Евент Приключение: Пазар

"Вярно, глуповата е, но не мисля, че чак те мрази. Пък и не е човек, който ще настоява друг да те нарани, ако няма съвсем основателна причина.", изрече Лилит.

- Така мислиш ти. - скръсти ръце лисицата. - Наемният убиец редовно ме заплашва, заради неща свързани с нея. Със сигурност постоянно му се оплаква от мен.

"Не мога да потвърдя. Познавайки я не би се оплаквала, щеше не теб да се прави на интересна.", засмя се Лилит.

- Никога не е правила нищо подобно. - сви рамене Нана. - Както виждаш, тя почти не разговаря с мен, не виждам друга причина защо постоянно ми пили на главата заради нея, ако не се оплаква.

Лилит сви рамене.
"Нямам представа, но наистина не мисля, че това е причината. Ако беше, Арус щеше постоянно да пили на Далия, със Силиа имат дълга и остра вражда."

- Арус не се държи така. - отвърна Нана. - Не съм комуникирала твърде много с него, но не изглежда като да се интересува от подобни свади. Не съм сигурна защо наемният убиец продължава да се държи така с мен, ако не бях аз, никога нямаше повече да види онова хлапе. Неблагодарник.

"Това с детето също не го разбирам. За какво му е да гледа детето на Моника, като нито тя, нито баща му го искат?", сви рамене Лилит. "Вече не съм сигурна, че и той самия знае какво иска."

- Съгласна съм. Благодарна съм, че ми купи къщата, но характерът му е ужасен. - отвърна лисицата.

"Ще се наложи да свикнем май.", въздъхна Лилит. "Онези двете си тръгнаха, да си вървим и ние?"

- Да, може би скоро ще се видим пак. - усмихна се Нана, сетне пожела лека вечер на Лилит и се запъти към къщата си.

Лилит си тръгна.

Силиа дойде на пазарската улица и зачака останалите.

Лилит дойде на пазарската улица и поздрави Силиа.

Нана беши дошла на пазар, когато видя Силиа и Лилит насред сергиите. Лисицата извъртя очи, предположи защо са тук. Тя се приближи до русата жена.
- Здрасти. - вяло поздрави тя.

Елвира настигна Силиа и поздрави Лилит и Нана.

Силиа едва се сдържа да не извърти очи. Защо тази не говореше на приятелката си, а се занимаваше с нея?
- Здрасти. - изрече тя.

- Радвам се да ви видя тук. - излъга Нана. - Какво смятате да правим този път?

"Да те убием.", помисли си Силиа.
- Не знам. Можем да разглеждаме сергии, както всеки път.

- Като бях по-малка, родителите ми често ми носеха пъзели от разни места. Можем да потърсим такива.

- Колко иновативно. - с лека подигравателна нотка отвърна Нана и тихо се изкикоти, сетне се обърна към Елвира. - Пъзели? Какво е това?

Лилит се засмя.
"Елвира, на колко си? На 5?"

- Е, тъпачке, - започна Силиа, гледайки Лилит. - няма строги ограничения за редене на пъзели.

Лисицата продължаваше да гледа учудено. Никога не беше чувала тази дума.

Елвира въздъхна.
- Лилит, Силиа е права. - изрече тя и се обърна към Нана. - Пъзелите са вид изображение, нарисувано върху дърво, което после се отрязва на какви ли не парчета и се разглобява. Идеята е да го наредиш, така че картинката накрая да пасва.

- Хм. - сви устни лисицата. - Но художниците не биха ли се обидили, ако сторите това с картините им? Във Валдора нямаше подобни неща, никога не съм виждала нещо подобно. Скъпи ли са?