Търсене

Юки реши да си върви, преди Нана да се е изложила отново и да я е разгневила още повече. Лисицата допи амброзията си, след което се телепортира в Еритос.

- Не. - отсече Юки. - Нека събирайки сама това злато от тук насетне да се сещаш по-често какво изгуби. Лисицата се отдалечи и си наля още амброзия. Изобщо не я интересуваше репутацията на тези човеци, но беше възпитателн…

Юки се изсмя с глас. - Колко жалко. Ако ме беше слушала навремето, сега щеше да можеш да получиш това злато. За съжаление обаче, няма да се случи. Само ако не бяха последствията от действията ти.

Другата лисица присви очи. Разбира се, че вече беше чула всичко, сетивата ѝ бяха доста по-обострени от тези на човеците. - Какво искаш този път? - престори се, че не разбира защо Нана е пред нея тя.

Юки се плесна по челото, виждайки в какъв вид се появи Нана. Лисицата изпи чашата си на екс и си наля нова.

Юки се телепортира с камъка си за телепортация в дома на онази Лилит. Изобщо не се учуди, виждайки коняря. Лисицата ги поздрави и взе една празна чаша, в която си наля амброзия.