Търсене

- Нямам представа, но нищо от това не е вярно. - изрече Аша и погледна Афсол. - Наистина.

Аша нямаше представа какво да каже. - Това не е така. Не знам защо Ейда си е скалъпила толкова много лъжи, но повечето от тези неща не са се случвали. - изрече принцесата.

Аша бавно затвори очи. Ейда бе издала абсолютно всичко. Това беше, никога повече нямаше да се прибере в Милбърн.

- Това са пълни глупости! Не знам какво си направила и какво целиш, но не можеш да виниш нас за това. - изрече Аша. - Силас не би сторил нещо подобно. Знам защо го правиш - още вярваш, че ние сме причината да злоупотребя…

Аша леко се намръщи. - Глупости! Силас нае бодигард на Ейда и я качи на кораб за Милбърн. Не знам какво си измисляте в момента и в какво ни въвличате.

- Не всеки частен кораб се записва. - изрече Аша, напълно спокойна. - Не разбирам в какво ни обвинявате.

Аша трябваше да поеме контрол над ситуацията. Нямаше представа Силиа какво знаеше и знаеше ли изобщо нещо. - Ейда пътува към Милбърн. - отвърна спокойно принцесата. - Защо повдигате този въпрос?

Аша сви устни. Това беше много лошо. - Не беше ли мъртва? - тихо подшушна тя на милбърнски.

Аша изобщо не желаеше да идват, но нямаше какво да направят. Корабът им и без това утре щеше да отплава, трябваше да разберат дали Силиа е мъртва.