- Защо мислиш така? Помня, че предните пъти поне беше заинтересована от бельото. Не изглежда като толкова скучна жена.
Евент Приключение: Пазар
"Може и да е една идея по-добре от Силиа, но пак не е нищо особено.", въздъхна Лилит. "Не разбирам какво им пречи на хората по тези земи да говорят за секс свободно. Ще кажеш, че кой знае какво толкова правят."
Силиа и Елвира се бяха доближили до двете проклетници и Силиа дочу изказването на Лилит.
- Лилит, не всеки човек иска хората около него да знаят какви ги върши. И щом не можеш да разбереш това, значи имаш някакъв проблем.
- Лилит, не всеки човек иска хората около него да знаят какви ги върши. И щом не можеш да разбереш това, значи имаш някакъв проблем.
- И аз не съм сигурна. - сви рамене лисицата, обръщайки се към Лилит и Силиа. - Аз не съм човек, вероятно не гледам на тези неща по същия начин, по който и вие, но за нас не е странно да се сношаваме с различни видове същества. Нито да говорим за това.
"Нямам против сношаване с други същества, стига да се справят добре.", изрече Лилит. "И ето - ти също си нормална. Не разбирам наистина какъв е проблемът на това да се говори за секс. Какво толкова? Всички го правят."
Елвира извъртя очи.
- Достатъчно говорим за секс, Лилит. И да, в някакъв момент всички го правят, но това пак не ти влиза в работата. - изрече жената.
- Достатъчно говорим за секс, Лилит. И да, в някакъв момент всички го правят, но това пак не ти влиза в работата. - изрече жената.
- Аз също не разбирам това. Защо е така при човеците? - наклони глава встрани Нана.
- Аз пък не разбирам защо имаш такъв интерес да се ровиш в чуждите легла, Лилит. - изрече Силиа. - Няма нищо лошо да се говори за секс и нещата свързани с него, но може да го правиш с хора, на които им харесва наистина да говорят за това, вместо да се натискаш на хора като мен и Крисчън.
- Не мисля, че е кой знае какво, но това са си твърде лични работи, не всеки харесва външни хора да се бъркат в тях.
- Това е толкова странно и различно от начина, по който се случват нещата в Долината на кошмарите. - въздъхна лисицата. - Сигурни ли сте, че не е просто обичай в това кралство? Дъртофелницата е същата като вас, но пък шефът на наем... Крис не се държи по този начин.
Лилит се изсмя.
"Точно ти, госпожице Дърво, трябва да говориш за това. Може да получиш малко опит, насоки и други неща.", изрече Лилит, сетне усмивката ѝ изчезна. "Мен и... Крисчън ли каза? Уау, никога не съм чувала да говориш за него с пълното му име."
"Точно ти, госпожице Дърво, трябва да говориш за това. Може да получиш малко опит, насоки и други неща.", изрече Лилит, сетне усмивката ѝ изчезна. "Мен и... Крисчън ли каза? Уау, никога не съм чувала да говориш за него с пълното му име."
Силиа извъртя очи.
- Не виждам какво общо има онази жена, която тормозеше с нас. - изрече принцесата и се обърна към Лилит. - И?
- Не виждам какво общо има онази жена, която тормозеше с нас. - изрече принцесата и се обърна към Лилит. - И?
- Аз съм я тормозила? - невярващо повтори Нана. - Съжалявам, но това няма нищо общо с истината. Аз бях тази, която беше тормозена. Също така, наемният убиец не се ли казва така?!
"Нищо. Определено е странно.", сви рамене Лилит.
- Така се казва, да, просто приятелката ти отново не е наред. - извъртя очи Силиа.
Изобщо не ѝ се занимаваше с тези двете кози вече. Тя доближи Елвира.
- Ще пазаруваш ли още? Трябва да ходя да се разправям с проклетите строители и да се отбия до парфюмерията.
Изобщо не ѝ се занимаваше с тези двете кози вече. Тя доближи Елвира.
- Ще пазаруваш ли още? Трябва да ходя да се разправям с проклетите строители и да се отбия до парфюмерията.
Елвира въздъхна.
- Още ли ще се занимаваш с това?
- Още ли ще се занимаваш с това?
- Разбира се. - изрече принцесата. - Не са познали, ако си мислят, че няма да стане на моята.
- Строители? Смяташ да се преместиш до дъртофелницата, която явно харесваш и защитаваш? - засмя се Нана.
Силиа извъртя очи.
- Не виждам защо да се местя някъде, където вече си имам дом. - отвърна принцесата. - Това не ти влиза в работата.
Силиа тръгна към офиса на строителите.
- Не виждам защо да се местя някъде, където вече си имам дом. - отвърна принцесата. - Това не ти влиза в работата.
Силиа тръгна към офиса на строителите.
Елвира въздъхна. Не желаеше да остава сама в компанията на тези две жени.
- Довиждане! - изрече тя и тръгна след принцесата.
- Довиждане! - изрече тя и тръгна след принцесата.
- Странна жена. - скръсти ръце лисицата, след като пожела лек ден на Елвира. - Да не ѝ се зададе въпрос. Винаги ли е толкова груба?
Лилит се засмя.
"И преди съм ти казвала, че прави това с всички жени, които се въртят около Крисчън.", отвърна Лилит. "Не знам за какво ѝ са строители, но ще се разбере с времето."
"И преди съм ти казвала, че прави това с всички жени, които се въртят около Крисчън.", отвърна Лилит. "Не знам за какво ѝ са строители, но ще се разбере с времето."
- Вероятно е намислила нещо странно. Само се надявам да не си построи къща тук, до моята. Не бих понесла още една като онази дъртачка да ми се бърка в живота ежедневно. - извъртя очи Нана.
"Опази боже!", засмя се Лилит. "Не знам какво я прихваща, не ме и интересува особено сега. Между другото, не смятам да идвам повече на пазар. Скучно е с тези двете, определено."
- Съгласна съм, а и доколкото знам от клиенти, скоро ще премахнат сергиите, тъй като щяло да има някакъв празник. - отвърна Нана. - В такъв случай ти пожелавам лек ден, вероятно ще се виждаме ако се организират интересни събития някъде.
Влез, за да отговориш.
