Търсене

Силиа се изненада, когато видя някакъв непознат за нея дракон, но реши да не си отваря устата. Тя предложи да продължат навътре в гората. Не след дълго, групата попадна на стадо некомати, които бяха готови да разкъсат вс…

Силиа дойде заедно с драконите си до гората на Смъртта в Аматера. Бяха се разбрали по-рано да участват в групов лов, принцесата се съгласи на драго сърце.

- Просто танци... - въздъхна Силиа. Принцесата реши да отиде да се изкъпе и да си ляга. На Розан простотиите очевидно нямаха да имат край.

Силиа скръсти ръце. - Кое те кара да мислиш, че ще използвам това нещо?

- Къде е смисълът да имаш подобно нещо, ако само ти ще го ползваш?

Силиа въздъхна и разтърка чело с ръка. - Това е нелепо. Здраво ли е изобщо?

- Домът ми да не е публичен дом? - извика Силиа. - Защо ни е да танцуваме на подобно нещо?

Силиа се прибра и забеляза някакви странни въжета от плат да висят от тавана. Какво се случваше тук? - Розан! - извика принцесата. - Ела веднага!

- Вероятно. Хубавото беше, че не го извъртаха към пълни простотии. - въздъхна принцесата. - Дори с противната лисица бяхме в горе-долу добри отношения.

- Играта да, играчите не особено. - въздъхна принцесата. С които и да беше играла нямаше да е особено доволна. Не знаеше какво да си мисли за отношенията си с тези хора.

Силиа сви рамене. - Тогава не знам, лиске. - отвърна принцесата и стана от мястото си. Тя пожела лека вечер на останалите и с Розан си тръгнаха.

- Тогава си вдигаш по-висока. - отвърна принцесата.

Силиа се изсмя. - Учудвам се, че са приели подобна задача. - отвърна тя. - Като толкова те притеснява, вдигни си ограда.

- Тя е просто възрастна жена. Не разбирам за какво ѝ обръщаш толкова внимание. - изрече Силиа и отпи от виното си.

Силиа се засмя. - Блажен ще е денят, в който всички спрат да разбират думите ми напълно погрешно. - въздъхна тя. - Виждала съм я сигурно два-три пъти. Мисля, че беше дошла на едно парти, на което говорихме малко. Ако беш…

- Комуникирам с нея? Как реши това, по дяволите? - вирна вежда Силиа.

- Със сигурност не е била. И да е била, не е повдигала тази тема, което е интересно. - въздъхна Силиа. - Не гледах тази простотия, пък и не желая да си спомням.

Силиа поклати глава. - Не знам. Не бих желала нещо подобно в дома си. В чужд, може би, не че бих присъствала. - отвърна принцесата. - Защо изобщо говорим за това? Тази жена не съществува. Освен ужасните спомени, друго не…

- Не знам, Арусе. Не съм присъствала на оргии в Еритос, нито където и да е другаде. И не искам да присъствам. - отвърна Силиа. - Може би се случват често в бардака, но то в кой ли бардак не се случват подобни неща.

Силиа въздъхна. - Защото са виждали Кенди. Как да го обясня, за да ме разбереш. Ние бяхме в техните тела, но по никакъв начин не можехме да влияем на действията им. - отвърна принцесата. - Помним какво са правили, нищо д…

- Да, срещахте се. - въздъхна Силиа. - Не съм сигурна, че искаш да знаеш кой е бил, но добре - Каво. Каво беше въпросната Кенди, която спа с посетителите в таверната.

Силиа сбърчи вежди. Куртизанката Кенди ли трябваше да е? - Ако е това, за което си мисля... тя дори не съществува. - отвърна принцесата. - И тя е била самоличност създадена от Каелориан Вейр.

- В Еритос? - изненада се Силиа. - Виж ти, изглежда има неща там, за които и аз не съм чувала.

Силиа отпи от виното си. От една страна се радваше, че не подхванаха темата за опиума, от друга нямаше как да бягат от това вечно. Тя наблюдаваше Крисчън и Нана и още повече се объркваше от странните им отношения.

- Считай се за късметлийка. Питай Крис дали не му се натрапва на почти всяко парти. - въздъхна ядно Силиа.