Евент Приключение: Пазар

Лилит продължи да се смее.
"С пъзели се занимават предимно деца."

Елвира сви рамене.
- Доколкото ми бе известно, художници специално са рисували картини, които да бъдат превърнати в пъзели. Явно тези не се обиждат. - изрече маркизата. - Преди бяха скъпи, може би все още са.

- Щом са скъпи, едва ли са за деца. - отвърна Нана. - Ще трябва да помоля клиентите ми да ми подарят нещо подобно. Звучи интересно.

Силиа се изсмя.
- Вярно, забравих, че според теб всички трябва да се занимаваме само и единствено със секс.

"Секс звучи много по-забавно от редене на пъзели, но ти няма как да знаеш това, госпожице Дърво, тъй като никой не ти обръща внимание.", присмя се Лилит.

- Вероятно си права. - засмя се Нана, слушайки Лилит. - Но ако имат стойност в злато вероятно биха били добра идея за колекциониране.

- Много зависи от самата картинка. - изрече Елвира и тръгна да разглежда сергиите.

"Каква стойност биха имали някакви дървени парчета?", извъртя очи Лилит. "Това са пълни глупости и загуба на време."

Силиа извъртя очи.
- Лилит, Лилит... знаем какво е хобито ти, какво правиш в свободното си време и за какво мислиш като цяло. Няма нужда да приличаме на теб.

- Клиентите ми са добри хора... поне повечето от тях. - засмя се Нана. - Ще ми кажат ако такъв подарък има стойност.

Лилит сви рамене.
"Според мен, няма. Може би е по-хубав подарък от цветя, но далеч не е хубав като еротично бельо или скъпо бижу."

Елвира бе радостна, че успя да намери пъзели. Закупи си пет и ги прибра в кошницата си. Поне с нещо щеше да се занимава.

- Тук вече съм напълно съгласна, макар и последният път, когато получих красиво бельо да беше от онзи нещастник Пейтън-нещоси. - изсумтя лисицата.

Лилит сдържа смеха си.
"Все още не мога да повярвам, че си се забъркала с този ненормалник.", въздъхна тя.

- А аз все още не мога да повярвам, че всички сте го познавали и никой от вас не се сети да ме предупреди. - намуси се Нана. - Това беше ужасно.

Силиа се усмихна, когато видя, че Елвира си бе взела онова, което търсеше.
- Радвам се, че успя да си намериш пъзели на този пазар.

"Научихме доста по-късно.", въздъхна Лилит. "Поне си се отървала от него, предполагам."

- Не знам какво стана с него, а и не ме интересува. - излъга Нана. - Кой знае, сигурно е паднал в океана и се е удавил, знам ли? Изглеждаше точно толкова глупав. А може и да е бил изяден от диви зверове. - сви рамене лисицата.

- Добре че още произвеждат. Не е особено лесно да ги правиш, помня че много чаках като дете. - изрече жената. - Това ще ми подейства терапевтично, определено.

Лилит се засмя.
"Каквото и да е станало, все тая. Този идиот напълно си го е заслужил."

- Със сигурност. - въздъхна Нана и хвърли поглед към Елвира и Силиа. - Не съм сигурна защо прахосват собственото си злато за подобни неща, особено ако са скъпи.

"Защото са смотани.", въздъхна Лилит.

- За Силиа съм почти убедена, веднага бих предположила, че с дъртофелницата са от едно и също кралство, но другата жена - Елвира ми изглежда свястна. Говорихме си доста предния път, не изглежда като закостеняла или смотана. - отвърна Нана.

Силиа се усмихна.
- Надявам се да е така. - изрече принцесата.

Лилит се засмя.
"Приятелка е на Силиа, колко мислиш, че е нормална? Точно същата сдуханячка е.", отвърна червенокосата жена.