Търсене

Силас отмести внимателно Силиа от себе си. Нареди ѝ да го възбуди отново само с ръка и тя се зае със задачата си. - С Крисчън ли научи всичко това?

Силас усещаше, че наближава края. Принципно щеше да смени позата и да приключи всичко, както той искаше, но сега реши да не го прави. Движенията и темпото на Силиа бяха напълно достатъчни, за да го накарат да свърши. Той…

Силас понечи да я докосне, но реши да не го прави. Това беше нейният момент и щеше да ѝ го остави. Харесваше му как тя движи ханша си, как определя с какво темпо да се движи, за да си достави удоволствие. Изглежда първо …

Силас се подсмихна. Защо Аша не можеше да се държи по този начин, по дяволите, а постоянно трябваше да хаби времето с в думи, с които да я насочва? Той се остави в ръцете на Силиа. Нямаше да ѝ даде нито една заповед, док…

Силас легна върху леглото ѝ по гръб и я погледна. - Съблечи се и ела тук. Искам сега ти да водиш. - изрече той.

Силас последва Силиа и затвори вратата след тях. Запали още два фенера, за да има достатъчно светлина и се обърна към нея. - Искаш това, нали? - попита той, докато събличаше дрехите си.

- Както пожелаеш. - изрече Силас и проникна отново в нея. Започна по-бързо да движи пръстите си, а езикът му отново се залепи за клитора ѝ. Силиа започна да шава и той разбра, че тя е по-близо към края. Проникна по-дълбо…

Силас прекъсна заниманието си. Предполагаше, че Силиа доближава кулминацията си. - Искаш ли да ти помогна да свършиш? - попита той, готов да проникне в нея отново.

Силас се усмихна. - Добре тогава. - изрече той и проникна в нея с пръсти. Започна да ги движи навътре-навън, а езикът му отново започна да дразни клитора ѝ.

- Разбира се, красавице. - изрече Силас. Той прокара език по клитора на Силиа и усети как коленете ѝ омекнаха. Гърлено се изсмя и продължи със заниманието си, пръстите на едната му ръка рисуващи кръгове около влагалището…

Силас се подсмихна. - Добре тогава. - изрече той. Принцът избута настрани книжа и документи и бутна Силиа по корем върху бюрото. Надигна роклята ѝ и грубо смъкна бельото ѝ. Разтвори с крак бедрата ѝ и приклекна. Започна …

Силас стисна очи. Тази можеше да го побърка. Движенията ѝ го докарваха до края. Накрая той притисна главата ѝ още повече до слабините си и усети как пулсиращия му член свършва в гърлото ѝ. - Вече разбирам какво намира то…

Силас изстена и потупа Силиа по главата. - Добре... се справяш. - стенейки изрече той. Силиа го дразнеше нарочно. Забързваше, сетне забавяше. Използваше език, после ръка и всичко наново. Това му харесваше доста. Аша дале…

- Това е повече от прекрасно. - започна да се смее Силас. - Какво ли не мога да направя с тези отвари. Силас протегна ръка и погали лицето ѝ. - Искам да ми направиш свирка, така както ти я усещаш. - повдигна той брадичка…

Силас широко се усмихна. Изглежда тя беше напълно под влияние на отварата. - Стани от стола, за да седна аз, след което коленичи в краката ми. - с усмивка ѝ нареди Силас.

Силас се подсмихна и се доближи до нея. Забеляза, че тя не пише нищо, а просто драска. Погледна очите ѝ и забеляза, че зениците ѝ са разширени. - Спри да пишеш. - спокойно нареди той. - Погледни ме и ми кажи кой е любими…

Силас беше бесен. Проклетницата Ейда се бе опитала да предупреди Силиа за плановете му, но Аша я бе проследила. Принцът изблъска проклетницата в бюрото ѝ. - Продължаваш да се опитваш да ми спъваш работата. Няма да се раз…

Силас въздъхна. - Хубаво. Прави каквото искаш, аз нямам търпение за довечера. - отвърна той. Силас тръгна към стаята си. Нямаше представа какво е да спиш с опитна жена. Аша беше дърво в леглото, постоянно трябваше да я н…

Силас се изсмя. - Може и да си права, но не е от значение. Тя няма да помни това, за мен ще е повече от идеално. - отвърна той. - А сега ще ти подскажа и още нещо, глупава моя братовчедке - докато го няма скъпият ти съпр…

Силас ядно въздъхна. - Адски много се дразня от този факт. - изсумтя принцът. - Ако знаеше да си затваряш устата, вече можеше и да си бременна.

Силас хвана Аша за гърлото. - Точно ти ли ще ми говориш за изневери? - изсъска той в ухото ѝ. - Лягаш си с Афсол при всяка удобна възможност.

Силас се изсмя. - Ако ѝ остане време да се засечете. - изрече той. - Този път ще направя нещата правилно. Ще ѝ дам другата отвара и ще се забавлявам с нея.

- Силиа тъкмо се върна, може да ни види. - изсъска Силас.

Силас разбра, че Силиа се е върнала и се подсмихна. Разбира се, нямаше да стори нищо, с което да се издаде, че я е нападнал във вилата ѝ, но се зарадва на късмета си. Замъкът беше техен и той щеше да се възползва от това…

- Няма за какво да се притесняваме, не се тревожи. - усмихна се Силас. - Дано това я накара да не се занимава с нас.