Лятната вила на Лилит ле Бланк

Камила намигна закачливо на Дейвид, виждайки го как отпива от чашата си. Не знаеше дали Лилит е сложила нещо, но смяташе да се пошегува малко.

- Прави си твоя. - сви рамене Евдемия. - Тъй както си се облякъл си идеален за смяната в публичния. 

Каво говори.
- Але курво за тебе съм са прайл яко и мило ве кат киризиш тука чепарете да клякаш яко да ма обслужиш ве. - обясливо са обясни Каво.

Крисчън кимна и се обърна към Арус.
- Една от малкото ѝ добри идеи напоследък. - тихо се засмя мъжът.

Евдемия се изсмя.
- И кое те кара да мислиш, че това ще ме впечатли? Изобщо не ми идва желание да те обслужвам като те гледам, а да повърна. 

Сандреа доближи Силиа.
- Здравей. - изрече той. - Подложи ли се на лечение? 

- На лечение? - изрече Силиа. - За какво? 

Нана въздъхна, сетне си наля вино и се приближи до търговеца и наемния убиец. От други тук не можеше и да очаква да изкара злато, но Арус поне винаги беше щедър, когато я въвличаше в нелепите си планове.

Каво са активира ама говори.
- Але курво ко ше връщаш ве само кереча ше гълташ яко ти ве кой ше та впечатлява то ти си курвата на светотворението и си помпена от живота ве. - обясливо каза Каво.

Сандреа въздъхна.
- Заради опиума, как заради какво? - изрече принцът. - Няма да се оправиш, ако не потърсиш помощ.

Евдемия сбърчи вежди.
- Отново ли говориш за себе си, Свиньо? И ти ли се друсаш с нещо, че толкова много бъркаш фантазия с реалност?

Каво говори.
- Але курво да ве то има една мила трева до лудницата ама туй не сай явило за тебе ве то ти си си курволък масивен. - обясливо каза Каво.

Силиа се усмихна.
- Аз не бих била толкова сигурна, предвид, че нищо не взимам, но съм свикнала вие да знаете по-добре. - изрече тя. 

- Ами спри я, може би най-сетне ще разбереш, че живееш в измислица. - изсмя се жената. 

Каво говори.
- Але курво ква измислица ве то ти пак си са явила и пак си курволък тука роклата си слагала да та помпят господата нали ве курво. - адски кряка Каво.

Сандреа въздъхна. 
- Колко още ще затъваш? Може да стане много по-зле от предния път, ако не започнеш да се лекуваш сега.

Арус се усмихна, наблюдавайки лисицата, която току-що се бе приближила до тях. Търговецът се присегна и я погали по бедрото.
- Наистина прекрасни идеи има Лилит. Мисля, че трябва да се постараеш да я разбереш. - укори той Крисчън.

- Ти малоумен ли си? Лилит е изпратила подобни дрехи на всички ни. Не съм само аз облечена по този начин. - изрече Евдемия.

Силиа разглеждаше ноктите си.
- О, не знам. Очаквам вие да кажете колко точно ще затъна, изглежда знаете по-добре от мен. - отвърна тя. - Както винаги.

Каво говори.
- Але курво да ве то тъй ама ти си долен минус и затуй ти сай явило нещото на главата. - обясливо каза Каво.

- Разбрал съм достатъчно, за да знам да стоя възможно най-далеч от нея. - отвърна Крисчън. - Може би ще искаш да я попиташ за невероятните ѝ авантюри с коняря, които изглежда никак не са приключили. - засмя се отново мъжът, сещайки се за това, на което бе станал свидетел наскоро.

- Нещото ти ли си? Явно нещо наистина не е наред, за да ми се "явиш" точно ти. 

Арус повдигна вежда.
- Е, това признавам, че трудно бих го разбрал, но всеки има своите странности, предполагам. - засмя се той и отпи от чашата с вино, която си беше налял.

Каво говори.
- Але курво да ве то и аз съм та помпил яко в гъзарете ме ама за сичкото селяндур ти обаждам. - обясливо каза Каво. 

- Не ми говори на въпреки, а ме послушай. За твое добро е.