Търсене

- Не знам дали ще съм аз тази, която "ще види". - подвикна след нея Нана, сетне хвърли леден поглед към наобиколилата я тълпа. Тази дъртофелница си позволяваше прекалено много напоследък.

- Госпожо, това е изцяло мое решение, не ме интересува мнението Ви. - скръсти ръце Нана. - Престанете да ми се бъркате в живота, гарантирам Ви че така и Вие ще бъдете доста по-щастлива.

Лисицата продължи да се смее с глас, макар и да не ѝ се нравеше, че кавгата с дъртофелницата започваше да привлича и погледите на останалите минувачи наоколо. - Госпожо, имате сериозни психични проблеми, не знам за какви…

Нана се изсмя с глас. - Госпожо, изглежда страдате от някаква старческа болест, дори нямам представа за какво ми говорите.

Нана изсумтя. - Нали вече го направихте? Те не виждат нищо нередно в поведението ми, господин Крисчън също. - с насмешка отвърна жената. - Проблемите са само във Вашата глава, вероятно е от възрастта.

Нана извъртя очи. Тази ненормалница следеше ли я вече? - Живея тук, госпожо. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Не разбирам какво целите да постигнете, като ме преследвате.

Нана реши да дойде на разходка в центъра на Еритос. Този път си беше облякла рокля, тъй като се бе застудило. Лисицата се надяваше времето отново да се оправи скоро.