Кралство Еритос

Катрин извика и заплака по-силно. Болеше я ужасно, знаеше, че нещо не е наред.

Иан сумтеше, докато се движеше бързо и грубо в момичето. Разбираше защо Дейвид я харесва. Беше доста тясна и гореща. Хапеше и стискаше силно гърдите ѝ. Още от сега се формираха синини. Той я насилваше още малко и когато усети, че достига края, излезе от нея.

Катрин плачеше и дишаше тежко. Поне това бе приключило бързо. Момичето си пое дъх.
- Моля ви, искам да се прибера. - подсмръкна тя.

- След като приключа с теб, хубавице. - изрече Иан.
Той се надигна и побърза да я обърне по корем. Разтвори задните ѝ части и забеляза кръвта около влагалището ѝ. Нормално, тя сама си го причини със съпротивата си. Чудеше се дали Дейвид я е чукал анално, но познавайки го, едва ли. Подобни неща не му се нравеха. Той отново наплюнчи пръсти, но този път разнесе слюнката по ануса на Катрин.

- Не! - извика момичето и се опитваше да пропълзи нанякъде. - Не!

Иан се пресегна да вземе бельото ѝ, сетне го натика в устата ѝ. Ръцете ѝ бяха почти обездвижени, нямаше да се съпротивлява толкова. Той разнесе още слюнка и се опитваше да проникне в Катрин.
- Стига си мърдала! - извика той и опря камата в лицето ѝ. - Всъщност, давай!

Катрин застина. Хлипанията ѝ излизаха заглушени през парцала в устата ѝ.

Иан разтвори краката ѝ малко, сетне започна да прониква в нея. Разбира се, не беше лесно. Той стисна ръцете ѝ и започна грубо да прониква в нея.

Катрин изпищя през парцала. Сълзите тръгнаха да се стичат отново по лицето ѝ. С какво бе заслужила това?

Иан продължи да се движи грубо в нея и не след дълго, достигна края. Той излезе от нея и свърши на гърба ѝ. От задника ѝ също течеше кръв.
- Ето, готово. - изрече той и вдигна панталона си от земята, сетне започна да се облича.
Извади табакера с цигари от джоба си и седна до Катрин, опирайки гръб в стената. Запали една цигара и дръпна от нея.
- Стига си циврила. Ще те види лекар и ще оправи разкъсванията ти. - незаинтересовано изрече Иан.

Катрин продължи тихо да хлипа. Слабините ѝ пулсираха от болка. Тя искаше да се прибере, само това.

След като допуши цигарата си, Иан захвърли фаса и приближи Катрин. Плачът ѝ вече го дразнеше. Надвеси се над нея и я стисна за косата, сетне я удари с юмрук в лицето, разцепвайки скулата ѝ.
- И да кажеш на Дейвид, че Иан го търси. - изрече той и я удари още веднъж.

Ушите на Катрин заглъхнаха. Виеше ѝ се свят. Не разбираше кой е този мъж, нито какво общо имаше с Дейвид. Тя не можеше да държи очите си отворени повече.

- Тъпачка. - изсъска Иан и я пусна.
Махна парцала от устата ѝ, след което разряза връзката, с която бе вързал ръцете ѝ и я остави в уличката. Трябваше да се покрие за известно време, докато станеше време да хване Дейвид в капана си.

Силиа и Розан се разхождаха из сърцевината на Еритос. Принцесата бе отишла да провери как са котките ѝ. После щяха да отидат в Кросфайър Муунлайт и да си вземат нещо за ядене от онзи отвратително скъп ресторант. Нямаше време за друго. 

Розан и Силиа минаха покрай една уличка и наемната убийца зърна нещо с периферното си зрение. Тя спря за момент и погледна натам. В ъгъла на уличката се виждаше нечие тяло.
- Тук има някого. - изрече Розан към Силиа.
Наемната убийца се приближи до лежащото на пода тяло. След като осъзна на кого принадлежеше, Розан се обърна отново към Силиа, която чакаше в началото.
- Ела тук веднага! 

Силиа с бързи крачки се доближи до Розан. Вече се притесняваше. Очите на принцесата се разшириха, когато видя Катрин. Божества, защо и на нея трябваше да ѝ се случват такива неща?
- Катрин, събуди се! - извика принцесата и побутна момичето. 

Катрин леко отвори очи. Момичето отначало не знаеше къде се намира, но след като се огледа, тя си спомни за случилото се по-рано. Тя се обърна на една страна и повърна. Болката се завърна, напомняйки ѝ за ужаса, който бе изживяла. 

- Нека ѝ помогнем да се облече. - изрече Силиа към Розан и взе долната част на роклята на Катрин от земята. - Ще те приберем в замъка ти, Катрин. 

Катрин изобщо не чуваше какво ѝ говорят. Розан и Силиа ѝ помогнаха да се облече, но момичето сякаш изобщо не беше там. След като ѝ помогнаха да се изправи, Катрин се подпря на стената и започна да върви напред.