Лятната вила на Лилит ле Бланк

- Не знам какво е бетонобъркачка, но подобно нещо никога няма да ми се случи, тъй като няма сила, която да ме накара да ти стана жена, Свиньо гнусна.

Каво говори.
- Але курво то сай записало в светоброенето кончовения бог гой повелял ше става. - обясливо каза Каво и яко жули чекии.

- Хайде да видим как ще стане, Свиньо гнусна. - изсмя се Евдемия. 

Афсол се доближи до Сандреа и Силиа. Той се обърна към брат си.
- Не разбирам защо продължаваш да разговаряш с нея на тази тема. Остави я да затъва колкото иска. 

Нана въздъхна, с наемният убиец не се излизаше на глава. Тя седна между двамата и се обърна към Арус.
- Къде са другите? Когато ми каза за това събиране каза, че ще дойдат и други куртизанки. 

Каво препсува тъпата курва и са източи на земята кончо го близа да не го лупа булчето Лилит.

- Тя е само една, но за сметка на това е най-добрата куртизанка в Кросфайър Муунлайт. - усмихна се чаровно Арус. Присъствието на Делина тук щеше да бъде само още един бонус към така прекрасната вечер. Особено ако никоя от тези прекрасни дами не се съгласеше да му пусне. - Или поне беше, докато не се оттегли от занаята, за огромно съжаление.

Силиа се изсмя.
- Чу брат си. - изрече тя и стана от мястото си, за да си вземе нещо от храната и се обърна към Афсол. - Ти ще съжаляваш за думите си един ден, но този път ще бъде твърде късно. 

Нана си спомняше бегло тази Делина. Беше я посетила веднъж, точно когато бе нападната от дъщерята на лорд Гордън, която сякаш също мярна на това парти. Лисицата въздъхна.

- Каква е тази изтормозена физиономия, красавице? - повдигна вежда Арус. - Уверявам те, че Делина е страхотно момиче.

- Ще видим. За сега не правиш нищо, което да ме наведе на мисълта, че може да съм сбъркал. - изрече Афсол. - Опиумът беше в стаята ти, сред вещите ти. 

Нана хвърли поглед към дъщерята на лорд Гордън.
- Всъщност си спомних, че я познавам. Онова момиче там, - тя посочи с пръст Беатрис. - ме нападна в дома ѝ. Сигурен ли си, че е добре да идва тук? 

Силиа сви рамене.
- Казах ти и преди своята гледна точка, ти не ми повярва. - отвърна тя. - Няма да бъде мой проблем след време. 

Беатрис чуваше разговора на куртизанката и Арус, все още не ѝ беше минало напълно, но не планираше да се държи нецивилизовано. Изненада се да научи, че и другата жена е била куртизанка. Може би бе добре, че не го знаеше в онзи момент. 
- Не се притеснявайте. - приближи се тя към тримата. - Няма да правя сцени, смятам че с теб се разбрахме по този въпрос. - хвърли поглед тя към розовокосата куртизанка.

Афсол се изсмя и скръсти ръце, че кой знае дали щеше да се сдържи да не я зашлеви пак.
- Ти сериозно ли вярваш, че онова скалъпено "натопиха ме" е достатъчно? - вирна вежда принцът. - Сериозно? 

Нерея чуваше, че онази Силиа се разправя с някакви други за опиум. Явно беше продължила да взима, но не знаеше как да се крие добре и пак я бяха хванали. Нерея въздъхна и сви рамене, в крайна сметка не беше нейна работа. 

Силиа се усмихна.
- Ти нали нямаше повече сестра и не искаше да ме виждаш? Защо изобщо разговаряш с мен? 

Нана кимна. Не желаеше да има нови пререкания с това момиче, а и трябваше да използва тази вечер, за да си го върне на всички останали, които ѝ бяха затруднили живота по тези земи.

- Аз нямам. Изобщо не ме интересува какво ще стане с теб след като отново си започнала. Просто не мисля, че Сандреа също трябва да ти обръща внимание и да се тревожи за теб.

Силиа махна с ръка.
- Тогава говори с него относно това, не с мен. - изрече принцесата и се върна на мястото си. Защо изобщо бе решила да дойде?