Търсене

- Признавам, че не съм обръщала внимание ако е присъствала на онези събирания в Еритос, но не може да е толкова лоша колкото странния ви коняр.

- Не съм особено запозната с историята. Сторила ли е нещо? Заклевам се ако е досадна като онази дъртофелница съвсем ще изгубя вяра за жителите на Еритос.

Нана не си спомняше особено добре коя е тази Аша, тъй като обикновено не обръщаше внимание на повечето скандали, които не я засягаха лично. - Коя е Аша? - попита тя.

- Еритос... - въздъхна Нана. - Там е нещастната дъртофелница, заради която стана всичко това, но те са си лика-прилика двамата, така че вероятно ще оцелее престоя си там. - извъртя очи лисицата.

- Значи са живи, добре. - отвърна лисицата и също си поръча ягодова напитка. Взе чашата и бавно отпи от нея.

Нана също се приближи до Лилит и Елвира. Лисицата се обърна към червенокосата жена. - Според Силиа знаеш къде е Крис.

Нана въздъхна. Надяваше се наемният убиец да не е умрял, ако някой друг се докопаше до проклетия талисман, можеше да стане доста лошо за нея. - Добре. Изглежда пият някакви сокове с Елвира. Защо не отидем при тях?

- Защо? Тя го е виждала наскоро? - изненадано отвърна Нана.

- Но аз не смятах, че са скъпи. - сви рамене Нана. - Добре, добре, признавам, че може и да сте прави и да съм подценила колко злато изкарват хората тук. - въздъхна победено лисицата.

- Защо бих направила подобно нещо, след като вече имам къща? Аз не знам как се строи, не виждам защо трябва да се уча на такива безполезни умения. - въздъхна Нана. - Споменавайки Крис междувпрочем, някой знае ли къде е т…

- Именно. - усмихна се тя. - Това че харесвам лъскави неща не означава, че знам как работят. Според мен къщите не би следвало да са скъпи. - сви рамене лисицата.

- Разбира се, че пазарувам предимно в такива. - усмихна се Нана и се обърна към Силиа. - Защо да не бих разбрала? Какво ми е?

Нана въздъхна. - Явно човеците тук живеят по различен начин. Клиентите ми обикновено плащат по милион злато, на мен ми се струва малко, особено като гледам цените в бутиците...

Нана присви очи. - Но това е просто къща?! - възкликна лисицата.

- Това много ли е? Той каза, че не е. - продължи да се чуди лисицата.

- Богат? - наклони встрани глава лисицата отново. - Не ми се струва особено богат, не знам защо всички го твърдите.

- За мен правенето на секс с човеци не е нищо особено и нямам проблем да го обсъждам. - отново сви рамене лисицата. - Списъкът доста ми помогна, да, особено след като нае... Крис отказа да ме препоръча на приятелите си.

- Предполагам, че има бардаци. Никога не съм имала интерес да работя на такова място. Моите клиенти идват само при мен. - сви рамене Нана и се обърна към Елвира. - Не държа да е така, тя отвори темата. - лисицата хвърли …

- Не знам дали продават опит в леглото на тази улица. - изкикоти се Нана.

- Нищо не ми липсва, според мен. - навири нос Нана. - Винаги мога да наема готвач, не виждам защо се налага лично да губя времето си с подобни неща.

- С кое? С измамните готварски книги, или със задоволяването на мъже? И в двата случая нямам никакви проблеми. - усмихна се самодоволно лисицата.

Нана си придаде учуден вид. - Каква е ползата от тях? Така или иначе всичките простотии които пишат вътре са грешни. Никога нищо не се получава. Мен ако питаш са измама. - сви рамене лисицата.

Нана се изсмя. - Мен лично ме вълнуват предимно злато и скъпоценности, но определено бих предпочела фалоси пред някакви безполезни книги за... готвене? - лисицата се вторачи в една от книгите в ръцете на Силиа.

- Така е. - въздъхна лисицата. - Не съм сигурна и какви интересни книги биха могли да открият тук. - тя хвърли поглед към Силиа и Елвира.

- Книги? - изненадано наклони глава встрани Нана, сетне се обърна към Лилит. - Нима? Докато живеех там ми направи впечатление, че повечето от къщите бяха малки, ако бях останала там никога нямаше да събера злато за норма…