Кралство Еритос

Катрин се бе уплашила. Какво искаше този от нея? Златото ѝ ли щеше да вземе?
- Ще ви дам колкото злато имам. Моля ви, не ме наранявайте. - с треперещ глас изрече момичето.

Иан се изсмя. Той грубо избута Катрин с лице към стената, охлузвайки го.
- Кой е казал, че искам злато? Ще предадеш едно съобщение за някого. - изрече той и опря острието в шията на Катрин. - Не мърдай, хубавице.
Мъжът опря тялото си в нейното и пенисът му потръпна. Той спусна ръка по бедрото на Катрин.

Катрин си пое дъх. Какво искаше този от нея?
- Какво съобщение? - с разтреперан глас попита тя.

Иан хвана момичето и я обърна към себе си, сетне отново я блъсна в стената.
- Ще почакаш малко. - изрече той и я огледа от глава до пети. Опря камата в бузата ѝ. - Красиво личице. Ако не искаш да го нарежа и да ти оставя грозни белези, събличай роклята.

Катрин извърна глава. Цялата трепереше от страх.
- Моля ви... - очите ѝ се напълниха със сълзи. - Ще предам съобщението ви, не ме наранявайте, моля ви.

Иан зашлеви момичето пред себе си, събаряйки я на земята. Той я стисна за косата и я изправи отново. От устната ѝ се стичаше кръв, по бузата ѝ имаше драскотина.
- Не съм те питал какво искаш. - стисна я за шията той и опря отново камата в лицето ѝ. - Да умреш ли искаш?

Катрин изхлипа. Не искаше нищо лошо да ѝ се случва.
- Не. - отвърна плахо тя. - Моля ви...

Иан натисна леко с острието на камата и го прокара надолу по бузата на Катрин. Направи това и по другата ѝ буза.
- Щом е така, събличай роклята! - изсъска той. - Не си усложнявай живота.

Катрин стисна очи и с треперещи ръце започна да разкопчава връзките на роклята си. Горнището падна и тя прикри гърдите си с ръце.

Иан отстрани ръцете ѝ. Тия гърди бяха хубави. Той смъкна камата и започна да шари из тях.
- И другата част, момиче.

Катрин изхлипа.
- Моля ви... На никого няма да кажа за това, пуснете ме. Ще предам съобщението ви. - примоли се тя.

- На теб май наистина ти се умира, а? - зашлеви я Иан. Тя пак бе тръгнала да се свлича и той я надигна. - Събличай роклята! Следващото ти неподчинение наистина ще завърши с разрязване на нещо!

Катрин започна по-силно да хлипа. Сълзите се стичаха по бузите ѝ. Ръцете ѝ още по-силно започнаха да треперят. Тя свали и долната част на роклята си, оставайки по бельо.

Иан облиза устни. Вече можеше да разбере какво харесва Дейвид в тази. Още не беше напълно сигурен обаче. Той обърна Катрин с лице към стената и вдигна ръцете ѝ на нивото на главата ѝ.
- Там ще ги държиш. Само да посмееш да смъкнеш ръцете си или да ме прекъснеш, ще ти извадя очите. - изсъска той в ухото ѝ.
Иан прибра камата в колана си и спусна ръце по тялото на красавицата. Стисна задника ѝ и си пое дъх.
- Определено добре ще си прекараме с теб. - изрече той и започна да разкопчава панталона си.

Катрин стисна очи и изхлипа. Всичко друго, не и това. Тя съвсем леко обърна глава и забеляза, че Иан сваля бельото си.
- Не! Моля ви, не! - извика тя, но не посмя да помръдне.

Иан я стисна за косата и притисна тялото си в нейното. Нямаше накъде да мърда. Пенисът му опря задника ѝ и започна да набъбва.
- Гледай само какво ми причиняваш. - изсъска той близо до ухото ѝ. - Молбите ти не ме интересуват.
Опря камата отново във врата ѝ, а със свободната си ръка се бореше с бельото ѝ. Не можеше да го разкъса, затова го разряза с камата и го захвърли настрани. Той обърна момичето към себе си, сетне я блъсна в стената. Навря ръка между краката ѝ и изсумтя. Беше по-суха и от пустиня. Не го интересуваше, нея щеше да я боли, не него. Той взе горнището на роклята ѝ и ѝ го подаде.
- Извади връзките, красавице. - изрече, държейки камата опряна в шията ѝ.

Катрин с треперещи ръце измъкна връзките и му ги подаде.
- Моля ви. - изхлипа тя. - Имайте милост.

- Милост? Не виждам защо да проявявам такава. - отвърна Иан.
Той успя да върже едната ѝ ръка, след което прокара връзките зад кръста ѝ и върза и другата. Движенията на ръцете ѝ щяха да бъдат доста по-ограничени.
- А сега съобщението, което трябва да предадеш.
Той избута Катрин на земята и се надвеси над нея. Разтвори рязко краката ѝ и се намърда между тях, преди да си е позволила да го изрита. Въпреки това обаче, момичето се гърчеше като някой червей.
- Спри веднага! - извика той и опря камата в гърлото ѝ. - Да те заколя ли?

Катрин не знаеше какво да направи. Не искаше да умре, но и не искаше да бъде насилена.
- Моля ви, спрете! - извика тя.

- Мълчи! - изсумтя мъжът.
Той побърза да наплюнчи пръсти, сетне разнесе слюнката по отвора на влагалището ѝ. Запуши устата ѝ с ръка и рязко проникна в нея.