Кралство Еритос

Розан и Силиа се приближиха до момичето, готови да помогнат.
- Нищо не казва. - тихо изрече наемната убийца. 

Силиа сви устни. Добре помнеше как се чувстваше тя след повечето преживявания.
- Напълно нормално. Не я насилвай да разказва. Ще проговори, когато е готова. - отвърна тихо принцесата и продължи да върви близо до Катрин.
Тя знаеше, че момичето осъзнава, че те са край нея, просто не ги асимилираше. 

Катрин продължи да куца към дома си. Искаше да се прибере, само това. 

Елвира бе излязла на разходка. Напоследък се задушаваше в замъка си. Тя обикаляше из пустия пазар на Еритос като си купуваше нещо, ако ѝ хареса.

Афсол бе решил да излезе. Станалото между него и Елвира във вилата ѝ не му излизаше от главата. Искаше отново да е в компанията ѝ и никога повече да не се отдели от нея. Аша изглежда нямаше намерение да си тръгва от животите им, което още повече го отчайваше, защото по този начин чувствата угасваха. Потънал в мислите си, принцът се сблъска леко с някого. В началото не обърна внимание, но после вдигна глава и видя Елвира.
- Здравей. - усмихна се той. - На разходка ли си излязла?

Елвира прокле късмета си. От всички хора в това кралство, точно на него да попадне.
- Да. - отвърна тя и се огледа. - Милата ти съпруга къде е? Не си ли я взел със себе си?

Афсол разтърка чело с ръка. Пак се започваше. 
- Наистина не разбирам защо всеки път като ме видиш и веднага започваш с Аша. - уморено отвърна той. - Няма ли поне веднъж да ме попиташ дали ми липсваш? 

Елвира се засмя, едва сдържайки се да не го зашлеви.
- Разбира се, че не. Аз знам отговора на този въпрос прекрасно, скъпи. - отвърна тя, сетне изражението ѝ стана ледено. - И той е не. Ако ти липсвах нямаше да ме потъпчеш по този начин и да продължиш да бъдеш с тази! Да не говорим колко ниско паднах да спя с теб, докато си женен за нея само защото повярвах на лъжите ти, че ме обичаш! - тя повиши тон.

- Жено, за бога, истината ти казах. - отвърна принцът. - И именно защото те обичам, не исках нищо лошо да се случи с теб, затова се съгласих на този нелеп брак. И именно защото те обичам, трябваше да те изгоня от замъка си, защото те познавам. Щеше да си изпуснеш съвсем нервите и Аша навярно щеше да се оплаква на баща ми, което можеше да завърши зле. Спомни си какво бе сторил със Силиа заради една отвара против забременяване. Нямаше да понеса да се случи нещо лошо и с теб.

Елвира се изсмя и скръсти ръце.
- А ако просто ме беше послушал и беше изпепелил тези навлеци с драконите си, нямаше изобщо да го водим този спор! Така че ще прощаваш, ако не съм напълно убедена, че думите ти са истина. - изсъска маркизата. - С какво е тази дрипла по-добра от мен?

- С нищо, разбира се. - засмя се Афсол. - Аша не ме интересува. Просто е пречка към щастливо бъдеще, която някога ще бъде премахната. Трябва да се запасим с търпение.

- Такова търпение ще ти дам... - изсъска Елвира. - Чух вече какво ли не от лъжливите ти уста: имай търпение, трябва още време, няма нищо между нас, всичко ще трае само година... И всеки път пълни лъжи! - извика жената. - Спа с нея, при това два пъти. Година мина, тя още е тук. Как искаш да ти повярвам?

- Права си, звучат като лъжи. Както и да се оправдая няма да е правилно. - въздъхна Афсол. - Вярвам, че нещата ще се оправят, само не знам кога. Затова те моля да си търпелива.
Той забеляза, че един мъж продава домашни любимци. Реши да ги разгледа. Хареса едно женско котенце, изглеждаше по-добре от останалите и го купи. Продавачът сложи котенцето в кошница и я подаде на принца. Той я взе и я връчи на Елвира 
- За теб е. Ще ти напомня за мен. 

Елвира не взе кошницата. Маркизата беше сащисана.
- Аз за какво говоря, той котки ще ми подарява! - кресна отново тя, след като се отдалечиха. - За какво ми е? Що не вземеш една за милата си съпруга? Тъкмо може да се научи как да бъде добра майка като полага грижи за котката ти. Не стана ли време вече да научим, че си ѝ надул корема? 

- За бога, жено, стига вече. - изрече Афсол. - Котката е за теб. Дано ти напомня за мен, когато си край нея и за онова, което не съм готов да изгубя.

Елвира взе кошницата. Чудесно, пак му се разтапяше насреща.
- Онова, което не си готов да изгубиш? Заради това ли тази проклета дрипла е още тук?! Защото не си готов да се откажеш от нея? - кресна отново тя.

Афсол си пое дъх. "Божества, дарете ме с търпение...", помисли си той.
- Стига с тая Аша. За теб говорех. Само и единствено за теб, вироглаво същество такова.
Не го интересуваше, че после ще го зашлеви. Той скъси дистанцията помежду им и я целуна жадно. Искаше да е точно както във вилата ѝ.

Елвира вдигна ръка да го зашлеви, но Афсол нежно я улови във въздуха. Маркизата отвърна на целувката му. Отново се унижаваше, че иска ласки от него, женения мъж, който не можеше да има. Накрая, тя се отдръпна.
- Стига толкова. Ще взема котката, ще я кръстя Афсол и ще я тормозя. - изсъска жената, след което веднага тръгна към дома си. 
Не искаше да остава още дълго, иначе нямаше да може да се контролира и нещата щяха да свършат отново като във вилата ѝ.

Афсол въздъхна и реши да иде до таверната да поръча алкохол за замъка си. Надяваше се Елвира да може да издържи още.