Търсене

След като и съпругът и дъщеря ѝ си тръгнаха от семейния им дом, Клаудия зарови лице в ръцете си и зарида с цяло гърло. Никога не бе предполагала, че ще ѝ се наложи да чуе подобни слова от устите на най-близките си.

- Да се успокоя? - повиши тон русокосата жена. - Сервирахте ми всичко това и сега ми казваш да се успокоя?! Баща ти също обещава да не се вижда с куртизанки, но вярваш ли му дори за миг, че няма да го стори още на момент…

- Не се надявай твърде много! - ядно отвърна Клаудия и хвърли остър поглед към дъщеря си. - А ти какво чакаш? Вероятно скута на търговеца е празен, върви да правиш компания на него, защо си още тук?

- Не, не желая да слушам никого от вас двамата повече. Вървете при Арус и Нана, след като те са по-важни за вас от репутацията и доверието в семейството ни! Толкова години съм пропиляла на вятъра! Да ви няма!

- Знам ли го? - сълзи започнаха да се стичат от очите на Клаудия. - Изглежда вече не е ясно какво знам. И напротив, ще я посетиш, защото не искам да виждам и двама ви повече! Изчезвайте от дома ми!

- Тарифата на Касандра за масажи е тридесет хиляди злато! - изкрещя Клаудия. - Добре помисли, дали не лъжеш и за това! Наистина не мога да повярвам, толкова време сте ме лъгали и двамата....

Зениците на Клаудия се разшириха от почуда при чутото от устите на дъщеря си и съпруга си. - Вие... Наистина ли ми сервирате това? - невярващо повтори жената, сетне я обзе гняв. Тя се обърна към съпруга си. - Заради това…

Клаудия беше още по-объркана. - Скъпи, за какво изобщо говориш? Кое няма да се повтори повече? Нищо не разбирам.

Клаудия присви очи и се обърна към съпруга си. - Скъпи, коя е Нана? Не познавам подобна жена. - попита тя.

Клаудия предусещаше, че ще чуе нещо, което не би желала и апетитът ѝ мигом се изпари. - Прощавайте, но и двамата не ви разбирам. Спрете да увъртате и кажете какво се случва.

Клаудия повдигна вежда. Не беше сигурна какво се случва, но Беатрис рядко си позволяваше да говори с такъв тон срещу баща си. Вероятно намираше случилото се за сериозно. Жената зачака да разбере за какво става въпрос.

Клаудия вдигна поглед от чинията си. Усмихна се, отдавна не беше виждала дъщеря си. - Здравей, скъпа. Седни, ще наредя на слугите да донесат порция и за теб. - приветства я тя.

- Надявам се да си прав и да не ни намрази. - отново въздъхна Клаудия, сетне се обърна и отиде да си вземе вана. Тотално беше забравила за липсващото злато.

- В това спор няма, прав си. - смегчи тона си Клаудия. - Но прислужница? Знаеш, че те на практика живеят в домовете, в които работят. Няма никакво свободно време.

Клаудия скръсти ръце и въздъхна. - Добре знаеш, че колкото и щедър да е Арус, работата на прислугата не е добре заплатена. Изпрати я на заточение в дома му, тя е млада още, не ми се струва удачно да прекарва най-хубавите…

- Разбира се, че не съм доволна от постъпката на Беатрис, защо иначе бих се съгласила да я накажем така? Въпреки всичко съм сигурна, че вече си е научила урока, защо да не се прибере?

Клаудия извъртя очи. - Много добре знаеш, че говориш глупости. Беатрис работи в дома на Арус, точно както ти искаше, мислиш ли, че ако се беше връщала, слугите нямаше да ни уведомят? Нещо друго се случва тук и ако теб не…

Клаудия вдигна поглед от листите и го впери в съпруга си. - Не мога да разбера едно нещо. Петдесетте милиона, хубаво. Но защо липсват още десет от отчета за този месец? Беатрис не е тук, както ти искаше, какво се случва?

Клаудия беше получила месечния отчет на консултантската фирма и упорито прелистваше пергаментите. Освен петдесетте милиона, които загубиха заради глупостта на Беатрис, някъде се губеха още десет. Жената не разбираше как …