Евент Приключение: Пазар

Елвира сви рамене.
- Аз нямах проблеми с моя, но да, някои хора нямат подобен късмет.

- Не искам да я защитавам, защото наистина звучи глупава, но аз също направих това, което баща ми каза да сторя. Съжалих стократно за избора си, точно затова и потърсих Юки. Валдора е отвратително място за живеене за такива като мен. Там смятат, че лисиците могат да работят единствено и само в бардаците, след като разбраха какво съм, искаха от мен да започна работа там. След като отказах, всички се държаха ужасно с мен.

Силиа отново едва се сдържа да не се разсмее.
- Че ти не правиш ли същото нещо в момента?

- Разбира се, че не. - възмутено сбърчи нос лисицата. - Да, работя като проститутка тук, но имам свободата да избирам клиентите си. В бардаците не само че няма да имам подобен избор, ами и във Валдора не живеят човеци. Всичките ми... клиенти ще принадлежат на най-различни видове чудовища. Не, благодаря!

Силиа отпи от напитката си. "Чудовище се оплаква от чудовища.", помисли си принцесата и се обърна към Елвира.
- Аз приключих с простиите за днес. Искаш ли да се прибираме?

Лилит се намуси.
"Това е ужасно. Баща ти защо изобщо те е пратил на това място?"

- След малко. - изрече Елвира и допи напитката си. - Това беше страхотно, някой път ще си купя отново.

- Защото според него Валдора е безопасно място за нечовешки създания. Разбира се, той никога не би се поинтересувал дали ще се налага да работя в бардак, за него единственото важно е да остана жива, за да продължи експериментите си. - въздъхна Нана.

"Експерименти?", учуди се Лилит. "Казвала ли си му на какво си била подложена там?"

- Добре, нека се прибираме. - изрече Елвира към Силиа и се обърна към Нана и Лилит. - Ние ще вървим. Ще се видим отново скоро.

Силиа не си направи труда да си вземе довиждане с двете курви, вместо това тя тръгна заедно с Елвира към вилата си.

Нана помаха на отдалечаващите се жени, сетне се изсмя горчиво.
- Разбира се, но това не променя нищо. Баща ми е ужасно същество, единственият пред когото би склонил глава е господарят му. Та той подари любимия си слуга Ято на Юки. Тя мрази демони и със сигурност го измъчва, но това е без значение за баща ми. - отвърна лисицата. - Задачата на баща ми е да пресъздаде силите на Юки, всички от експерименталните му същества загинаха, аз бях единствената оцеляла, това е и единствената ми стойност за него.

"Това е доста жалко.", въздъхна Лилит. "Да знаеш, че живееш, за да служиш само и единствено за експерименти. Сигурно имаш повече потенциал от предишните. Дано в някакъв момент се спре."

- Последният път, когато разговарях с него се съгласи да остана тук, ако гарантирам безопасността си. Засега е лесно, като изключим онзи гном и наемния убиец, останалите не изглеждат заплаха за мен. - отвърна Нана. - Наемният убиец има само едно предимство, с което скоро ще се раздели така или иначе, затова не се притеснявам прекалено много.

На Лилит ѝ стана любопитно.
"Крисчън има предимство? Не би трябвало да може да ти стори нещо, той е човек."

- Устройството, с което онзи гном планираше да ме убие. - отвърна Нана. - Когато съм край него не съм способна да използвам силите си. Мислех, че иска да ми помогне с проклетия гном, а единствената причина поради която го уби, е за да открадне проклетото нещо. - ядно изсъска лисицата.

"Това звучи доста кофти.", изрече Лилит. "Не мога да го разбера. Защо ще ти купува къща, ако ще използва някакво устройство?"

- Защо да не ми купи къща? - учудено отвърна Нана. - Не виждам как двете неща са свързани помежду си.

"Хем ти помага, хем иска и да ти навреди, ако използва устройството за това.", изрече Лилит.

- Устройството само по себе си не ми вреди, просто е проблем, тъй като на наемния убиец не може да му се вярва. Нищо не ми гарантира, че няма да полудее и да ме нападне, особено ако онази Силиа започне да настоява. Както забелязваш, тя изглежда доста ме мрази. - отвърна лисицата.