Кралство Еритос

Иан зашлеви момичето пред себе си, събаряйки я на земята. Той я стисна за косата и я изправи отново. От устната ѝ се стичаше кръв, по бузата ѝ имаше драскотина.
- Не съм те питал какво искаш. - стисна я за шията той и опря отново камата в лицето ѝ. - Да умреш ли искаш?

Катрин изхлипа. Не искаше нищо лошо да ѝ се случва.
- Не. - отвърна плахо тя. - Моля ви...

Иан натисна леко с острието на камата и го прокара надолу по бузата на Катрин. Направи това и по другата ѝ буза.
- Щом е така, събличай роклята! - изсъска той. - Не си усложнявай живота.

Катрин стисна очи и с треперещи ръце започна да разкопчава връзките на роклята си. Горнището падна и тя прикри гърдите си с ръце.

Иан отстрани ръцете ѝ. Тия гърди бяха хубави. Той смъкна камата и започна да шари из тях.
- И другата част, момиче.

Катрин изхлипа.
- Моля ви... На никого няма да кажа за това, пуснете ме. Ще предам съобщението ви. - примоли се тя.

- На теб май наистина ти се умира, а? - зашлеви я Иан. Тя пак бе тръгнала да се свлича и той я надигна. - Събличай роклята! Следващото ти неподчинение наистина ще завърши с разрязване на нещо!

Катрин започна по-силно да хлипа. Сълзите се стичаха по бузите ѝ. Ръцете ѝ още по-силно започнаха да треперят. Тя свали и долната част на роклята си, оставайки по бельо.

Иан облиза устни. Вече можеше да разбере какво харесва Дейвид в тази. Още не беше напълно сигурен обаче. Той обърна Катрин с лице към стената и вдигна ръцете ѝ на нивото на главата ѝ.
- Там ще ги държиш. Само да посмееш да смъкнеш ръцете си или да ме прекъснеш, ще ти извадя очите. - изсъска той в ухото ѝ.
Иан прибра камата в колана си и спусна ръце по тялото на красавицата. Стисна задника ѝ и си пое дъх.
- Определено добре ще си прекараме с теб. - изрече той и започна да разкопчава панталона си.

Катрин стисна очи и изхлипа. Всичко друго, не и това. Тя съвсем леко обърна глава и забеляза, че Иан сваля бельото си.
- Не! Моля ви, не! - извика тя, но не посмя да помръдне.

Иан я стисна за косата и притисна тялото си в нейното. Нямаше накъде да мърда. Пенисът му опря задника ѝ и започна да набъбва.
- Гледай само какво ми причиняваш. - изсъска той близо до ухото ѝ. - Молбите ти не ме интересуват.
Опря камата отново във врата ѝ, а със свободната си ръка се бореше с бельото ѝ. Не можеше да го разкъса, затова го разряза с камата и го захвърли настрани. Той обърна момичето към себе си, сетне я блъсна в стената. Навря ръка между краката ѝ и изсумтя. Беше по-суха и от пустиня. Не го интересуваше, нея щеше да я боли, не него. Той взе горнището на роклята ѝ и ѝ го подаде.
- Извади връзките, красавице. - изрече, държейки камата опряна в шията ѝ.

Катрин с треперещи ръце измъкна връзките и му ги подаде.
- Моля ви. - изхлипа тя. - Имайте милост.

- Милост? Не виждам защо да проявявам такава. - отвърна Иан.
Той успя да върже едната ѝ ръка, след което прокара връзките зад кръста ѝ и върза и другата. Движенията на ръцете ѝ щяха да бъдат доста по-ограничени.
- А сега съобщението, което трябва да предадеш.
Той избута Катрин на земята и се надвеси над нея. Разтвори рязко краката ѝ и се намърда между тях, преди да си е позволила да го изрита. Въпреки това обаче, момичето се гърчеше като някой червей.
- Спри веднага! - извика той и опря камата в гърлото ѝ. - Да те заколя ли?

Катрин не знаеше какво да направи. Не искаше да умре, но и не искаше да бъде насилена.
- Моля ви, спрете! - извика тя.

- Мълчи! - изсумтя мъжът.
Той побърза да наплюнчи пръсти, сетне разнесе слюнката по отвора на влагалището ѝ. Запуши устата ѝ с ръка и рязко проникна в нея.

Катрин извика и заплака по-силно. Болеше я ужасно, знаеше, че нещо не е наред.

Иан сумтеше, докато се движеше бързо и грубо в момичето. Разбираше защо Дейвид я харесва. Беше доста тясна и гореща. Хапеше и стискаше силно гърдите ѝ. Още от сега се формираха синини. Той я насилваше още малко и когато усети, че достига края, излезе от нея.

Катрин плачеше и дишаше тежко. Поне това бе приключило бързо. Момичето си пое дъх.
- Моля ви, искам да се прибера. - подсмръкна тя.

- След като приключа с теб, хубавице. - изрече Иан.
Той се надигна и побърза да я обърне по корем. Разтвори задните ѝ части и забеляза кръвта около влагалището ѝ. Нормално, тя сама си го причини със съпротивата си. Чудеше се дали Дейвид я е чукал анално, но познавайки го, едва ли. Подобни неща не му се нравеха. Той отново наплюнчи пръсти, но този път разнесе слюнката по ануса на Катрин.

- Не! - извика момичето и се опитваше да пропълзи нанякъде. - Не!

Иан се пресегна да вземе бельото ѝ, сетне го натика в устата ѝ. Ръцете ѝ бяха почти обездвижени, нямаше да се съпротивлява толкова. Той разнесе още слюнка и се опитваше да проникне в Катрин.
- Стига си мърдала! - извика той и опря камата в лицето ѝ. - Всъщност, давай!

Катрин застина. Хлипанията ѝ излизаха заглушени през парцала в устата ѝ.

Иан разтвори краката ѝ малко, сетне започна да прониква в нея. Разбира се, не беше лесно. Той стисна ръцете ѝ и започна грубо да прониква в нея.

Катрин изпищя през парцала. Сълзите тръгнаха да се стичат отново по лицето ѝ. С какво бе заслужила това?

Иан продължи да се движи грубо в нея и не след дълго, достигна края. Той излезе от нея и свърши на гърба ѝ. От задника ѝ също течеше кръв.
- Ето, готово. - изрече той и вдигна панталона си от земята, сетне започна да се облича.
Извади табакера с цигари от джоба си и седна до Катрин, опирайки гръб в стената. Запали една цигара и дръпна от нея.
- Стига си циврила. Ще те види лекар и ще оправи разкъсванията ти. - незаинтересовано изрече Иан.