Евент Приключение: Пазар

- Но аз не смятах, че са скъпи. - сви рамене Нана. - Добре, добре, признавам, че може и да сте прави и да съм подценила колко злато изкарват хората тук. - въздъхна победено лисицата.

"Права си, Елвира, тази напитка е чудесна.", изрече Лилит и отпи от сока.

- Отнисно Крисчън, ще трябва да питаш приятелката си.

- Защо? Тя го е виждала наскоро? - изненадано отвърна Нана.

- Нямам представа, но им е на гости, доколкото ми е известно. - изрече Силиа и се зачуди защо Елвира беше отишла да си говори с Лилит.

Нана въздъхна. Надяваше се наемният убиец да не е умрял, ако някой друг се докопаше до проклетия талисман, можеше да стане доста лошо за нея.
- Добре. Изглежда пият някакви сокове с Елвира. Защо не отидем при тях?

Силиа въздъхна и отиде при Елвира и Лилит. След тази глупост, трябваше отново да отиде при проклетите строители и да се разправя с тях. Нямаше да ги остави на мира, докато не се съгласяха да ѝ построят къща.

Нана също се приближи до Лилит и Елвира. Лисицата се обърна към червенокосата жена.
- Според Силиа знаеш къде е Крис.

"Е, не го следя, но напоследък с Арус са заети. Толкова знам.", изрече Лилит.

- Значи са живи, добре. - отвърна лисицата и също си поръча ягодова напитка. Взе чашата и бавно отпи от нея.

Силиа реши да пробва напитките. Тя си поръча с диня и се изненада, че са толкова добри. Трябваше да си приготви, когато се приберат най-сетне.

"Не виждам защо да не са живи.", засмя се Лилит. "Всъщност... и двамата са заети с това събитие. Крис ходи в Еритос да помага на отбора на Катрин, Арус пък отиде нанякъде и още никакъв го няма. Не вярвам нещо лошо да им се случи."

Силиа извъртя очи. "Разбира се, някои хора си гледат живота, а аз за пореден път се занимавам със смотани курви.", помисли си принцесата и отпи от напитката си.

- Еритос... - въздъхна Нана. - Там е нещастната дъртофелница, заради която стана всичко това, но те са си лика-прилика двамата, така че вероятно ще оцелее престоя си там. - извъртя очи лисицата.

"Не вярвам останалите просто да го оставят да загине.", сви рамене Лилит. "Не ги знам какво правят, някой път ще разкажат."

Елвира извъртя очи.
- Онази проклетница Аша трябваше да се падне да отиде на това събитие и да я оставят да умре от студ там. - измърмори под нос маркизата.

Нана не си спомняше особено добре коя е тази Аша, тъй като обикновено не обръщаше внимание на повечето скандали, които не я засягаха лично.
- Коя е Аша? - попита тя.

- Оная дрипла - съпругата на Афсол. - извъртя очи Елвира.

- Не съм особено запозната с историята. Сторила ли е нещо? Заклевам се ако е досадна като онази дъртофелница съвсем ще изгубя вяра за жителите на Еритос.

- Не е жителка на Еритос. - изрече Елвира. - То какво ли не е сторила тая...

- Признавам, че не съм обръщала внимание ако е присъствала на онези събирания в Еритос, но не може да е толкова лоша колкото странния ви коняр.

- Е, да, толкова не е. - изрече Елвира. - Въпреки това не е по-малко ужасна.

Нана въздъхна.
- Не знам какво точно е сторила, но може и да е повлияно от живота в Еритос. Като гледам онази дъртата колко безобразно се държеше...

- О, не. Тази си дойде развалена, ако мога така да се изразя. - изсумтя Елвира. - Мисли си, че като открадне дете от Афсол ще тъне в злато. То тъй става, да.

- Да открадне дете? - повдигна вежда Нана. - Защо ѝ е да краде децата му? Смята да поиска откуп за тях? Това би било доста глупаво...