за теб пред мен? Откъде се появи тази внезапна лоялност у нея?
Морският дракон скръсти ръце.
- Вероятно дори и Нана е прозряла, че отношението ти към мен е несправедливо сурово. - наведе глава драконът. - Желая да ти отвърна все пак, кълна се в расата ни - не използвам Нана, за да те следя. Откакто напусна Валдора съм я посещавал само веднъж.
- Вероятно дори и Нана е прозряла, че отношението ти към мен е несправедливо сурово. - наведе глава драконът. - Желая да ти отвърна все пак, кълна се в расата ни - не използвам Нана, за да те следя. Откакто напусна Валдора съм я посещавал само веднъж.
- За да я убедиш да загуби единственото си полезно умение. Наистина си личи колко много държиш на расата ни. Поздравления отново. - плесна с ръце Юки.
- Онзи гном е използвал прототип на създаден от мен талисман. Беше редно да оправя нещата, доколкото е възможно. Това бе най-доброто, което успях да направя за нея. Предложих просто да убия онези човеци, но тя отказа.
- Личи си, че спиритуалната енергия, която сте откраднали от мен бързо е свършила при създаването ѝ. - присмя се Юки. - Не познавам по-нелогично същество от нея. Жалко за вложените усилия, но виждайки, че това е максимума на уменията ви да копирате силите ми, мога единствено да бъда спокойна.
- Достатъчно впечатляващо е, че е оцеляла експериментите на Зарган. - опонира ѝ Неро. - Нана съвсем не е случаен йокай.
- Нана въобще не може да се нарече йокай. - поклати глава в отрицание Юки и въздъхна. - Ще вървя, след като изглежда няма нищо друго.
Неро въздъхна тежко. Макар и да бе открил къде живее лисицата, тя все така не желаеше да комуникира с него.
- Ще очаквам деня, в който ще размислиш. - усмихна се той.
- Ще очаквам деня, в който ще размислиш. - усмихна се той.
- Значи е добре, че не си способен да умреш от старост. - невъзмутимо отвърна Юки и използва кристала си за телепортация, за да се върне в дома си. Все още не беше сигурна дали това не е капан, трябваше да инспектира гривната по-отблизо.
Морският дракон отново въздъхна.
Влез, за да отговориш.
