Кралство Еритос

Катрин продължи тихо да хлипа. Слабините ѝ пулсираха от болка. Тя искаше да се прибере, само това.

След като допуши цигарата си, Иан захвърли фаса и приближи Катрин. Плачът ѝ вече го дразнеше. Надвеси се над нея и я стисна за косата, сетне я удари с юмрук в лицето, разцепвайки скулата ѝ.
- И да кажеш на Дейвид, че Иан го търси. - изрече той и я удари още веднъж.

Ушите на Катрин заглъхнаха. Виеше ѝ се свят. Не разбираше кой е този мъж, нито какво общо имаше с Дейвид. Тя не можеше да държи очите си отворени повече.

- Тъпачка. - изсъска Иан и я пусна.
Махна парцала от устата ѝ, след което разряза връзката, с която бе вързал ръцете ѝ и я остави в уличката. Трябваше да се покрие за известно време, докато станеше време да хване Дейвид в капана си.

Силиа и Розан се разхождаха из сърцевината на Еритос. Принцесата бе отишла да провери как са котките ѝ. После щяха да отидат в Кросфайър Муунлайт и да си вземат нещо за ядене от онзи отвратително скъп ресторант. Нямаше време за друго. 

Розан и Силиа минаха покрай една уличка и наемната убийца зърна нещо с периферното си зрение. Тя спря за момент и погледна натам. В ъгъла на уличката се виждаше нечие тяло.
- Тук има някого. - изрече Розан към Силиа.
Наемната убийца се приближи до лежащото на пода тяло. След като осъзна на кого принадлежеше, Розан се обърна отново към Силиа, която чакаше в началото.
- Ела тук веднага! 

Силиа с бързи крачки се доближи до Розан. Вече се притесняваше. Очите на принцесата се разшириха, когато видя Катрин. Божества, защо и на нея трябваше да ѝ се случват такива неща?
- Катрин, събуди се! - извика принцесата и побутна момичето. 

Катрин леко отвори очи. Момичето отначало не знаеше къде се намира, но след като се огледа, тя си спомни за случилото се по-рано. Тя се обърна на една страна и повърна. Болката се завърна, напомняйки ѝ за ужаса, който бе изживяла. 

- Нека ѝ помогнем да се облече. - изрече Силиа към Розан и взе долната част на роклята на Катрин от земята. - Ще те приберем в замъка ти, Катрин. 

Катрин изобщо не чуваше какво ѝ говорят. Розан и Силиа ѝ помогнаха да се облече, но момичето сякаш изобщо не беше там. След като ѝ помогнаха да се изправи, Катрин се подпря на стената и започна да върви напред. 

Розан и Силиа се приближиха до момичето, готови да помогнат.
- Нищо не казва. - тихо изрече наемната убийца. 

Силиа сви устни. Добре помнеше как се чувстваше тя след повечето преживявания.
- Напълно нормално. Не я насилвай да разказва. Ще проговори, когато е готова. - отвърна тихо принцесата и продължи да върви близо до Катрин.
Тя знаеше, че момичето осъзнава, че те са край нея, просто не ги асимилираше. 

Катрин продължи да куца към дома си. Искаше да се прибере, само това. 

Елвира бе излязла на разходка. Напоследък се задушаваше в замъка си. Тя обикаляше из пустия пазар на Еритос като си купуваше нещо, ако ѝ хареса.

Афсол бе решил да излезе. Станалото между него и Елвира във вилата ѝ не му излизаше от главата. Искаше отново да е в компанията ѝ и никога повече да не се отдели от нея. Аша изглежда нямаше намерение да си тръгва от животите им, което още повече го отчайваше, защото по този начин чувствата угасваха. Потънал в мислите си, принцът се сблъска леко с някого. В началото не обърна внимание, но после вдигна глава и видя Елвира.
- Здравей. - усмихна се той. - На разходка ли си излязла?

Елвира прокле късмета си. От всички хора в това кралство, точно на него да попадне.
- Да. - отвърна тя и се огледа. - Милата ти съпруга къде е? Не си ли я взел със себе си?

Афсол разтърка чело с ръка. Пак се започваше. 
- Наистина не разбирам защо всеки път като ме видиш и веднага започваш с Аша. - уморено отвърна той. - Няма ли поне веднъж да ме попиташ дали ми липсваш? 

Елвира се засмя, едва сдържайки се да не го зашлеви.
- Разбира се, че не. Аз знам отговора на този въпрос прекрасно, скъпи. - отвърна тя, сетне изражението ѝ стана ледено. - И той е не. Ако ти липсвах нямаше да ме потъпчеш по този начин и да продължиш да бъдеш с тази! Да не говорим колко ниско паднах да спя с теб, докато си женен за нея само защото повярвах на лъжите ти, че ме обичаш! - тя повиши тон.

- Жено, за бога, истината ти казах. - отвърна принцът. - И именно защото те обичам, не исках нищо лошо да се случи с теб, затова се съгласих на този нелеп брак. И именно защото те обичам, трябваше да те изгоня от замъка си, защото те познавам. Щеше да си изпуснеш съвсем нервите и Аша навярно щеше да се оплаква на баща ми, което можеше да завърши зле. Спомни си какво бе сторил със Силиа заради една отвара против забременяване. Нямаше да понеса да се случи нещо лошо и с теб.

Елвира се изсмя и скръсти ръце.
- А ако просто ме беше послушал и беше изпепелил тези навлеци с драконите си, нямаше изобщо да го водим този спор! Така че ще прощаваш, ако не съм напълно убедена, че думите ти са истина. - изсъска маркизата. - С какво е тази дрипла по-добра от мен?

- С нищо, разбира се. - засмя се Афсол. - Аша не ме интересува. Просто е пречка към щастливо бъдеще, която някога ще бъде премахната. Трябва да се запасим с търпение.

- Такова търпение ще ти дам... - изсъска Елвира. - Чух вече какво ли не от лъжливите ти уста: имай търпение, трябва още време, няма нищо между нас, всичко ще трае само година... И всеки път пълни лъжи! - извика жената. - Спа с нея, при това два пъти. Година мина, тя още е тук. Как искаш да ти повярвам?

- Права си, звучат като лъжи. Както и да се оправдая няма да е правилно. - въздъхна Афсол. - Вярвам, че нещата ще се оправят, само не знам кога. Затова те моля да си търпелива.
Той забеляза, че един мъж продава домашни любимци. Реши да ги разгледа. Хареса едно женско котенце, изглеждаше по-добре от останалите и го купи. Продавачът сложи котенцето в кошница и я подаде на принца. Той я взе и я връчи на Елвира 
- За теб е. Ще ти напомня за мен. 

Елвира не взе кошницата. Маркизата беше сащисана.
- Аз за какво говоря, той котки ще ми подарява! - кресна отново тя, след като се отдалечиха. - За какво ми е? Що не вземеш една за милата си съпруга? Тъкмо може да се научи как да бъде добра майка като полага грижи за котката ти. Не стана ли време вече да научим, че си ѝ надул корема? 

- За бога, жено, стига вече. - изрече Афсол. - Котката е за теб. Дано ти напомня за мен, когато си край нея и за онова, което не съм готов да изгубя.