Лятната вила на Лилит ле Бланк

- Нека си стиснем ръцете на това, че се възползвахме взаимно един от друг. - облиза устни Камила. - Макар и да бих предпочела да ми дадеш да стисна нещо друго. 

"Кой е казал, че конят ще участва?", изнервено попита Лилит. 

Нана въздъхна.
- Не ти се правя на никаква, просто исках да проведем нормален разговор, но изглежда не е възможно с теб. Може да е заради проблема ти, знам ли. - сви рамене Нана, сетне се върна при търговеца на роби, наемния убиец и Лилит.

- Ти предполагам най-добре от всички ни тук знаеш, че ако единият участва, вероятно ще участва и другият. - подсмихна се Крисчън. 

- Не сме се възползвали взаимно от нищо. Ти се възползва от мен. - изрече Дейвид. Тая жена беше ужасно непоносима. 

- Наистина ли тук още говорите за коне? - невярващо попита Нана, чувайки думите на наемния убиец. - Заклевам се, всички тук сте луди.

Силиа се изсмя.
- Защото пък съм заритала да провеждам какъвто и да е разговор с противна ненормалница като теб. - изрече принцесата и отиде да си вземе друг коктейл, сетне се върна на мястото си. 

- Приятелката ти започна, с нейните мечти за оргия. Ти би ли участвала в подобно нещо?

Лилит ядно въздъхна.
"Продължавай да се подиграваш с това.", изрече тя и отиде да си вземе коктейл.

- Не знам защо се дърпаш толкова, като и двамата знаем, че не е вярно, но добре. Надявам се да не се наложи аз отново да утолявам жаждата ти накрая на тази вечер. - намигна му Камила и отиде да си налее още вино.

- Ако го нямаше коня, щеше да зависи от това колко ще ми платите всички за това. - невъзмутимо отвърна Нана.

Елвира се засмя и продължи да гали разголените гърди на Афсол.
- Да се забавлявам, не е ли очевидно? 

Дейвид изсумтя. Къде трябваше да се премести, че да не я среща тази?
- Проклетница. - изсумтя тихо мъжът и се отдалечи още. 

- Аз лично ще ти платя триста милиона, ако успееш да уредиш тази... конфигурация. С удоволствие ще гледам отстрани това незабравимо мероприятие.

Афсол се усмихна.
- Мислех, че не искаш да се забавляваме по този начин, докато Аша е в картинката. - изрече принцът. 

Лисицата се замисли за момент.
- Сега ще се върна.
Нана побърза да отиде при Юки.
- Имам нужда от малка услуга. 

 Другата лисица присви очи. Разбира се, че вече беше чула всичко, сетивата ѝ бяха доста по-обострени от тези на човеците.
- Какво искаш този път? - престори се, че не разбира защо Нана е пред нея тя.

Елвира извъртя очи.
- Скъпоценната ти дрипла. Не ме желаеш заради нея вече, така ли? - изрече тя и се отдръпна. - Вярно, сигурно доста е задобряла след като си правите толкова много опити за бебе. 

Афсол въздъхна.
- Нищо подобно. - изрече той и приближи жената до себе си. - Ако наистина го искаш, можем да отидем до вилата ми после и да се забавляваме.

- Наемният убиец каза, че ще ми даде триста милиона злато, ако уредя всички тук да участват в оргия. И тъй като силите ми за хипноза вече не съществуват... 

Елвира се изсмя.
- Лилит каза, че можем да ползваме вилата ѝ. Защо не го направим тук? Какво значение има?

Юки се изсмя с глас.
- Колко жалко. Ако ме беше слушала навремето, сега щеше да можеш да получиш това злато. За съжаление обаче, няма да се случи. Само ако не бяха последствията от действията ти.

Афсол поклати глава.
- Не съм сигурен, че тук е удачното място. Твърде много свидетели. 

- Моля те, това е доста злато! Ще направя каквото кажеш след това, обещавам! - примоли се лисицата.

Елвира изсумтя и стана от скута на Афсол.
- Тогава си стой с дриплата. - изсъска жената. - Изглежда съм се залъгвала, че между вас наистина няма нищо.