Лятната вила на Лилит ле Бланк

- Разбира се. - изрече Силиа и се върна на мястото си. Изобщо нямаше намерение да се обяснява на тази. 

Крисчън сви устни.
- Туше. - отвърна той. Все още не беше сигурен как да реагира на ситуацията със Силиа. - В моя защита мога само да кажа, че докато се виждахме, не беше наркоманка.

- Глупаво същество. - изсъска Далия и отиде да си налее още вино.

"О, нима?", усмихна се широко Лилит. "В имението на Арус, докато е взимала, не се ли виждахте?"

Нана реши да се подиграе малко на Силиа. Поне веднъж не бе тя тази, която се бе изложила пред всички. Лисицата се приближи до русокосата жена.
- Май ще ти се наложи скоро наистина да потърсиш услугите на някой като мен, ако ще я караш така.

- Нека разграничим обикновено парти с малко опиум до... случилото се в последствие. Тогава също нямах представа, че ще ѝ повлияе така. - отвърна Крисчън.

Лилит сви рамене.
"И все пак.", засмя се тя. 

Силиа въздъхна, другата ненормалница.
- Не знам кое те кара да си мислиш това, лиси.

- Ти си тази, която не спира да я споменава. Би следвало да си доволна, след като е приела да дойде и дори е облякла подаръка ти, не означава ли това, че не те смята за съвсем изгубена кауза? 

- Изглежда повечето тук те отбягват, заради историята с опиума. Разбирам ги, на моите посестрими и побратими във Валдора им се случваше същото, плюс онзи отвратителен феически прашец... 

Лилит сви рамене.
"Нейното мнение не ме интересува.", изрече жената. "Честно, дори не очаквах да се появи, нито пък да носи роклята, която ѝ изпратих. Няма да се учудя пак да е взела." 

Камила беше изпила няколко чаши вино и се чувстваше доста развеселена. Тя се приближи до Дейвид.
- Как си в тази прекрасна вечер? - усмихна се жената.

- Трябва ли да ме интересува наистина какво се случва на расата ти? 

- А може просто да иска да покаже добрите си намерения към теб, макар ти да си така враждебно настроена към нея. - засмя се Крисчън. - Поне имаш добър вкус за дрехи.

Дейвид въздъхна.
- Бях добре, преди да се появиш. - отвърна той. 

"Силиа и добри намерения към мен? Моля ти се.", засмя се Лилит. 

Нана поклати глава.
- Знам, че не те интересува. Ти си зла и винаги си ми желаела всичко най-лошо. - отвърна лисицата. - Просто казвах, че знам защо останалите те отбягват, та вероятно скоро ще ти се наложи да посещаваш само публичните домове. Ако и там те приемат с този проблем. 

- Но защо така? Ето, тази вечер си се облякъл толкова приятно. Макар че, - провлачено продължи жената. - щеше да е още по-приятно ако не се беше облякъл.

- Всичко е възможно. Изглежда е оценила дизайнерския ти талант. - отвърна Крисчън. - И дрехите на Нана ли бяха твое дело?

Силиа се засмя.
- Аз нямам нужда да посещавам публични домове. - изрече принцесата. - Дори не разбирам какво точно се опитваш да постигнеш, освен да ме отегчиш до смърт. 

- Милата ти приятелка Лилит е избрала тези парцали за всички ни. 

"Уви, не. Трябваше да накарам всички ви да се облечете така, може би нямаше да сте такива сухари. Дори и толкова разголени, пак не се случва нищо интересно.", въздъхна жената. 

Елвира беше изпила два коктейла и пиеше трети. Тя доближи Афсол.
- Милата ти съпруга доста добре се е облякла. - изрече тя и седна на канапето. - Смяташ ли, че би изкарала достатъчно злато, ако се продаде някъде? 

Афсол въздъхна и седна до Елвира.
- Нека не говорим за подобни глупости. - отвърна принцът. 

- Какво точно очакваш да се случи? - усмихна се Крисчън.