Кралство Еритос

Тук живее неблагородническата част на кралство Еритос.

Нана реши да дойде на разходка в центъра на Еритос. Този път си беше облякла рокля, тъй като се бе застудило. Лисицата се надяваше времето отново да се оправи скоро.

Марибел беше отишла да напазарува и пребледня, когато видя отвратителната си "съседка" да се разхожда по една от улиците. Поне този път бе имала благоумието да се облече, но когато я огледа по-отблизо, забеляза че отново срамотиите ѝ са почти навън. Старицата реши да не оставя нещата така и се приближи с бързи стъпки.
- Ти как смееш да идваш тук? - гневно повиши тон възрастната жена.

Нана извъртя очи. Тази ненормалница следеше ли я вече?
- Живея тук, госпожо. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Не разбирам какво целите да постигнете, като ме преследвате.

Марибел скръсти ръце.
- Изобщо не съм искала да те виждам даже. Особено след като повика някакъв мъж да ме насили, освен курва явно си и престъпница. Ако си мислиш, че няма да те обадя на гвардията за това нещо, много се лъжеш.

Нана изсумтя.
- Нали вече го направихте? Те не виждат нищо нередно в поведението ми, господин Крисчън също. - с насмешка отвърна жената. - Проблемите са само във Вашата глава, вероятно е от възрастта.

- Ще ти дам една възраст като грабна сопата, момиченце! - продължи да крещи Марибел. - Пак си се облякла като разпоретина, но то ти си си такава. Горкото момче къде те намери да си съсипе сега живота, такова добро момиче имаше не мръсна уличница като теб. - цъкаше ядно с език старицата.

Нана се изсмя с глас.
- Госпожо, изглежда страдате от някаква старческа болест, дори нямам представа за какво ми говорите.

- Страдам от присъствието на такива непристойни момичета като тебе. - изсумтя старицата. - Да беше довел другото момиче тя щеше да е по-добре ама акъл няма за две златни жълтици, като всички мъже.

Лисицата продължи да се смее с глас, макар и да не ѝ се нравеше, че кавгата с дъртофелницата започваше да привлича и погледите на останалите минувачи наоколо.
- Госпожо, имате сериозни психични проблеми, не знам за какви други момичета ми говорите, нито желая да знам. Помолих Ви многократно да ме оставите намира.

- Как да те оставя, като по цял ден се вееш гола пред дома ми? - повиши тон старицата. Минувачите около тях се спираха и започваха да се кикотят, слушайки странния спор между двете. - Даже и сега си се облякла като долна проститутка.

- Госпожо, това е изцяло мое решение, не ме интересува мнението Ви. - скръсти ръце Нана. - Престанете да ми се бъркате в живота, гарантирам Ви че така и Вие ще бъдете доста по-щастлива.

- Като започнеш да се обличаш и държиш прилично ще спра, момиче, но дотогава няма да ти се размине! - закани се Марибел. - Ще видиш ти! - старицата тропна с крак и продължи по пътя си.

- Не знам дали ще съм аз тази, която "ще види". - подвикна след нея Нана, сетне хвърли леден поглед към наобиколилата я тълпа. Тази дъртофелница си позволяваше прекалено много напоследък.

Силиа въздъхна тежко. Гъстонаселени можеше да е навсякъде. Принцесата реши да провери първо тук. Ако чудовището не се появеше скоро, щеше да отиде на друга локация.

Странен за пределите на Еритос звяр изскочи изневиделица и нападна новодошлата.

Силиа отдъхна облекчена, че успяха да победят съществото. Разбира се, не се разминаха без щети, но Мели щеше да ги излекува. 

Повече информация за Корвакс, предоставена от института в Солария:

Катрин бе излязла на разходка из квартала. Тя оглеждаше улицата, по която минаваше. Тук наистина не минаваха много хора, което бе наистина жалко. Момичето продължи да се разхожда, после щеше да мине през пазара и да се прибере. 

Иан наблюдаваше тая Катрин от дни. Дейвид хубава кучка си бе намерил. Мъжът изскочи от прикритието си и извади камата, която носеше със себе си. С бързи крачки приближи Катрин и опря острието в гърба ѝ, сетне я хвана под ръка.
- Мълчи и върви, иначе ще те намушкам още тук! - изсъска той и задърпа момичето към една странична уличка.

Катрин се бе уплашила. Какво искаше този от нея? Златото ѝ ли щеше да вземе?
- Ще ви дам колкото злато имам. Моля ви, не ме наранявайте. - с треперещ глас изрече момичето.

Иан се изсмя. Той грубо избута Катрин с лице към стената, охлузвайки го.
- Кой е казал, че искам злато? Ще предадеш едно съобщение за някого. - изрече той и опря острието в шията на Катрин. - Не мърдай, хубавице.
Мъжът опря тялото си в нейното и пенисът му потръпна. Той спусна ръка по бедрото на Катрин.

Катрин си пое дъх. Какво искаше този от нея?
- Какво съобщение? - с разтреперан глас попита тя.

Иан хвана момичето и я обърна към себе си, сетне отново я блъсна в стената.
- Ще почакаш малко. - изрече той и я огледа от глава до пети. Опря камата в бузата ѝ. - Красиво личице. Ако не искаш да го нарежа и да ти оставя грозни белези, събличай роклята.

Катрин извърна глава. Цялата трепереше от страх.
- Моля ви... - очите ѝ се напълниха със сълзи. - Ще предам съобщението ви, не ме наранявайте, моля ви.